Какво наистина може и трябва да направят българската държава и общество, за да защитят бесарабските българи?

Все още не осъзнаваме, но бесарабските българи са една от последните ни възможности за българско национално Възраждане. За нас. Днес те имат нужда от нас, от нашата подкрепа, от помощ - хуманитарна и политическа, но ние още не сме разбрали, че като нация имаме много по-голяма нужда от тях, тук в Отечеството.

Заради демографската катастрофа.

Заради пустеещите земи на някогашната градина на цяла Европа. Заради циганизацията. Защото е безумие в българското общество да се води разговор как да „интегрираме” неинтегрируемите и колко сирийци от Чад и Алжир да устроим трудово и социално в Харманли, когато демографският ни и национален резерв от най-малко половин милион българи по произход, памет, език, традиции, религия и, каквото се сетите, моли за помощ, принуден да воюва в чужда война.

Няма съмнение, световният ред, установен след края на Втората световна война в Европа и променен частично след колапса на СССР и съветския блок след 1989 година, вече не съществува. Поне за Европа, ще рече и за нас българите. Не съществува привидно мирният и уютен свят, в който войната беше само по телевизора, с кадри от Афганистан или Палестина, излъчвани между рекламите на чипс и дамски превръзки. Войната е в Европа. Пълномащабна война. На около хиляда километра на юг и около толкова на изток от нас се водят ожесточени военни действия, с трудно прогнозируем изход, мащаб и последици.

Заплахата от юг, заплахата от войнстващия ислямизъм, оглавяван днес от ИД е едно от най-сериозните предизвикателства пред сигурността ни. Това, което се случва на южната ни граница, е нашествие. Нашествие, което цели да промени нашия свят. Нашествие, което залага силно на петата си колона в циганските махали. Справка - Ахмед Муса Ахмед и фалшивият имам от Харманли, които все по-нагло развяват знамето на Ислямска държава под носа ни. Друга тема.

Един от елементите на това нашествие е вълната от нелегални мигранти, различни от нас културно, ценностно, религиозно и всякак, която ни залива. Различни грантови и саксиени правозащитници ни обясняват колко трябва да сме хуманни и как трябва да приемем всички тези нелегали в хола си.

Същевременно, на хиляда километра на изток около половин милион българи са на фронтовата линия. Войната достигна домовете им.

Така войната, която се води в Източна Украйна, очаквано придоби особено значение за нас българите. Извън видимата геополитическа битка за жизнено пространство, за житницата на Европа, за контрол над трасетата на суровини към Европа, израз на стремежа на САЩ да изтласкат Русия от Европа, суровините и пазарите за тях, съществува един изключително важен за нас въпрос и той е съдбата и бъдещето на българската общност на фронтовата линия.

Това са бесарабските българи. Историята на този регион и защо има българи там, защо техният брой е такъв не са предмет на този текст. Има достатъчно изследвания и материали по темата.   

Потърсиха ни десетки наши братя-българи, от Донецк, от Одеса, с молба за помощ. Хуманитарна и политическа. Имат нужда, както от храни, продоволствия и лекарства, така и от политическа закрила. Ясна политическа заявка на българската държава в тяхна защита и подкрепа.

Оплакват се от принудителна и непропорционална мобилизация.

Затова днес важният въпрос е - какво може и трябва да направи българската държава, за да защити правата и законните интереси на бесарабските българи. И този разговор е извън и отвъд идиотските изцепки на грантовите демократизатори или псевдо-проруските изцепки на маскирани като български националисти обикновени болшевики, безделници с неприкрити политически амбиции. В мрежата настървено се пляскат призиви да влезем или излезем от НАТО или Евразийския съюз, да обявим война на Русия.

Прочетох смайващо безотговорни, анти-български, идиотски твърдения, че бесарабските българи били предатели едва ли не на „атлантизма”, как трябвало да умрат за Украйна, иначе били рубладжии; някакъв идиот се срамуваше от тях и прочее, и прочее, и прочее. Други идиоти говорят на руски, кътат сувенири с петолъчки и размахват руски знамена, претендирайки, че са български националисти.

Интернет-героите отново се делят на „фили” и „фоби”, на „рубладжии” и „соросиоди”, публикуват карти на котли и чували, громят ту киевската хунта, ту путлер; обвиняват се взаимно в национално предателство, заклеват се, проклинат се, веят чужди знамена. И едните, и другите прочее, плачат на чужди гробове.

Както и да е, позната диагноза, тема на друг разговор. Нито едните, нито другите ще ги видите в Донбас и Донецк, нито в батальона Айдар, нито в редовете на опълченците. Тяхната сила е зад клавиатурата.

Днес ние, българите, имаме само един общ национален интерес в Украйна. А именно - защитата правата, свободите, здравето и живота на нашите братя българи. Не на Путин, не на Обама. На българите.

Как да се случи това? В няколко последователни стъпки :

1.      Даване на убежище и дългосрочни визи на всеки българин, който пожелае това. На първо място, българската държава трябва да предложи дългосрочни визи и дългосрочно пребиваване в държавата ни, на всички, на абсолютно всички българи от Бесарабия, които го пожелаят. Така ще ги защитим от прояви на насилие срещу тях.

2.      Създаване на условия в България за приютяване на желаещите да дойдат тук незабавно. Затова издирваме хора, които биха предоставили недвижимите си имоти на бесарабски българи.

3.      Създаване на хуманитарна организация, съвместно с Червения кръст и други обществени организации за набиране на хуманитарна помощ, като храни, медикаменти и провизии. Понастоящем, организираме безопасен конвой, който да достави тази помощ точно до българите, а не някъде другаде.

4.      Политическо искане пред властта в Киев за автономия - политическа и културна; право на използване на български език като официален в териториите, в които живее българската общност; неприкосновено право на българско национално самоопределение. Уведомих вече Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, Федерика Могерини за ситуацията, организирах среща с посланика на Украйна, поисках среща с външния министър на Украйна, сега организираме и посещение на европейски представители в Донецк и Одеса.

5.      Последователна и приложима програма за преселване и заселване на българи от Бесарабия в България. Първите четири стъпки са спешни и те вече се правят. Остава петата. Можем ли да си „приберем” българите от Бесарабия обратно в България? Даваме ли си сметка какво означава да си „прибереш”, тоест преместиш стотици хиляди семейства, с живота им, с имота им, на повече от хиляда километра? Можем и трябва да поканим тези от тях, които имат желание да се приберат в майката Родина. Но трябва да им предложим елементарни условия на живот. Само, ако българската държава направи последователна, изпълнима програма за заселване - подобрен вариант на тази, която предлагахме още през 90-те години. Програма, която да включва оземляване, кредити и гражданство. Програма, която да даде социална сигурност на тези българи.

Бесарабските българи са нашият вероятно последен демографски резерв, нашата последна възможност за съхраняване и Възраждане на българската нация.

Това е. -

Автор: Ангел Джамбазки