"Предците ни са считали, че момите могат да бъдат залюбени от змей и превърнати в негови невести, ако не са били лазарки."

Това каза етнологът д-р Иглика Мишкова в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с Лазаровден.

„На Лазаровден се извършва т.нар. лазаруване, кумичене или боенек. Лазаруването е било разпространено във всички краища на страната. На места в Родопите, в Тракия някога лазаруванията са се провеждали в две последователни съботи, като през първата са лазарували най-малките момиченца, през втората вече са същинските лазарки или момичета, които са в предсватбена възраст. Тези съботи са ги наричали Голям Лазар – това, което е преди Цветница, а предходната събота – Малък Лазар“, разказа Мишкова.

„Навсякъде девойките се подготвят за празника, разучавайки различни лазарски песни. Задължително са облечени с празнични премени, а на коланите си слагат пафти. Някога пафтите се били един от белезите на невястата. Закичени са с венци и различни свежи цветя по главите. Те обикалят цялото селище, влизат във всеки двор, като пеят специални песни. Не посещават домовете, в които има скорошен мъртвец“, обясни тя.

Иглика Мишкова уточни, че влизайки в двора, пеят своите песни - за стопанин, за стопанка, а и по професионален белег. „Докато пеят, изпълняват и ритуалния си танц. Най-често този танц е популярен с названието боенек. По време на танца си те размахват белите си лазарски кърпи, тропат силно с крака, скачат високо. Накрая стопаните ги даряват с яйца, които девойките събират в кошнички и дребни пари“, каза още етнологът.