Иво Минчев е китарист от Русе.

Създател на много рок групи в родния си град, изявява се и като уличен музикант. По професия е компютърен специалист. Минчев се е посветил и на каузата да помага на хората в беда, ръководител е на доброволческия екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи към Българския Червен кръст в Русе. Тези дни музикантът е в Бургас. Какво прави в морския град и подробности за дейностите, с които се занимава, той разказа пред Gramofona.com:

Здравей! Какво те води от Русе в Бургас?

Води ме поканата от моя приятел Марко Иванов от ЗмиярникЪ. За трета година ще свиря уличен рок при влечугите в подкрепа на изложението на змии, което тази година е в Морското казино.

Какво общо имат змиите с рок музиката? Как се породи тази идея?

Преди няколко години Марко е гледал лайвстрийм на мое изпълнение в Русе. И ми се обади с идеята да направим промоционално свирене в Бургас, да популяризира изложението. В началото реагирах много негативно – някакъв човек решил да ме вика да свиря в Бургас на презентация на змии. Това не се беше случвало дотогава. Викали са ме да свиря по заведения, на частни партита, но на такъв вид събитие – не. Подходих много снизходително и когато той ме попита за цената, реших да му кажа такава сума, че да го откажа. Изненадващо за мен, след два дни той ми звънна и ми каза „готово“. Тогава си казах, че за да го спра, ще поискам пари в аванс. Той взе, че ми прати. И аз попаднах в ситуация, в която нямаше как да откажа.

По пътя за Бургас ми се развали колата. Все пак стигнах дотук и проведохме събитието. На следващия ден, докато чаках да ми ремонтират автомобила, с Марко прекарахме цял страхотен ден в ЗмиярникЪ. Тогава разбрах каква му е била идеята и какъв човек е. На следващата година пак ме покани. Сега вече е третата година, когато правим това. Първата свирих на Охлюва, втората – пред Флората, сега е до балюстрадата до Морското казино.

Тук си в качеството на уличен музикант, но си свирил и в много групи?

Станах уличен музикант, след като се разпадна последната ми по-дълготрайна група – „Рокада“. Аз съм от този тип музиканти, които се хранят от контакта с публиката. И осъзнах, че ако не направя нещо, за да контактувам с публика, то дългата пауза извън музиката ще направи така, че огънчето да угасне в мен, ще забравя за китарата и ще спра да свиря. Затова намерих този начин да предизвикам себе си.

Но само като уличен музикант едва ли можеш да си изкарваш прехраната. С какво друго се занимаваш?

Аз съм компютърен специалист. Имам своя фирма за компютърна поддръжка в Русе. От свиренето не се печели. Отначало, като излизах да свиря като уличен музикант, нямах финансови амбиция за това, а просто заради нуждата от общуването с публиката. Даже в началото не бях сложил нищо, където хората да ми пускат монети. Случи се така, че те ги слагаха по джобовете ми, докато свиря, или ги пускаха около апаратурата и веднъж дори стана късо съединение. Затова в един момент реших да спестя това неудобство и на мене, и на тях – вече слагам шапка. Сумите, които изкарвам сега от уличното свирене, гледам да ги инвестирам в оборудването си, чиято стойност дотук възлиза на около 3000 лв., без да включвам китарата. Мечтата ми е да си купя истински „Гибсън“, с който инструмент свирят повечето китаристи, които ме вдъхновяват.

Сега имаш ли нова рок група?

Да, казва се PlayUphoria. Това е последният ми опит да сформирам група, който засега е успешен. През годините постоянно правихме някакви опити, но все някой недостигаше като музикант, а когато липсва някоя част от звената, много бързо се демотивират хората и всеки тръгва по някакъв друг път. Сега реших да сменя подхода със сформирането на PlayUphoria. Използвах подхода на Дейвид Ковърдейл – аз съм човекът, около който се върти групата. Проектът ще продължи да съществува, докато успявам да намирам съмишленици. Сега изградихме хубав екип, преди месец свирихме на Ruse Summer Fest 2020.

Правите ли авторска музика?

Да. На фестивала изсвирихме две авторски парчета. Има още три в процес на създаване. Мислим поне 8 песни да направим за в бъдеще. За албум е още рано да се говори, но материал има.

Освен с музика ти се занимаваш и с доброволческа дейност. Разкажи за нея.

В момента съм ръководител на доброволческия екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи към Българския Червен кръст в Русе. През 1996 г. започнах да се занимавам с тази дейност. В нея ме вкара мой приятел, който също е музикант. Един ден той ме покани да отида с него в един дом за сираци. Виждайки децата, нещо се разкъса в мене. И реших, че ще се занимавам с тази дейност, защото видях смисъл в нея. И така до днес.

Доброволчеството в БЧК е заразно като вирус, от който много малко хора могат да се излекуват. И се предава от човек на човек. Отнема много време, емоции и нерви. В един момент се бях отказал, защото се бях ядосал на някакви неща. Но и в момента продължавам да работя в тази насока, макар и не с този интензитет, както като бях по-млад.

Кой случай ще помниш винаги, когато си спасявал хора в реална ситуация?

Когато помагахме на хората при големите наводнения в Добрич и Мизия (през 2014 г. – бел. ред.). Различно е, когато работиш на тренировъчно поле и когато си в реални условия. Истинското страдание на хората е различно от всяка друга игра. Всички сме хора със сърца. И затова задължително с доброволците работи психолог, защото си се нагледал на човешката мъка, на хора, които вече не вярват в бъдещето, цял живот са градили дом, който за един миг вече не съществува. Виждаш, че ако го оставиш този човек, най-вероятно ще сложи край на живота си, затова трябва да си до него, за да му дадеш нов смисъл да продължи. И когато минат години и видиш, че тези хора отново са съумели да подредят живота си, това ти дава смисъл на теб самия.

За мен доброволчеството е може би някаква странна форма на егоизъм. Чувствам се добре, когато правя благотворителни каузи в помощ на някого.

Преди година реших да съчетая полезното с приятното. В моя екип в БЧК имам приятел, който плува 50 км само с една ръка с благотворителна цел – да се събират средства за изграждането на център за водна рехабилитация за деца с увреждания в Русе. Неговият подвиг много ме стимулира и аз да се включа по някакъв начин. Направих 10-часов китарен маратон в местен мол. Тогава и Марко от ЗмиярникЪ дойде в Русе, за да ме подкрепи. Събрахме около 2000 лв. за един ден. Тази година имахме идеята отново да направим кампанията, но коронавирусът спря нещата.

Вярно ли е, че си дарявал над 30 пъти кръв?

Преди две седмици беше 35-ият път. Участвам в групи в социалните мрежи, където хора споделят, че имат нужда от кръв за техен близък. И когато видя, че се търси моята кръвна група, се отзовавам.

Обичам да помагам директно на хората в нужда. Пак казвам, аз съм някаква форма на егоист и това ме храни. Удоволствието от това, че днес съм свършил нещо хубаво, ме кара да се чувствам добре.

Даваш ли си сметка, че с твоя „егоизъм“ си спасил десетки човешки животи?

Не, не съм смятал точно колко са. Но тава е капка в морето. В момента има потребност от хора, които да правят добри дела. Доброто все още не е изчезнало, просто малко е позакопано надълбоко. И затова, когато аз правя такива неща, гледам да е максимално публично, защото смятам, че доброто е заразно. Аз така бях заразен – видях, че някой прави нещо и поисках и аз да го направя. И вярвам, че някой друг може да се мотивира от моите дела и той да помага на другите.

Оттук нататък имаш ли някакви планове, какво ще правиш след летния сезон?

Надявам се през есента да имаме възможност с PlayUphoria за клубни участия. Дотогава ще гледам да свиря на улицата в центъра на Русе. Очевидно други големи фестивали и концерти няма да има през тази година. Преди години с група „Рокада“ се научих на една максима – че стъпалата трябва да се изкачват едно по едно, стъпка по стъпка, да не се изстрелваме директно в големите амбиции, за да не се разочароваме. Така че нека първо да успеем да направим авторски парчета и ако видим, че има интерес, можем да издадем и албум.