На 4 декември почитаме паметта на Света мъченица Варвара.

Според някои източници, името Варвара произхожда от гръцки и е етимологичен аналог на "чужденка". В характеристиките на християнската светица са налице множество от реликвите на древно езическо божество, свързано с култа към Богинята-майка, с продуциращото начало. Оттук произхождат, както доминиращото женско присъствие в обредността на празника, така и наименованието Женска Коледа. Момите, участващи в ритуалите, се наричат Варварки в чест на християнската светица.

Родена е в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка приема Христовата вяра. Подложена е на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. 

Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".

Знатната дама от град Илиопол е убита от собствения си баща - езичник, защото приема християнството. Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. 

Заедно с празниците, посветени на св. Сава, свети Николай Чудотворец и предхождащия ги Андреевден, денят на света Варвара образува единен празничен комплекс, в който се преплитат обреди с апотропейна (предпазваща) насоченост, множество гадателни практики и ритуали

Варвара е типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават надецата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. Срещу празника край измазаното огнище се нарежда трапеза за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода;оставят пешкир и възглавница до софрата.

В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта.

В Южна България Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, на плодородието и домашните птици. На този ден се приготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, за да не боледуват децата.

За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. 

В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.

В Странджа питата месят без квас и я дупчат отгоре с вилица. Наричат я „прясничена пита”. Зад вратата окачват малки кравайчета за Баба Шарка. Майките раздават на децата си по няколко зърна боб, с които те търкат лицата си – „Както е бял фасулят, тъй да е бяла и шарката!”

Меси се и обреден хляб. Върху него се пали специално направена варварска свещ. Тя е много дълга, притежава магическа сила и се пази през цялата година. Палят я , когато се налага – при опасност от буря и болести, с вярата, че спира стихиите и всяко зло.

Сутринта всеки трябва да хапне варено жито или царевица, за да е добра реколтата. Ако първият гост в къщата е жена, ще се мътят женски пиленца.

В странджанското село Извор отъждествяват светицата със самата болест, с шарката. 

В с. Росен представата е друга – св. Варвара държи купичка с мед и маже децата, за да оздравеят по-бързо.

В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.

В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб(колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. 

В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват.

Обредна трапеза: царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз.

Имен ден празнуват: Барбара, Варвара, Варвардан