Светът отбелязва 50 години от кацането на човек на Луната. Полетът на "Аполо 11" започва на 16 юли 1969 г. Четири дни по-късно, в точно 15:17 ч. Хюстънско време, спускаемият апарат „Ийгъл”, заедно с астронавтите на борда докосва лунната повърхност.

Външната бордова камера предава директен образ до Земята до контролния център, а човечеството съпреживява подвига по радиото. Моментът на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло, остава в историята с думите – "Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството..."

До този момент общо 12 души са стъпили на лунната повърхност.

Каква е българската следа в едно най-великите събития на 20-ти век?

Всеки, който се пита какво има на Луната, може да види как изглежда камъче от естествения ни спътник. Късче от лунната повърхност се пази и у нас, информира bTV.

България е една от малкото страни, която разполага с проби от Луната взети и от двете държави – Съветския съюз и Съединените щати. Те са изложени във витрина на самия вход на Националния природонаучен музей.

Пробата, дарена от Съединените щати, е част от последната мисия на хора до Луната – "Аполо 17". На борда е пътувал и българският флаг. Твърди се, че един от главните конструктори на ракетни двигатели на спускаемия апарат е българинът инженер Иван Ночев от Карлово.

„Той е конструирал двигателите на спускаемия апарат, с който са се прилунили астронавтите и след това са излетели благодарение на тези двигатели, за да се скачат след това с космическата станция и да се върнат на Земята”, обясни Чавдар Каров.

Интересът към естествения ни спътник се връща и всички големи космически агенции подготвят мисии до Луната.

„От една страна на Луната и на лунната орбита се гледа като възможна междинна база за бъдещи полети към Марс. А от друга страна Луната би била едно много хубаво място за астрономически наблюдения, тъй като там няма атмосфера”, каза проф. Йорданка Семкова.

Преди 10 години български дозиметър лети към Луната на Индийския спътник "Чандраян". В момента подобен уред е около Марс. Данните сочат, че човек би могъл да достигне до Червената планета, но космонавтите ще бъдат изложени на голяма радиация.

„Докато за Лунат пътят е много по-кратък, там могат да се направят укрития в лавовите тунели за хората, които ще работят и живеят на Марс и там ще могат да пребивават малко по-дълго, отново в рамките на няколко месеца”, допълни проф. Йорданка Семкова.