Колко евродепутати има всяка държава?

Между 6 и 9 юни гражданите на страните-членки на Европейския съюз ще гласуват, за да изберат 720 политици в Европейския парламент. Може да изглежда като изборна феерия, но за четири дни в 27 държави, с 24 официални езика, се очаква да гласуват около 373 милиона европейци, пише News.ro, цитирано от Агенция Фокус.

Холандия ще започне европейските избори на 6 юни, докато огромното мнозинство от страните членки, включително Румъния и България, възнамеряват да организират изборите на 9 юни. У нас ще са насрочени 2 в 1 с вота за 50-ото Народно събрание.

Холандия ще бъде последвана от Ирландия, където гласуването ще се проведе в петък, 7 юни, и от Латвия, Малта и Словакия, където гласуването е насрочено за събота, 8 юни.

В Чехия избирателните секции ще бъдат отворени в петък и събота, докато в Италия гласуването ще се проведе в събота и неделя.

Останалите 20 страни от Европейски съюза (Австрия, Белгия, България, Кипър, Хърватия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания, Швеция и Унгария) ще организират европейските избори в неделя, 9 юни.

Временните резултати ще бъдат публикувани в неделя вечерта във всички страни, дори и в тези, в които се е гласувало предишните дни.

Политическите групи в Европейския парламент

На всеки 5 години се избират над 700 членове на Европейския парламент. Те представляват близо 450-те милиона европейци. След изборите евродепутатите формират политически групи в зависимост от общи принципи. В изборите се състезават членове на националните политически партии, но след като бъдат избрани, повечето евродепутати избират да станат част от транснационалните политически групи.

Повечето от националните партии са свързани с политическа партия на европейско ниво. Най-малко една четвърт от държавите-членки трябва да бъдат представени в групата. Един депутат може да принадлежи само към една политическа група. Има и такива, които не са част от никоя политическа група.

В момента Европейският парламент има 705 места. Членовете на ЕП от всяка страна членка принадлежат към една от седемте парламентарни групи или един вид независими. Всяка група се състои от минимум 23 евродепутати от най-малко една четвърт от страните от ЕС.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) - EPP или ЕНП- и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент - S&D - в момента са най-големите политически групи от седемте в настоящия парламент. Другите групи са Renew Europe, Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, Групата на европейските консерватори и реформисти, Групата на идентичността и демокрацията и Групата на левицата в Европейския парламент - GUE/NGL. Последните проучвания на общественото мнение показват възход за крайнодесните, въпреки че ЕНП и S&D продължават да доминират като политически групи.

Колко евродепутати има всяка държава?

Страните-членки на ЕС с различна големина избират различен брой евродепутати. Не може да има повече от 96 и не по-малко от 6 места за всяка държава. В момента Германия има възможно най-голям брой представители, като 79-те френски евродепутати заемат второ място, а 76-те италиански евродепутати са на трето място. Румъния има 33 парламентаристи (България има 17 представители). В следващия законодателен мандат обаче броят на местата в Европейския парламент ще се увеличи с 15, достигайки общо 720.

Това означава, че някои държави ще изберат няколко евродепутати повече от тези, които ги представляват в момента, но никоя държава няма да избере по-малко. Броят на членовете на ЕП, избрани от всяка държава от ЕС, се договаря преди всеки избор и се основава на принципа на намаляваща пропорционалност, според който всеки евродепутат от по-голяма държава представлява повече граждани от един евродепутат от по-малка страна.

Ето колко евродепутати ще бъдат избрани от всяка държава на европейските избори през 2024 г.:

Германия - 96, Франция - 81 Италия - 76, Испания - 61, Полша - 53 Румъния - 33, Холандия - 31, Белгия - 22, Гърция - 21, Чехия - 21, Швеция - 21, Португалия - 21, Унгария - 21, Австрия - 17, България - 17, Дания - 15, Финландия - 15, Словакия - 15, Ирландия - 14, Хърватия - 12, Литва - 11, Словения - 9, Латвия - 9, Естония - 7, Кипър - 6, Люксембург - 6, Малта - 6.

Възраст на кандидатите на европейските избори

Европейските избори естествено са силно повлияни от националната политика, но разнообразните избирателни системи и правила в страните членки добавят още едно ниво на сложност към избирателната карта. Въпреки че всички системи за гласуване трябва да гарантират пропорционално представителство за европейските избори, националните избирателни системи се различават значително. Например възрастовите прагове за кандидатите варират между 18 и 25 години, а 14 страни членки изискват политическите партии да преминат процентен праг, за да влязат в Европейския парламент. Хората, които са едновременно граждани и жители на държавата от ЕС, в която желаят да гласуват, имат доста стандартни начини да го направят, както при всички други избори. Методите за гласуване в чужбина обаче могат да бъдат по-трудни за ориентиране. Гласуването на европейските избори варира драстично в различните държави. Въпреки че пет държави от ЕС имат задължително гласуване, избирателната активност на европейските избори е изключително ниска.

Какви правомощия има Европейският парламент?

Заедно с представителите на правителствата на държавите от ЕС евродепутатите оформят и решават новите закони, които засягат всички аспекти на живота в Европейския съюз, от подкрепата на икономиката до борбата с бедността и изменението на климата и до въпросите на сигурността.

Евродепутатите поставят важни политически, икономически и социални въпроси в центъра на вниманието и подкрепят ценностите на Европейския съюз: зачитане на човешките права, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона. Парламентът одобрява бюджета на ЕС и контролира разходването му. Той също така избира председателя на Европейската комисия, назначава комисарите и може да ги държи отговорни.

Какви заплати и пенсии получават евродепутатите?

Всички членове на Европейския парламент получават една и съща заплата. Месечната заплата на депутата е 10 075,18 евро бруто и 7 853,89 евро нето, след приспадане на данъците на ЕС и социалноосигурителните вноски (данните са валидни към 1 юли 2023 г.). Тъй като държавите-членки могат да налагат допълнителни национални данъци, крайните нетни стойности зависят от данъчния режим на родната страна на депутата. Бившите евродепутати имат право на пенсия при навършване на 63 години, в съответствие с член 14 от Устава на членовете на ЕП в Европейския парламент. Пенсията е 3,5% от заплатата им за всяка пълна година трудов стаж и една дванадесета от заплатата им за всеки следващ пълен месец, но не надвишава общо 70%. Разходите му се поемат от бюджета на ЕС. При новите депутати, считано от юли 2009 г., беше изоставено прилагането на допълнителния пенсионен режим, въведен за депутатите през 1989 г. и в процес на премахване. В допълнение към заплатата си, членовете на ЕП, подобно на членовете на националните парламенти, имат право на надбавки и представителни разходи, които покриват тези, направени при изпълнение на техните парламентарни задължения, често извън родината им. Така например надбавката за общи разходи (4 950 евро на месец) или така наречената ICG - еднократна сума, която позволява на членовете на ЕП да покриват разходи като наемане на офиси в държавата-членка, в която са избрани, закупуване на IT хардуер и софтуер, офис консумативи, мобилни телефони/абонаменти и интернет абонаменти.

Дневните (350 евро на ден), известни още като надбавка за пребиваване, са еднократна сума, която покрива настаняване, храна и свързаните с това разходи за всеки ден, през който член на ЕП е в Европейския парламент по служба. В края на своя мандат членовете на ЕП имат право на преходна надбавка, равняваща се на една месечна заплата за година от мандата, за период от не повече от две години.

Ако бивш заместник заеме нова длъжност на друго място, новата заплата се приспада от преходната надбавка. Членовете на ЕП могат да използват служебни превозни средства, за да присъстват на срещи или събития в Брюксел или Страсбург.