Атанасовден е християнски празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики.

Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.

В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".‪

Атанасовден‬, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс).

За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден - да не се вари боб, леща, царевица, да не се плете.

В някои райони на страната се приготвя и свинско с бамя, която е събрана и изсушена през лятото.

На празничната трапеза присъстват ястия от свинско месо, и ястия с ябълки. В Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести.  Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Две ястия, които са неизменна част от празничната трапеза на Атанасовден:

Свинско с грах

снимка: flickr.com

Необходими продукти:

250 г свинско месо

600 г грах от консерва 

1 ч.л. черен пипер 
1 с.л. магданоз 
1 скилидка чесън 
2 с.л. доматено пюре 
3 с.л. олио 
40 г масло 
200 г салам 
1 ч.л. сол
1 ч.л. брашно

Начин на приготвяне:

Нарязваме свинското месо на кубчета и го пържим в част от маслото и олиото. Посоляваме го, поръсваме го с черния пипер и го заливаме с малко вода. Задушаваме го докато омекне.
В останалото масло изпържваме граха, счукания чесън и ситно нарязания магданоз. Поръсваме с малко брашно и посоляваме на вкус. Заливаме с малко вода и задушаваме.
Към края на задушаването прибавяме доматеното пюре, запържено в олио, омекналото свинско месо, нарязания на колелца салам, посоляваме, поръсваме с малко черен пипер и задушаваме още малко.
Сервираме ястието горещо с няколко филийки препечен хляб.

Пълнени ябълки с мед и ядки

снимка: flickr.com

Необходими продукти:

6 ябълки 
60 г смлени орехови ядки
60 г смлени бадеми 
6 с.л. акациев мед 

Начин на приготвяне:

Измиваме ябълките и изрязваме „капачета”, като отстраняваме внимателно дръжките. Издълбаваме вътрешността им.
В получените "дупки" слагаме мед (по 1 с.л. на ябълка), смлените бадеми (около 10 г на ябълка) и смлените орехи. Печем ги във фурна, до готовност. (По желание може да ги поръсим и отгоре с малко мед и натрошени ядки).
Поднасяме ги топли и залети със соса, който са пуснали при печенето.

Ритуали и поверия за Атанасовден

Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки, пеят песни за любов и за женитба, играят хоро.

Св. Атанас се приема като християнизирана версия на небесния, зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и на аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите.

Във някой райони срещу Атанасовден на открито във параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачят се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и брашлян в чест на идващата пролет.

Мъжете, по ризи, се хващат на хоро в снега и точно като светецът показват на зимата, че не се страхуват от нея и чакат лятото. Представата за светеца, като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челата на децата. Курбаните са лични и общоселски.

Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да се опита от всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.

Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак. Съществуват практики за лечение на домашните животни от чума и други болести.

Жените масово пекат и раздават питки (благи, медени) намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото на питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките деца.

Забожда се босилек. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина. Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още „слава“, „светец“), в чест на християнският патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци.

Извършва се ритуала побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас, като братя близнаци.

Вярвало се е, че не бива да се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

На Атанасовден не се работи нищо – за предпазване от шарка, обриви и язви.

Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката, да не ги нападат мечки.

Забранено е впрягане на добитък.

След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее и от други болести.

Любимата храна на всички болести, зли сили, демони, бродници и орисници са питките с мед.

Народът ни ги оставя, за да бъде умилостивено злото, за да се настроят демоните с добро, за да опитат от храната и да си отидат в далечните леговища. Оставят се на пътища и кръстопътища, на усойни и непристъпни места, на покрива на къщата или до главата на новородено.