Учените почти са разгадали причината защо се прозяваме. Оказва се, че прозявките са много по-сложно нещо, отколкото се е смятало в миналото. Макар че изглаждат всеки път еднакви, за тях има много различни причини и изпълняват разнообразни функции, пише "БГНЕС".

Смята се, че прозяването има за цел да държи мозъка буден, когато е подложен на стрес. Заразителният ефект на прозяването се среща и при много видове животни като начин за предпазване на семейството и приятелите, като по този начин всеки от групата остава нащрек. Промените в химическия състав на мозъка предизвикват прозяване, което обикновено продължава около 6 секунди и често се получават поредици от прозявки.

Хората се прозяват повече през лятото. Когато човек види някой да се прозява, често той също започва да се прозява, но това не важи за хората с аутизъм и шизофрения, пише в. "Уолстрийт Джърнал".

За да разгадаят тайните на прозяването учените провели поредица от тестове с хора и животни, сред които имало павиани и папагали. Прозявката е един от обединителите на животинското царство. Почти всяко същество с гръбнак се прозява.

Според една от водещите хипотези прозяването има важна роля за поддържането на най-подходящата температура за функционирането на мозъка. Тъй като той е особено чувствителен към прегряване, неговите реакции се забавят, а паметта отслабва при минимална промяна на идеалната температура от 37 градуса по Целзий.

Д-р Андрю Галъп от Щатския университет в Ню Йорк провел изследване с плъхове, което показва, че прозяването се предизвиква от бърза, но лека, промяна в температурата на мозъка с около 0,1 градус по Целзий. Плъховете спрели да се прозяват, след като температурата се нормализирала.

Стресът и умората също могат да бъдат причина за покачване на температурата на мозъка. Прозяването помага за неговото охлаждане и правилно функциониране, твърди д-р Галъп.