Празниците са огледало на местната идентичност

Празниците са не просто време, свободно от труд, а възможност хората да бъдат заедно, да общуват и да се чувстват част от една общност. Това сподели в интервю за БТА директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов, който преподава етнология и фолклористика в Русенския университет.

Традиции и съвременност

Процесът на интегриране на нова празничност винаги е съществувал, търсейки своето място сред традиционните фолклорни празници, обяснява проф. Ненов. "Националната държава се опитва да интегрира свои празници, за да покаже единството на нацията и тези празници са не по-малко важни за идентичността, отколкото наследените", подчертава експертът.

Още през социализма в България са правени опити за преосмисляне на наследените традиции. Така се появяват празници като "Празникът на заврения зет" в Етрополе и "Дядовден" в русенското село Черешово, който вече има над 60-годишна история.

Съвременни предизвикателства

Според проф. Ненов най-динамични са празниците, които се конкурират с традиционните - като примера със Свети Валентин и Трифон Зарезан. "Културата, която е вече световна, която е комерсиална и се опитва да ни продава всичко, свързано с празника на влюбените, е изключително мощна. Но това, което е наследено у нас, е не по-малко мощно", казва ученият.

Храната като културно наследство

Особено внимание заслужават празниците, свързани с храната. "В миналото не е имало празник, в който да не се споделя храна. Споделянето на храна дори е основата на всеки празник - освен танците и песните", обяснява проф. Ненов. Той дава примери с горнооряховския суджук, троянската сливова ракия и еленския бут като важни елементи от местната идентичност.

Съвременни гастрономически традиции

Според проф. Николай Ненов храната в съвременния свят придобива все по-голямо значение за сетивното възприятие. "Сетивата са такъв елемент, който ние поглъщаме физически - т.е. веднага можем да разберем дали една храна е хубава, или не", споделя той.

В контекста на екологичните предизвикателства и масовото производство, традиционната храна придобива особена стойност. Хората все повече търсят автентични вкусове, свързани с детските спомени и културната идентичност.

Устойчивост на празниците

"Даден празник се превръща в истински устойчив за местната общност, когато ѝ е ценен", подчертава проф. Ненов. Той обяснява, че фестивалите в селска среда - на рибени чорби, баници, суджуци и други специалитети, показват местната специфика и отдаденост към темата.

Експертът отбелязва, че някои от тези празници първоначално получават политическа подкрепа или проектно финансиране, но продължават да съществуват само ако са убедителни за местната общност и посетителите.

Детската аудитория и новите празници

Специално внимание заслужава темата за празници като Хелоуин, които привличат предимно детска аудитория. "Дете и семейство, които празнуват Хелоуин, не го правят постоянно, защото като пораснат децата, това спира", обяснява проф. Ненов, подчертавайки възрастовите специфики на определени празници.