Освобождаването на допамин и фенилетиламин води до еуфория

Когато сме влюбени, мозъкът ни преминава през вълнуващи и сложни процеси, които обясняват защо често се чувстваме толкова силно привлечени към някого. Любовта може да ни накара да се чувстваме вдъхновени, мотивирани и изпълнени с енергия, дори когато обектът на нашите чувства не отвръща на тях. Този феномен е разпространен и се среща при хора на всякаква възраст, въпреки че по-често се наблюдава през юношеството заради емоционалната и когнитивната незрялост, характерни за този период. Независимо от възрастта, обаче, чувството на влюбеност не бива да се възприема като погрешно или признак на проблеми в романтичните взаимоотношения.

Какво се случва в мозъка, когато сме влюбени?

Когато сме влюбени, мозъкът отделя определени химически вещества, които ни карат да се чувстваме добре. Един от тези вещества е допаминът, който играе ключова роля в преживяването на удоволствие и мотивация. Допаминът ни прави "пристрастени" към човека, към когото изпитваме чувства, и ни кара да се стремим към повече взаимодействие с него. Освен това се отделя и фенилетиламин, който е естествен амфетамин и също подпомага освобождаването на допамин. Така любовта ни носи вълнуващи, дори еуфорични усещания.

Ако любовта е взаимна, мозъкът отделя и окситоцин - хормонът, който ни свързва с партньора на емоционално ниво. В случая на неразделена любов обаче, окситоцинът не се задейства, и ние оставаме с желанието и надеждата, че някога ще привлечем вниманието на любимия човек.

Ефектът на ореола

Един от основните феномени, свързани с влюбването, е ефектът на ореола. Той обяснява защо сме склонни да идеализираме човека, към когото изпитваме привличане, дори когато го познаваме слабо. Въз основа на едно положително качество, например външния вид или начина на изразяване, ние си изграждаме идеализирана представа за неговата личност, приписвайки му множество други положителни качества, като интелигентност, доброта и хумор. Този процес води до засилване на чувствата ни, дори когато нямаме достатъчно реална информация за човека.

Идеализация и липса на реципрочност

В много случаи влюбването се случва, когато няма реципрочност - обектът на нашата любов често не знае за нашите чувства или е известна личност, която е извън нашия обхват. Това означава, че не сме в състояние да проверим дали качествата, които сме приписали на този човек, са реални. Така идеализацията остава неразрушена и продължава да подхранва нашите илюзии и чувства.

Уроците от неразделената любов

Влюбването, особено когато не е взаимно, е важно житейско преживяване, което учи мозъка ни как да се справя с болката, разочарованието и смущението. Тези преживявания могат да ни помогнат да разберем по-добре собствените си емоции и да избягваме бъдещи ситуации, които биха ни донесли негативни чувства. С времето и с натрупването на житейски опит, ставаме по-мъдри и по-осъзнати относно реалността на любовта.

Как да преодолеем идеализацията?

Ако искаме да установим истинска връзка с обекта на нашите чувства, е важно да спрем да го идеализираме. Опитът да видим човека такъв, какъвто е в действителност, може да ни помогне да създадем по-здрави и реалистични взаимоотношения, като същевременно ни предпази от излишно страдание.