Нейната история напомня много на тази на Пепеляшка от едноименната приказка. След години живот в нищета, сексуален тормоз, без дом и препитание, късметът ѝ най-после се усмихва и тя успява да намери своето щастие под небето.

32-годишната Христина Меридит, която днес е Кралица на красотата "Мис Калифорния", офицер в американската армия и студент по политология, споделя удивителната си история пред „Мирър“.

Меридит има тежко детство. Сексуално насилвана от чичо си, подлагана на физически и психически тормоз от майка си, тя израства в една свирепа и мрачна атмосфера, без капка обич и доброта.

За да се грижи за прехраната на седемте си братя и сестри, е принуждавана да работи на няколко места едновременно, докато не се озовава в център за приемна грижа, който се оказва за нея временно избавление от семейния гнет.

След като навършва 18, Меридит трябва да напусне центъра, и сама да поеме по широкия и неизвестен житейски друм.

Получава попечителство над по-малката си сестра и се премества в Калифорния, където отново трябва да работи на няколко места, за да осигури хляба и на двете.

Докато се опитва да спести пари, за да намери покрив над главата си, Меридит живее в колата си. За да се поддържа чиста, използва душовете на обществения плаж.

Едни ден е забелязана от охранителя, който ѝ предлага да се запише за участие в предстоящия престижен конкурс за красота "Мис Калифорния" 2013.

Защо пък да не го направи, си казва тя. Поласкана от думите на младия мъж и уж на шега, тя решава да опита късмета си и ето, че и нейното име се появява в списъка сред хилядите други претендентки, борещи се за титлата.

Голямата изненада в живота на Меридит е короната, която най-неочаквано се озовава върху нейната глава.

Вълнението от победата е неописуемо. Толкова силно, че скоро след признанието, тя грабва лист хартия и върху него излива всичките си емоции и преживявания от мъчителните години на своето минало до триумфа си на сцената на конкурса и на живота.

Не след дълго на книжния пазар в Америка се появява книгата „Cindergirl“, в която Меридит подробно описва живота си до тук – от малтретирането и тормоза до това как успява да стъпи на собствените си крака. 

Докато работи над книгата, Меридит учи в гимназия Nease High School, където преминава през специално обучение за младши резервни офицери – инициатива за обучение на младежи под крилото на армията на САЩ.

"Тази програма ми спаси живота. Дължа целия си постигнат досега успех в живота си именно на нея. Тя ми вдъхна кураж, даде ми основата за един нов и по-добър живот, цел и много, много приятели", споделя Меридит. 

Днес Меридит е и горд създател на неправителствена организация, чиято цел е да подава ръка на деца, излизащи от центровете за приемна грижа, да им помага по-бързо и безпрепятствено да намерят пътя към своята бъдеща реализация в живота.

"70% от момчетата, които излизат от тези центрове, впоследствие се озовават в затвора, 60% от момичетата са бременни, а ние се чудим защо проблемът с бездомните хора няма край!"

Младата жена мечтае и за свое семейство. Тя е убедена, че няма по-голямо щастие от децата и уверява, че ще направи всичко по силите си, за да ги дари с цялото щастие на земята – с онова красиво и вълшебно детство, което тя никога не е имала шанса да познава.