Те се уплашиха, но аз подадох сигнал в ГДБОП, сподели бившият заместник - министър на земеделието

Доживяхме този момент, в който най-сетне смелостта и доблестта се отплатиха. Не знам „отплатиха“ дали е точната дума, но поне получиха адекватна реакция. Вашето име и вашата история бяха цитирани в световния доклад на Държавния департамент по правата на човека. Смятате ли това за победа?

– Абсолютно, категорично да! Ще си позволя обаче да кажа, че това не е моя победа. Работих с един много голям екип (сглобихме го през януари, февруари и март), в който се включиха аналитици, юристи, ветеринари, агрономи. Всички тези хора работиха абсолютно всеотдайно и денонощно.

В Министерството на земеделието, когато бяхте заместник-министър в правителството на Кирил Петков?

– Да, но и в БАБХ. Искам да спомена Ангел Мавровски, когото командировахме на границата и той в продължение на три месеца изобщо не се беше прибирал до София. И не е само той. Бяхме изпратили цял екип…

Преставяме ви интервю на БАНКЕРЪ с Иван Христанов:

В „Печатницата за пари“?

– На „касичката“. На поредното златно нещо, създадено от държавата в полза на няколко субекта. Доста си мислех за тях. Защото – да, имаме едно име. Имаме едно признание. Но, успехът никога не е функция на един човек. Да – острието на копието го има – то е най-видимо и най-болезнено за онези, които боцка. Но го има и цялото копие – нито един от тези хора не се поддаде, нито един. А също бяха пробвани дали ще клъвнат с пари, бяха заплашвани постоянно. Но нито един от тях не се продаде. След това си спомних за последния ден на Народното събрание. Исках да се прибера вкъщи, махах безуспешно да си хвана такси и изведнъж едно такси рязко отби…

Охраната ви вече беше свалена?

– Да, откакто започнах да говоря срещу президентската република, охраната ми внезапно падна… Влязох аз в таксито, а шофьорът изведнъж ме попита „Ти сега какво правиш?“ „Какво имаш предвид?“, отговарям му аз. „Ами ето – останал си без охрана, вече не си народен представител. На тези им разказа играта, разкърти ги разни Амивци, Такивци…“ (В случая шофьорът има Размиг Керопе Чакърян – Ами и Христофорос Аманатидис -Таки – бел. ред.). Оказа се, че този човек е следил цялата история. Че този човек е попадал в същата ситуация и – обръщам внимание – преди 15 години е избрал да кара такси, вместо да се корумпира. И си дадох сметка, че аз съм просто един най-обикновен гражданин. Възпитаван съм от своите родители и възпитавам децата си по същия начин – да бъдем почтени, честни. И, разбира се, да имаме кураж, защото понякога честност, почтеност и достойнство не са достатъчни.

То куражът е в дефицит у нас.

– Съгласен съм. Но хората се страхуват главно, защото държавата не ги закриля. Това е и една от многото причини, поради която българите се чувстваме отчуждени от държавата си. Моята голяма цел е да върнем тази спойка между народ и държава. И в този контекст – доклада на Държавния департамент е едно положително нещо: признание не просто за един човек, а за целия екип, за всички хора, които са направили нещо. Да, те може да не са записани изрично, но това е признание за всеки, който отказва да поддаде… Наистина има прогрес. Наистина има глътка въздух, причина за надежда.

Как мислите, че вашият казус е попаднал в Държавния департамент?

– Не знам.

Нямате представа. Вие научихте за всичко, когато докладът излезе ли?

– Дори не знаех, че има такъв доклад. Звъннаха ми на следващия ден сутринта от bTV, изпратиха ми съобщение: „Господин Христанов да дадете коментар за новините, защото ви има в доклада“. Попитах ги „Какъв доклад?“ „На Държавния департамент.“ Помолих ги поне да видя какво пише вътре, влязох, проверих и чак тогава разбрах за какво всъщност става дума. Аз нямах никаква предистория, не знам какъв е процеса за вземане на решения – кое да влезе и кое да не влезе. Но очевидно битката ни за възстановяване на държавността на границата е имала много по-голям институционален отзвук, отколкото ние сме си представяли.

Със сигурност има европейско ехо. Вероятно и глобално, защото по ред лесно обясними причини, това е втората най-голяма сухопътна граница.

– Между другото ми казаха, че вече не е втората – вече е първата.

Изпреварили сме мексиканската?

– Да, от няколко месеца. Но не съм го проверявал, така че не мога да твърдя дали е достоверно.

Да върнем съвсем накратко сюжета с подкупа от половин милион, който ви беше предложен. Дотам, докъдето може да си позволите да разкриете подробности, разбира се.

– За съжаление не мога да разкрия повече от това, което съм разказал. Подадох сигнал – буквално веднага. Предложението за подкупа мина през трима посредника.

Човек от подземния свят ли беше или човек от надземния свят?

– Много ярка и разпознаваема политическа фигура е в началото на веригата, но поканата до мен стигна през трима посредника. Оказа се, че те са се опитали да отправят това предложение непосредствено преди ние, като държава, да стъпим обратно на границата, но поради една или друга причина веригата им беше прекъсната. Когато това предложение „дойде“ при мен, аз незабавно казах: „Хора, дайте да ходим в ГДБОП!“ Защото очевидно ставаше въпрос за организирана престъпност и за връзки на политически лица с мафията. Те се уплашиха, но аз си отидох в ГДБОП и подадох абсолютно пълни данни – имена, телефони, дати, събития, точни думи, т.е. описал съм абсолютно всичко. А сега вече какво и как те правят – това е еднопосочен процес. Ти подаваш сигнал, но не знаеш какво се случва.

Интересно е, че поръчката не е дошла от сенчестия бизнес, който е управлявал границата, а от политическия сектор. Това говори именно за класическото правило за мафията.

– Точно така – за тип олигархия. Но моят личен прочит е, че след множеството заплахи, които бяха ми бяха отправени, те по-скоро са си дали сметка, че им трябва някой, който може да достигне до мен. Търсили са нови канали.

Комбинация между пари и влияние?

– Точно така, бяха изчерпали другите си канали.

Очаквате ли, че цитирането на вашият пример в доклада на Държавния департамент, ще побутне прокуратурата да се заинтересува от материалите, които сте подали по случая?

– Категорично не. Трябва да си дадем сметка, че тези материали са твърде токсични и опасни. Подал съм стотици страници материали, допълнително към тях е и доказателственият материал – протоколи и прочие – още хиляди страници. Те много категорично доказват всичко от 2011 г. насам. Но никой няма да иска да се занимава, защото това реално би означавало да се търси стопанска и наказателна отговорност и политическа обвързаност на конкретни водещи партии в региона. Вие знаете много добре кои са политическите лица, водещи по брой преференции – припомнете си 14 000 преференции за един човек, когото никой не го познава. Прие сегашното нареждане на шахматната дъска, никой няма да посмее да направи подобно нещо.

Това означава ли, че не можем да очакваме никакъв ефект от споменаването ви в доклада? Нали го окачествихме като победа в началото? Или по-скоро победата е морална?

– Докладът на Държавния департамент показва, че добрите примери биват забелязвани. По отношение на границата – там държавата все още управлява процесите. Така че имаме поне две положителни събития.

Кои процеси – сенчестите?

– Не, контролът. Освен ако от МВР и от Министерството на земеделието не ни заблуждават. Но, ако няма лъжа, процесите са продължение. Получих уверение от един от заместник-министрите, че те ревностно продължават да правят започнатото от нас. Надявам се да е така.

Защо тогава те не получават съблазнителни предложения и не ходят с охрана? Или може би ние не знаем дали не получават?

– Не е трудно да направиш промяна, защото ние 30-40-годишна схема я свалихме буквално за четири месеца Трудната част е да задържиш промяната, когато вече не си на власт. Когато не си ти този висш държавен служител, който ще каже „Няма, тук вече ще се работи почтено!“. Една огромна част от нашите усилия, например – разговорите с DG SANTE – върховният орган за безопасност на храните в Европейската комисия, с немското министерство на финансите, с най-големите посолства в България – бяха насочени към търсенето на подкрепа и към създаването на предпоставки за необратимост на започнатото. Разбира се, проведохме и разговори с „Фронтекс“ – институция за защита на европейските граници. Вие – медиите – също изиграхте огромна роля: осветихте пълчищата хлерабките и те се разбягаха. Това бе един от най-важните фактори за връщане на държавността по границата – всичко да бъде осветено. В това отношение вашата работа, на bTV – на Марин Николов, на Генка Шекерова – не трябва да остане незабелязана. Вие поемахте рискове.

Най-здравата броня за хора като вас е публичността. Това е, което пази.

– Съгласен съм.

Не са хората на НСО, които днес са тук, а утре някой ти казва „Оправяй се сам!“

– Да, оказа се конюнктурно.

Очевидно е, че вие работите за нова политическа конюнктура, от която реално би могло да последва някаква промяна, т.е. нова ситуация, нова среда и най-сетне – разтваряне на прашасалите папки с важни документи и важна фактология. Започнахте да изграждане собствена партия, въпреки че в момента се очертава двуполюсен модел, в който посоките са Изток/корупция – Запад/антикорупция. Вашият компас накъде сочи, след като отговорът по отношение на корупцията е излишен?

– Точно за мен – да. Бих отговорил на въпроса Ви по следния начин – като че ли липсва друг разговор. И това е – Вие много добре го казахте – разговорът е изцяло „корупция – антикорупция“. Този разговор е интересен по отношение на единия полюс – около 700 000 души. А по отношение на другия полюс – там, ако сложим ГЕРБ и ДПС заедно – вече става въпрос за около един милион души. Очевидно е, че ние имаме паритет, който не позволява разбалансиране на системата. Ето защо имаме нужда от още една политическа сила, която да създаде потенциал и да отпуши задънената улица. Това няма да стане с говорене на същите избиратели. Трябва да говорим с всички останали. Искам да обърна внимание – хората, които не гласуват, вече са повече от гласуващите. Те са толкова отчаяниот държавата си, че не виждат никакъв смисъл да се разкарват до избирателните секции. Хората, които работят зад граница, скоро ще станат повече от работещите тук. Онези, които са напуснали България, също са отчаяни от държавата си. Тя ги е пропъдила и за да оцелеят, те заминават и за същия труд да получават я 3-4, я 5-6 пъти по-достойна заплата.

И една добавена стойност от справедливост, също така.

– Точно този е вододела между гласуващи и негласуващи, между заминалите и останалите тук. Ако се върнем на доклада, какво виждаме в него? Че може да има справедливост и че е по силите на държавата да направи нещо за гражданите си.

Да отворят тази Ваша папка в ГДБОП!

– Надявам се и това да го направят. Защото именно усещането за справедливост е нещо много важно. Ако ние продължаваме само да говорим за корупция и само за корупция, няма да убедим тези хора да повярват отново в държавата си.

Какъв трябва да бъде разказът, след като и тази кампания нямаше никакъв градус, никакви послания, никакъв дебат?

– Аз, като гражданин, искам да знам лидерите какво мислят. Стига са изпращали по студията „пушечно месо“, което говори със заучени фрази. Искаме да излязат онези, които смятат, че могат да управляват държавата като министър-председатели. Ето, покажете се, проведете цивилизован дебат, да чуем какво ще ни кажете. В момента говорим за растящи цени на сиренето, на кашкавала, на млякото, на месото, на какво ли не още. И… изведнъж всички се събудиха и си дадоха сметка колко е голям вносът. Този внос в България го изстрадах лично – децата ми бяха малки, когато българските плодове и зеленчуци бяха изместени изцяло от внос. И аз обикалям и не мога да намеря български продукти!

Много често вносът е с надпис „Произведено в България“.

– Нерядко е така – има и подвеждащи етикети. Та изведнъж всички видяха, че имаме дебалансирана потребителска кошница, че нашата трапеза – продоволствената ни сигурност – е в опасност. И си дадох сметка, че последният политически лидер, който е говорил за българската земя, за българската храна, за националната ни гордост е Александър Стамболийски.

През 1923 година. Точно преди един век.

– Да, преди 100 години. Оттогава насам политиците се срамуват от това нещо, някак си не съумяват да говорят за това, а то е важно за нас. Искам да ви припомня – ние сме от поколението, което е живяло преди разпада на социализма – колко голяма гордост беше българската храна? Казвахме „Градината на Европа“, „Слънцето на Европа“, „Най-вкусните праскови“. Да стигнем до това – как се яде праскова, помните ли?

В банята.

– Точно така! Праскова се яде в баня, защото тече.

Защото ние сме яли от онези българските праскови, които бяха като гюлета.

– Бях подкрепа на моя приятел Божидар Антонов, който държи двата рекорда – зимния и летния – по скоростно преминаване на трасето Ком -Емине. И през август отивам в Сливен да му купя праскови. И какво се оказа? Че през август в Сливен няма български праскови и затова купувам гръцки!

А между Сливен и Ямбол се намираше прочутата „Долина на прасковите“.

– Точно така – там не мога да намеря български праскови! Тъй че имаме много работа.