На 16 април 2022 празнуваме Лазаровден.

Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и боенек.

И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често "боенек". Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.

На този ден се изпълняват и поминалните обреди.

Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито.

Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден.

Възкресяване на Лазаря: Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.

На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество.

По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.

На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница, Вайя) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.

На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. Клонки държим в ръце по време на цялата Литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.

Какво да сложим на трапезата на Лазаровден?

Ястията трябва да са постни, като на Цветница се разрешава консумацията на риба и морски дарове. На гостите може да поднесем постна баница, варено жито, гозби със спанак, коприва, лапад.

Баница с лапад и сирене

Необходими съставки:

кори за баница – 1 пакет

сирене – 200 г

лапад – 2 връзки

яйца – 4 бр.
кисело мляко – 500 г

олио

Начин на приготвяне:

Разбърквам яйцата, сиренето, млякото и накъсания на парчета лапад в купа. Жилките на лапада се изхвърлят. В тава, най-добре квадратна, се слага олио на дъното и се размазва. Редуват се по две кори. Един път се слага от плънката, другият път – олио и така до изчерпване на корите. Реже се на квадрати и се пече до готовност.

Каша от коприва

Необходими съставки:

коприва – 500 г

универсална зеленчукова подправка – 1 с.л.

лук – 1 глава

чесън – 3 скилидки

зехтин – 3 – 4 с.л.

масло – 50 г

брашно – 4 с.л.

червен пипер – 1 с.л.

яйца – 2 бр.

сол – на вкус

За поръсване:

сирене – натрошено

орехи

Начин на приготвяне:

Копривата се почиства и измива много добре, след което се попарва за кратко в тенджера с вода. Оставя се да заври, като се добавя зеленчуковата пикантина. Копривата се отцежда и се накълцва на ситно. В дълбок тиган с незалепващо покритие, леко се задушават в зехтина, ситно нарязания лук и чесъна, предварително смлян.

След като омекнат, се добавя кравето масло. Като се разтопи се добавя брашното, за да се запържи. Добавя се червеният пипер, след което се разрежда с бульона, в който е вряла копривата (около литър). Добавя се накълцаната коприва и се оставя малко да поври. Посолява се. Накрая се добавят предварително разбитите яйца при непрекъснато бъркане. Оставя се да поври още 5 минути. По желание се сервира с натрошено сирене и орехови ядки.

Лазарска питка

Необходими съставки:

брашно – 500 г

прясно мляко – 250 мл

мая – 30 г кубче яйце – 1 бр.

жълтък – 1 бр.

сол – 1 с.л.

захар – 1 с.л.

масло – 70 г кашкавал – 50 г

олио – за намазване

семена – 2 с.л.

Начин на приготвяне:

Затопляме млякото в микровълнова печка или на котлона, добавяме маята и 1 с.л. захар, бъркаме, докато се разтвори и стане на рядка каша, поръсваме с 1 с.л. брашно. Оставяме я да шупне, може да се сложи във фурната на 60-70 градуса, за да шупне по-бързо.

Подготвяме си останалите продукти. Пресяваме брашното, правим кладенче и слагаме солта и яйцето.

На порции сипваме шупналата мая към брашното и замесваме нелепкаво тесто. Оставяме го на топличко да втасва, докато удвои обема си. Можете отново във фурната да го оставите завито с кърпа на 60-70 градуса, за да втаса по- бързо.

След като е втасало, го премесваме с разтопеното масло, като намазваме ръцете си и месим – така, докато тестото поеме цялото масло. Разделяме тестото на 3 еднакви топки, от които ще правим украсата, за целта аз използвам кухненска везна.

Преди да започнете да разточвате, трябва да изберете тава или тенджерка, за да може да прецените колко големи парчета ще режете за украсата.

Едната топка я разточваме на правоъгълна кора, намазваме я с олио и я навиваме на руло. Разрязваме я на еднакви триъгълни парчета. Аз нарязах 8 бр. С втората топка по същия начин, но се режат право. Аз нарязах 9 бр. Третата топка я разделяме на три по-малки еднакви топли. От тях правим дълги шнурчета и сплитаме плитка. Подготвяме тавичка, аз ползвах йенска тенджера, намазвате дъното и поръсвате добре с брашно.

Редим триъгълник, кръг, триъгълник, кръг и така, докато свършат. В средата слагаме плитката, а за разкош в средата на плитката – розичка. Получава се прекрасен венец, отстрани с листа и в средата прекрасна роза. Слагаме я да втаса, уголемявайки обема си 1 път или 1 път и половина.

Намазваме със жълтък, поръсваме със семена и печем на умерена фурна на 180-190 градуса до готовност. Ако започне да потъмнява много, сложете фолио върху питката. След като е изпечена, поръсваме с предварително настъргания кашкавал.  Това с кашкавала може да се прескочи, връщаме във фурната, докато кашкавалът се стопи и се разтече хубаво.

Имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазо, Лачо