Точно така би звучал лозунгът, ако бе възложен за измисляне на някой партиен другар, едно 28 години назад.

Тънката разлика е, че тогава нямаше нито мода, нито демокрация. Както и че сега не се казва лозунг, а слоган и не се мисли от партийни функционери, а се мисли от рекламисти, пише viewsofia.com.

Нека се опитаме да систематизираме какво се случи, важно и незабравимо, в тези години така, че модата вече не е това, което беше в главите и гардеробите ни тогава. И слава Богу!

Както и да си припомним онова, което сме забравили, а не трябваше.

И така:

1. С идването на демокрацията придобиването на чифт дънки стана някак легално. Не беше нужно да доказваш произхода на 20-те си долара, плахо изпъчен до касиерката в „Кореком“, нито пък имаше опасност, ако си обут в чифт от тях, да те набедят за регенерат.

2. В онази далечна година и малко след нея започнаха да работят фирми, вносителки на вносни стоки. Т.е. стана възможно да се сдобиеш с чифт „Найк“ съвсем законно, и то плащайки в левове. Вярно, че моделите бяха старовремски лекичко и пълната номерация беше мираж, но на кутиите си пишеше Just do it!

3. В първата вълна на демокрацията за най-напредничава в стилово отношение се смяташе комбинацията брада и ръчно плетен пуловер в меланж.

Всички седесари от онова време имаха дълги, сърдити бради, и носеха мрачни, плетени от вълнена прежда бодливи пуловери /не и шефовете на седесарите, ако трябва да сме съвсем честни/ и това беше емблемата на стиловата принадлежност към идеята. По-късно се появиха и мустакати демократи, като Жорж Ганчев, но те имаха школовката на американските имидж-правила.

4. Да намериш мъжки слип в София в началото на 90-те беше невъзможна мисия, дори и за всичките пари на света. В целия град се продаваха само гащи от хасе, твърди и с джоб отзад /още се чудим защо гащите от хасе, предвестник на боксерките, имаха джоб отзад/. Слипове нямаше. Никакви. Нито дори едни.

5. Да си обута в приличен черен чорапогащник в първите години след 10-и ноември означаваше, че или те гази уникален късмет, или някаква висша сила бди над теб. Черни чорапогащници нямаше. И по-точно имаше, но ги „пускаха“ веднъж на полугодие в много ограничено количество и от най-долен вид. А бяха толкова модерни.

Това беше и причината всяка жена, която имаше черен чорапогащник на разположение, да е подготвена първо за многомесечното му, дори многогодишно носене, и второ – за майсторското му закърпване с малка фина игла.

Завистта на всички околни, вкл. майки, сестри, колежки, оставяме настрана.

6. В онези времена навлезе и безпощадната мода на костюма, комбиниран с бели чорапи. Освен на административни места като Парламента, тази изискана комбинация си проправи път като магистрала в едно общество, в което такива понятия като стил не значеха много. Тази мода беше и причината в един известен симфоничен оркестър в столицата /няма да го споменем, защото част от колектива още е там/, при концерт, в който музикантите е трябвало да свирят върху подиума, а не скрити долу в оркестрината, диригентът да помоли /и това е съвсем сериозно/ оркестрантите от по-предните редове – цигулари, виолисти, виолончелисти, да сменят чорапите си с тези от по-задните – духовата секция, който има, разбира се, за да не се виждат фраковете в комбинация с белите чорапи съвсем отпред.

7. По-късно разцъфна като феникс из пепелта куфарната търговия. Всеки, който имаше куфар, пътуваше с рейс до южната съседка, товареше според вместимостта на куфара стока, носеше обратно и продаваше. Това беше и причината всички в държавата да ходят облечени в материя, добила гражданственост като „пясъчна коприна“, но всъщност най-долен полиестер.

8. Така възникнаха и първите магазини за вносна конфекция, които си приличаха дословно. Отличаваха ги единствено надписа на стъклото отпред „Застраховано от ВИС“ или „Застраховано от СИК“.

9. Което автоматично ни отвежда в еманацията на комбинацията тъмен костюм – бял чорап, а именно анцуг – много злато. Типичното за мутрите облекло беше еталон за начина, по който трябва да изглеждаш, за да ти имат страх.

10. С течение на времето разнообразието започна да расте, а гражданите откриха, че да си облечен хубаво, не означава непременно да си „вносен“.

Българските производители на конфекция заживяха нов живот с нови собственици, „Валентина“ се превърна във „Валина“, а „Рила“ – първо остана така, само че с едно „Стил“ като приставка, а после зазвуча по италиански – Battibalenо. Разнообразени и освежени, те започнаха предлагането на прилични, добре скроени и ушити дрехи, идеални за офис. Българката се усети стегната и красива и започна да иска още.

11. Дойде и бумът на вносителите на дрехи и аксесоари. Набъбващите с часове магазини по най-важната за тези 22 години търговска улица „Витошка“, отваряха врати и ги затваряха скоро след това, защото се оказваше, че не това е интересно на населението. Примерите за това се десетки, и то много преди кризата. Като цяло обаче, търговията с мода в края на 90-те и началото на новия век бе занятие доходоносно, приятно и почти безрисково. Жаждата за разнообразие в онзи период заличаваше всяка прогноза за неуспех.

12. За 22-те години демокрация модата в България започна да се случва и анонсира и като дизайнерска. Ред имена изгряха и се установиха на пазара на „дизайнерската“ мода в България. Жени Живкова, Албена Александрова, Жана Жекова, Нели Колева нямаше да могат да отворят солидни бутици и да продават така добре преди тази дата. Те не могат и сега, т.е. бумът беше в едно десетилетие между 1996-2006, но все пак това време им стигна за да почнат тези дами да се наричат дизайнери.

13. Нямаше да е възможно младите ни и талантливи имена, истински дизайнери, с които от известни години се гордеем, да пробият на Запад, да донесат награди, да стажуват, например, при Mary Katrantzou /както нашият стилист Розалина Буркова, която работи в ателиетата им/. Преди сакралния ден държавата подпомагаше младите и талантливи хора, е, добре, част от тях, но понятие мода не съществуваше, така че нямаше как да се подпомагат тези талантливи хора. Така че те се оказаха родени съвсем навреме, както е видно.

14. Манекенките на социализма бяха на щат, бяха едни и същи почти през цялото време, което помним и единствените, извън партийните другари, които можеха да се доберат до истински ценни екземпляри на дрехи, излагани по ревюта в соц-лагера и тук-там на някой търговски форум на запад. Сега каталозите на добрите фешън агенции са богати, разнообразни и динамични, а някои от най-добрите модели с успех работят навън, и то за много пари.

15. Случи се още да четем голямо разнообразие от модни и лайфстайл списания, толкова много, че почти забравихме за библията на соца – Burda. Случиха се добри частни проекти в конфекцията, вкл. и с успех в чужбина. Случи са „София Стрийт Стайл“ – първият сайт за улична мода, който нямаше да може да стане факт преди 22 години.

16. Изобщо случи се демокрацията в модата – да се мисли, създава, защитава, показва, дефилира, снима и описва мода. МОДА.

Не знае какво значи това само онзи, който има спомени едва от последните 15-ина години.