Какво разказват хората в Буча на български журналисти
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Продължава откриването на телата на убити цивилни в предградията на Киев, които бяха окупирани от руската армия
Екип на bTV е в Буча - градът, който накара света да заговори за геноцид.
Само до момента са открити 900 тела, като вероятно техният брой ще нараства.
В Буча всяка трета сграда е поразена от танкове или ракети.Танковете на руската армия стигат до село Дмитривка в покрайнините Киев, преди да бъдат унищожени от украинските сили. Днес селото е гробище за руска военна техника. Докато настъпват, домовете на част от жителите му са унищожени.
„Ето нашата лятна кухня, гаража - няма ги, къщата на съседите - няма я. И натам - няма ги къщите. Не мога да повярвам, че ги няма. Щастливи сме, че поне сме живи“, разказва Валя, която живее в Дмитривка.
Ракета пада и в двора на семейство Попел - пенсионери, които живеят в стара къща в Ирпен, но те преживяват и далеч по-голяма трагедия. „Получих лоша новина, че брат ми е убит. 7 дни е лежал на улицата“, казва Валентина.
Разстрелян на улицата, Николай е бил погребан от съседи до жп линия близо до дома на семейството.
„Продължаваме да намираме тела по улици и паркове. Хора, които са опитали да се евакуират, но са застреляни от руските окупатори. Разстрелваха пешеходци, хора в коли. Хора погребвани навсякъде - в дворове на къщи, в паркове. Някои от тях са неизвестни, есхумират се и се идентифицират“, разказва общинският съветник Виолета Дворникова.
„Виждам, че лежи човек на пътя, осъзнавам, че това е мой познат. Аз винаги имам тефтер и за да не бъде неизвестен, написах име, фамилия и година на раждане, сложих бележката в джоба и продължих“, разказва доброволецът Дмитрий.
За г-жа Попел от Ирпин остава да преживее още болка. Тялото на брат ѝ ще бъде ексхумирано и пренесено в гробището в родното му село, каквато е била волята на Николай, когато е бил жив.