"По-често съм храбър, но днес се провалих. Оказах се неподготвен и бавен.

Качих на стоп едно дете. Данаил, който се оказа на 12 години и отиваше на Боровец да си търси работа. Да носи дърва или да чисти сняг.

Има сестра на 9 години. Според него са кръгли сираци от 7 години и живеят с дядо си и баба си. Те са инвалиди в инвалидни колички.

Нямал контакт със социалните служби, нито пък те с него. Обеща ми утре да отиде до общината и да потърси подкрепа.

От 4 дни нямали хляб вкъщи. Даде ми адрес и телефон на бабата, които предадох на кмета на Самоков и той веднага се ангажира бързо да организира проверка и помощ.

Дадох му малко пари за хляб и го оставих на оживено място. От адреса се вижда, а и по негови думи бил ромче.

Изводи много.

Фактите са като гърмящи вагони."

Автор:Мирослав Севлиевски