Близо 80 души, включително 11 деца, са загинали по време на химическа атака в северната провинция Идлиб, Сирия, на 4 април. Смъртоносният газ все още не е идентифициран, но експерти подозират, че това е вид нервнопаралитично отровно вещество, обяснява LiveScience, цитирани от OFFNews.

Наскоро друго нервнопаралитично вещество - VX бе използвано за убийството на Ким Чен Нам, полубрат на севернокорейския лидер Ким Чен-ун.

Как действат тези смъртоносни химикали и какво трябва да се направи за тези, които са били изложени на тях?

Нервнопаралитичните вещества са силно отровни химикали, които могат да попречат на сигналите на нервната система. Съществуват няколко вида, но най-добре познатото нервнопаралитично вещество е вероятно заринът, който става известен атентата в метрото на Токио през 1995 г., извършен от религиозната секта Аум Синрикьо, при който загинаха 12 души. 

Други нервнопаралитични вещества за зоман и табун, които са безцветни течности с лек плодов аромат. И двете се изпаряват при нагряване.

И трите химикала - зарин, зоман и табун - са базирани на инсектициди, които са разработени през 30-те и 40-те години на миналия век. Те принадлежат към класа на органофосфатите. Нервнопаралитичните агенти и инсектицидите работят по сходен начин, но се отразяват на различни места в организма, въпреки че има известно припокриване на симптомите, отбеляза д-р Луис Нелсън (Lewis Nelson), ръководител спешна медицина в Медицинското училище в Ню Джърси.

Как работят

Всички отрови нервни агенти причиняват отравяне при всякакво въздействие - вдишване, поглъщане и контакт с кожата. В този случай единствената разлика между тях е в смъртоносната концентрация.

Основният механизъм на действието на органофосфатите - пестициди и нервнопаралитични агенти - е избирателното потискане на ензима ацетилхолинестераза. Тя катализира хидролизата на ацетилхолина - медиатор на нервните сигнали. Хидролизата на ацетилхолина в здрав организъм става постоянно и е необходима прекъсването на предаването на нервния импулс, което позволява на мускула да се върне обратно в състояние на покой.

Липсата на ензима ацетилхолин, който да изключи сигнала, последният ще продължи "агресивно" да стимулира определени рецептори на нервните клетки, обяснява Нелсън.

Образувалата се при отравяне с органофосфат фосфорилирана холинестераза за разлика от ацетилираната е стабилно съединение и не се поддава на самопроизволна хидролиза. Процесът на потискане на холинестеразата е на два етапа. На първия етап става обратимо, тоест временно блокиране, а на втория етап настъпва необратимо блокиране на ензима.

Органофосфорните пестициди обикновено се свързват с този ензим в жлезите, което води до обилно освобождаване на течности. Хората, изложени на какива пестициди, могат да получат прекомерно отделяне на слюнка, сълзи и пот, диария, уриниране и белодробен оток, състояние, причинено от течност в белите дробове, което може да доведе до смърт, заяви Нелсън.

За разлика от тях нервнопаралитичните вещества често се насочват към ензима в невромускулни кръстовища на организма, където нервите въздействат на мускулите. След като нервнопаралитичните химикали блокират ензима, който изключва ацетилхолина, последният се натрупва в мускулите, което води до прекомерно треперене, разказва Нелсън.

"Може да се получат такива малки потрепвания на всички мускули в тялото. После, след една-две минути, мускулните се парализират и дори тези, необходими за дишането, спират да работят", обяснява Нелсън.

Налични лечения

Нервнопаралитичните вещества работят бързо, често причинявайки симптоми в рамките на минути. Ако хората са изложени на нервнопаралитични агенти, те веднага трябва да се обеззаразят - да се махнат дрехите им и да се измие кожата им със сапун и вода, обяснява Нелсън. Може да се промият очите с вода и гаргара с вода.

Ако човекът е парализиран, може да му се даде кислородна маска с устройство, което да му помогне да диша, заяви Нелсън. Оказващите помощ, които не са надлежно защитени, могат да станат жертви заради контакт с кожата на пострадалите или при вдишване на нервнопаралитичното вещество.

Ако човек е вдишал нервнопаралитичното вещество, има антидот, който може да помогне, заяви Нелсън. Съществува антидот, наречен атропин, който блокира рецепторите на ацетилхолина и предотвратява хиперстимулацията, разказва специалистът.

Друг известен антидот е пралидоксимът или 2-PAM, който премахва органофосфатите от ензима, който спира изграждането на ацетилхолина.

Но както атропинът, така и пралидоксимът, трябва да се дават бързо, в рамките на около 10 минути от излагането, за да сработят, отбелязва Нелсън.

"Ако не са непосредствено на разположение, ще бъде твърде късно".