Екип от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН ще започне работа, в рамките на международен консорциум, по проекта “Авто-адаптивен невроморфен мозъчно-машинен интерфейс", свързан с приложението на изкуствения интелект в здравеопазването.

Проектът, който бе одобрен за финансиране от Европейската комисия, цели да позволи на хора с тежки увреждания на гръбначния мозък, които не са в състояние да движат долните крайници, да “проходят” и да извършват дейности, които не са възможни без помощни средства, предава БНР.

Механизмът на действие включва декодиране на информация от мозъка на пациента за движенията, които той иска да извърши, и подаването й към гръбначния стълб или екзоскелет, чрез които да бъдат извършени движенията.

"Участието на наша страна в проекта се дължи най-вече на инициативата на проф. Никола Касабов, който е създал т. нар. NeuCube - симулатор на мозъка, който максимално се доближава до реалния мозък. Целта ни е, в сътрудничество с колегите Франция и Швейцария, да създадем декодер на тази база, тоест устройство, което да разчита сигналите от мозъка и да ти предава към устройствата, които подпомагат движенията на пациента," обясни проф. Петя Копринкова от Института за информационни и комуникационни технологии при БАН. 

При устройствата, разработвани до момента, има един недостатък - вграденият в тях изкуствен се обучава предварително и той не може да се адаптира към текущите промени в състоянието на околната среда. Задачата на българските учени ще бъде да разработят декодер на устройството, което разчита мозъчните сигнали, който е в състояние да се обучава адаптивно и в процеса на движение на пациента да се настройва съобразно неговите желания, независимо от външна намеса.

Според проф. Никола Касабов проектът е първи в света като адаптивна обучаваща се система в миниатюрна електроника за контрол с мозъчни данни на екзоскелет и едновременна активация на нервите за възстановяване в реално време.