РИМ - Русе: Боровското съкровище е най-пътуващият експонат

Пътуването на запазеното културно наследство по света дава възможност за споделяне на опит, на знание, на съпоставки, както и да открием мястото си сред другите народи в съхраняването на знанието за него. Това заяви заместник-директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Русе Ренета Рошкева по време на представянето на новия брой на списание ЛИК "Културното наследство на България пътува по света" в пресклуба на БТА в крайдунавския град.

Според Рошкева историческите събития никога не са изолирано явление за една държава и народ.

"Времето ни е свързвало и разделяло и е оставило отпечатък, но и не се е съобразявало с границите, които имаме днес. Затова на Балканите имаме много общи моменти с другите държави в историческото минало, което може да се проследи чрез експонирането на наследството, съхранявано в музеите", обясни заместник-директорът на РИМ - Русе.

Римското наследство свързва балканските народи

Според Ренета Рошкева римското наследство представлява обща история със съседните държави, особено по протежението на Дунавския лимес - границата на Римската империя по река Дунав.

"И съвсем не е случайно, че Русенският музей след 1989 година направи първата си международна изложба, пътувайки първо до Букурещ, Румъния, през 1999 година, а след това и до Германия през 2000 година. Тя включва експонати, които са резултат на 40-годишни разкопки в римско-византийската крепост Ятрус до русенското село Кривина", обясни Рошкева.

Боровското съкровище - най-пътуващият експонат

Заместник-директорът на РИМ - Русе сподели, че музеят най-често представя по света своето тракийско наследство.

"Боровското съкровище е най-пътуващият експонат от нашия музей, а също и много рядък меден слитък, който е като домонетно средство за размяна. Те пътуват, ако не всяка година, то през година - на много места в Европа, та дори и в Япония през 2008 година. Всичко това показва, че има интерес към нашето наследство и ни представя по най-добрия начин пред света", посочи Рошкева.

Като пример за международно сътрудничество тя посочи и проекта "Венера по Долния Дунав", в който през 2008 година участват четири музея от Румъния и два от България. Експозицията показва, че религиозната пластика от периода, олицетворяван с богинята Венера, е аналогична в целия ареал от Русе до Констанца.

Живото културно наследство свързва народите

Ренета Рошкева подчерта, че освен материалните културни ценности съществува и духовно културно наследство, запазено живо през годините. То може да бъде проследено в номинацията на мартеницата като общо наследство на България, Румъния, Република Северна Македония и Молдова.

"И в тази връзка нашите мартеници пътуват до музея в румънския град Гюргево, а румънските "мартишори" гостуват при нас, което показва общото в нашето минало като културни ценности, които изповядваме", заключи заместник-директорът на Русенския исторически музей.