Празникът е богат на ритуали и обреди

На 1 септември в България се чества Летен Симеоновден – ден, който отбелязва началото на есенната оран и се счита за старт на новата стопанска година. Този празник е не само важен религиозен момент в християнския календар, но и значим земеделски ритуал, който се свързва с култа към свети Симеон Стълпник майка му света Марта. Празникът е известен още като „Симеон Орач“. Симеоновден съчетава в себе си древни народни вярвания и християнски традиции, които са се запазили и до днес в различни региони на България.

Симеоновден – начало на стопанската година

Симеоновден се възприема като „стопанската Нова година“, тъй като с него се поставя началото на новия земеделски цикъл. Традиционно на този ден започва бруленето и събирането на орехите, което дава и друго име на празника – „Симеон брульо“. В чест на светеца, който се счита за покровител на орачите, празникът е наричан и „Симеон Орач“. Денят е изпълнен с редица обредни практики, които целят да осигурят плодородие и благополучие през предстоящата година.

Обреди и ритуали на Симеоновден

В навечерието на празника жените отиват в храма, за да благословят семето за посев. В зърното те поставят символи на плодородието и богатството – стрък босилек, червен конец, върху който са нанизани червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. На сутринта на Симеоновден те замесват пшенично тесто и приготвят обредни питки, с които ритуално захранват воловете и биволите – животните, които ще бъдат използвани за оран.

В някои райони на страната, като Северозападна България, преди оранта се коли курбан – петле или кокошка, което се принася в жертва пред каруцата. Орачите, облечени празнично, носят питата и останките от курбана на нивата, където ги заравят в земята, за да осигурят плодородие.

Вярвания и предсказания за плодородие

На Симеоновден са свързани и множество забрани и обичаи, които се спазват, за да се осигури добра реколта. На този ден не се дава нищо назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не се „изнесе“ плодородието. Оранта започва едва след като се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Забранено е и всякакво пране и простиране, за да не бъдат празни житните класове, а домашната работа, свързана с вълна, е строго забранена, за да не бъдат стадата нападнати от вълци.

Интересен е и обичаят „полазване“, при който стопаните внимателно следят кой пръв ще влезе в къщата на Симеоновден. Ако това е богат човек, се вярва, че реколтата ще бъде добра. Подобни вярвания има и за орача – ако по пътя към нивата срещне човек с „пълно“, житото ще роди много зърно.

Св. Симеон Стълпник – покровител на орачите

Симеоновден се празнува в чест на св. Симеон Стълпник, който е роден в Мала Азия през IV век. На 18 години той постъпва в манастир, но по-късно се усамотява и прекарва остатъка от живота си на каменна кула, приличаща на висок стълб, откъдето идва и прякорът му „Стълпник“. Св. Симеон умира на 103 години, оставяйки след себе си наследство от мъдрост и духовност, което продължава да вдъхновява поколенията.

Традициите и обичаите на Симеоновден, макар и разнообразни в различните региони на България, съхраняват в себе си духа на земеделския труд и вярата в плодородието. Денят остава важен елемент от културното наследство на българския народ, напомняйки ни за връзката между религиозните вярвания и ежедневния труд на хората, които се стремят към по-добър и плодороден живот.

Имен ден празнуват Симеон, Симон, Симона, Симо, Сима, Мона, Марта.