Хората, които предлагат органите си в интернет срещу заплащане са потенциални жертви на дилъри на човешки органи- предупреждават от Изпълнителната агенция по трансплантация по повод репортаж на БНТ 2. В него се показва как хора продават органите си в интернет.

От МВР днес казаха, че са започнали проверка. За неочаквани рискове, които крие пазарът на органи – вижте в следващия репортаж, предаде БНТ.

Да си купиш бъбрек, черен дроб и стволови клетки от сайт за колективно пазаруване в България се оказва толкова лесно колкото да си купиш чанта или обувки. Между обявите за стоки за бита се натъкнахме на десетки, в която хора продават органите си, а цената е между 30 и 50 хил. лева.

В България законът забранява живо донорство между хора без роднинска връзка. извършването на подобен вид трансплантации в чужбина крият големи рискове. Единственото, което може да им се случи е да попаднат в пипалата на дилъри на органи.

Хората не знаят къде отиват, не знаят кой ще отговаря за живота им, как ще протече периода им след това. Много са неизвестните и по- скоро смятат, че това са социални проблеми, които вие откривате и които заслужават наистина сериозно внимание. Първо, защото са социални и означава, че някой е в нужда и втора, защото могат да доведат до престъпление. Още по-лошо бедността да доведе до престъпление.

Зад всяка една малка обява седи човешка история- това установихме при опита си да разберем дали зад обявите в интернет стои наистина човек, който предлага органа си за продан. Една от жените от обявите се срещна с нас. Тя е на около 30 години и има собствен бизнес. Теглила е няколко бързи кредита, които не успява да върне и решава, че единствената алтернатива е…. да продаде бъбрека си.

Скрита камера:

П: “Сега, ако отида в Турция, отивам в клиниката и казвам, че искам да си даря бъбрека. 80 000 от клиниката на ръка.”
Р:  “От клиниката?”
П:  “Да, защото те също много за закъсали за такива трансплантации. В Пакистан не искам. Много са лоши условията там.”

От Изпълнителната агенция по трансплантация обясняват рисковете.

Д-р Марияна Симеонова: Тези хора подавайки свой данни и контакти първо не са информирани колко опасно е такова нещо, когато не знаеш кой ще се обърне към теб. Второ се създават условия за така наречените дилъри, в международните среди се наричат така, които да ги свържат с хора в чужбина, където това евентуално това да се осъществи.

Освен обяви за продажба на органи има и форуми, в които потребители споделят къде и при какви условия са продали своите органи, разказва Мария.

П: “Казват даже, че във Франция са много по-успешни. От 100% – 100% са успешни.”
Р:  “Добре де, там ще се съгласят ли като не сте роднини?”
П: “Казваме, че сме приятели и аз му го дарявам доброволно. То си има документи, има си всичко.”

Лекарите са категорични, че хората, които продават органите си, трябва да се откажат от това, колкото и сложна да е тяхната причина да го правят. Те предупреждават, че обявите в интернет могат да ги вкарат в омагьосан кръг и че ако някой ги потърси, по-добре е да уведомят полицията. Статистиката у нас през последната година показва, че се увеличава броят на безвъзмезното донорство от родинини на починал човек. Въпреки това в България има голяма разлика в броя извършените трансплантации и този на нуждаещите се пациенти. Ако у нас кръстосаното донорство, чрез даряване на орган от родина се разреши, черният пазар на органи не би имал почва у нас, са на мнение много от лекарите у нас.