Защо, аджеба, в България законите и правилата са валидни само за едни и невалидни други!?

От дни в публичното пространство се обсъжда дали циганската махала в Сливен "Надежда" ще бъде поставена под карантина и затворена с обособени КПП-та, които да контролират влизането и излизането от квартала, поради пламналата зараза там.

Правозащитници веднага видяха в това своеобразна блокада и изолиране на ромите, както и нарушаване на човешките им права. Не е ли обаче точно сега времето, в което тези сдружения, в които се изляха милиони и милиони финансови средства през годините за уж ромска интеграция, която така и не се случи, да обяснят на нашите братя роми, че животът е основно човешко право, а не заразата, болестите и смъртта!?

"Жители на ромския квартал „Надежда“ в Сливен сe измъкват през дупки в бетонната стена, издигната около махалата и така пропускат проверките на контролно-пропусквателния пункт. От 36-те хоспитализирани пациенти, една трета са от "Надежда" и една трета - от район в "Речица". Похвално е поведението на кмета и областния управител в града под Сините камъни, които се обърнаха към актива на местните общности за съдействие да подпомогнат организирането на разяснителна кампания, че противоепидемичните мерки трябва стриктно да се спазват. Това обаче очевидно трудно се възприема от жителите на циганските махали в цяла България, в това число и софийските като Факултета, пише Аделина Делийска в Novini.bg.

Много от българските емигранти още в началото на карантината, подпалила и Стария континент, се прибраха в България, поради настъпилата социална и икономическа криза. В обществото ни веднага се нагнети напрежение, че те може да са ни донесли смъртоносната зараза, че вероятно не са се осигурявали там и затова ще трябва да им се плаща от общата хазна тук и още и още...

За никого в България не е тайна, че животът в циганските гета тече по свой тертип и там спазването на правила е химера, която много трудно доброволно може да се случи. Разбира се, че сред ромите има изключения, но те живеят извън тези квартали, познавам много такива цигани, които искат да работят, да изучат децата си, да имат добър социален статус и го постигат.

Но в махалите е друго, обикаляла съм ги дълго, там къщите са нагъсто - под един покрив живее цялата многолюдна фамилия, на места има вода, другаде не. Има големи къщи със сателитни чинии. Има и коптори, в които се влиза направо от улицата и се върви по земята, които са без врати и остъклени прозорци и т.н. и т.н.. Коментирам личните си впечатления, без претенция те да са уникални, но смятам, че в родните ромските махали забраните, карантината, няма как да се спазват и не се спазват.

И тук вече идват справедливите питания - защо, аджеба, в България законите и правилата са валидни само за едни и невалидни други!? Защо някои трябва да стоят затворени в домовете си, а други да се провират през дупки в стените, за да ходят където си искат без маски и защитни средства, застрашавайки сигурността и живота на всички?! И т.н. и т.н.. Точно като в онзи анекдот, че законът е врата в полето, през която минават само глупаците, а тарикатите я заобикалят.

Много анализатори на процесите в Централна и Източна Европа се обединяват около тезата, че световното заразно зло - коронавирусът, засилват настроенията срещу циганите в държавите, разположени в тази част от Стария континент.

Председателят на съвета Романи Розе, цитиран от агенция KNA и "Дойче веле" отправя предупреждение - включително към ЕС и правителствата на въпросните страни: „Ромите не бива да се превръщат в изкупителна жертва, с която злоупотребяват националисти и расисти“. Той вижда в кризата „заплаха от нови погроми срещу ромите“".

И за да няма "погром" трябва за пореден път да си затваряме очите и да страдаме от собствената си толерантност, осигурявайки всепозволеност в поведението на това малцинство. Моите уважения, ама най-накратко обобщена ситуацията у нас е такава - карантината в гетата е пожелателна, за всички останали граждани е задължителна. Така не се гради справедливо и правово общество. Вярно е, че Институции и неправителствени организации, които продължават да лапат на гърба на тези хора, трябва да помагат на бедните и несретните. В махалите е нужно да има не само полиция и жандармерия, а и здравни служители, медиатори, социални работници, пастори, които неспирно да говорят и разясняват, да помагат. Има ги и сега на места. Но хайде стига с този лицемерен "правозащитен" плач, защото това вече не е свобода, а свободия, която отива към вакханалия. Болестите и смъртта не са повод за празненства.