Новите „чертожници“  в земеделието източват европейски пари чрез полета с домати.

Това съобщи шефът на ДФ „Земеделие“ пред „Телеграф“. От няколко дни експертите на Агрофонда са започнали проверки на място на площите, които са заявени за схемата по обвързано подпомагане.

Фонд "Земеделие" погна чертожниците. От миналата седмица експерти на Агрофонда правят проверки на място по схемите за обвързано подпомагане. Те са установили, че новият хит измами са доматите на територията на цялата страна. Това каза за Телеграф шефът на ДФ Земеделие Васил Грудев.

Той заяви, че вече има нови правила за получаване на субсидии по тази схема. Никой няма да получи пари, ако на полето не бъдат открити насаждения, дори и да представи фактури с продажби на домати. Скоро ще бъде въведена система със сателитни снимки, които ще показват кой лъже.

Цялата страна

Това, на което са се натъкнали, са опити за измама с домати на територията на цялата страна, каза Грудев. От тази година посещенията за проверки на зеленчуковите градини от ДФ „Земеделие“ са вдигнати с 20%, каза той. Решението е съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите. Т.нар. чертожници са земеделци, които се интересуват основно от субсидиите по схемите за директно плащане и обвързана подкрепа, не толкова от самия земеделски бизнес. Те започнаха преди години с пасищата, след това с тиквите и орехите, сега новият хит очевидно са доматите, каза шефът на фонда.

  Коперник

В Агрофонда предстои да бъде въведена европейска система за наблюдение, чрез която със снимки от сателит ще може да се установи кой земеделец се опитва да източва средства, без да предлага реално продукция. Един от начините е чрез сателитни снимки, които ще документират през цялото време развитието и вегетацията на растенията, прибирането на реколтата и др. Това ще става чрез европейската система „Коперник“, обясни Васил Грудев.   

Без субсидии стопаните са на загуба 

Българските земеделци разчитат изцяло на европейските субсидии при производството на продукция си. Ако ги няма тези пари, те ще са на загуба. Това показва изследване на Института по аграрна икономика, обхванало периода 2007-2016 г.

Очертава се тенденция на нарастване на субсидиите по линия на директните плащания, рентата и амортизациите. Нарастването на рентата се дължи на конкурентния пазар на аренда, която е стимулирана от Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидиите, които получават стопанствата са предимно под формата на рента, която за 2015 г. е била 65% от общата субсидия.

Средният нетен доход на стопанствата значително се е повишил от 2009 г. насам, като на база субсидии, земеделските стопанства са получили най-много пари през 2014 г. – 18 660 лв. За 2016 г. средствата са намалели и средната субсидия е на стойност 13 386 лв. Тенденцията показва обаче, че за периода 2013 – 2016 г. стопанствата са разчитали изцяло на субсидии.

Повишава се и производителността на селските стопанства, като през 2013 г. е достигнато най-високото ниво - 19 012 лв./ГРЕ . Показателите се понижават през 2016 г., достигайки сума 14 856 лв./ГРЕ. Средната доходност в селските стопанства се определя на база постигнатия среден нетен доход, на база на който стопанствата у нас са реализирали най-висок доход през 2013 г., от 8269 лв/ГРЕ, а през 2016 г. този доход е спадна до 6084 лв/ГРЕ.

Данните на изследването показват, че през годините за селските стопанства от най-голямо значение са били субсидиите, които получават, а без тях голяма част от стопанствата няма да успеят да реализират желаната производителност