Дори накрая не можаха да направят един “качествен” протест срещу избора на г-н Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ, което наистина беше забавно, казва в интервю за "24 часа" главният прокурор Иван Гешев.

- Г-н Гешев, около процедурата за избор на главен прокурор имаше много емоции. Личното ми мнение, което неведнъж съм заявявал, е, че протестите бяха организирани с цел да бъдете демонизиран както вие лично, така и длъжността главен прокурор. Те обаче не успяха. Но фактът си е факт. Бяхте единствен кандидат. В един момент процедурата по номинацията дори беше по-важна от самия избор. Не мислите ли, че тя трябва да бъде променена, така че това да е свободен конкурс? Който иска, да се явява?

- Ще отговоря с шега. След избора един приятел ми каза: “Вместо те да те откажат, ти ги отказа. И се оказа по-упорит от тях.” Дори накрая не можаха да направят един “качествен” протест срещу избора на г-н Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ, което наистина беше забавно.

Неведнъж казах, че процедурата, каквато е предвидена в българския закон, не съществува в нито една страна от ЕС. Никъде не изслушват кандидат за главен прокурор 10 часа, предавано на живо по националната телевизия.

Критериите и продължителността сочат, че това е най-откритата, най-прозрачната и честна процедура за избор на главен прокурор в страна от ЕС. Интензитетът на протестите беше голям, защото разпознаха в мен по-голяма опасност за хората, които нарушават закона.

- Защо?

- В резултат на работата ми през последните 3 г. определени хора, няма да използвам термина политикоолигархични кръгове, видяха в мен и в прокуратурата заплаха. Те няма да приемат който и да е главен прокурор извън техния кръг. Ще са доволни само ако главен прокурор стане Христо Иванов например. Но истината е, че през последните 3 г. прокуратурата засегна много сериозни интереси.

Като народ и държава сме склонни да се подценяваме, макар че имаме качества, с които да се гордеем. Тъжното е, че наблягаме на лошите черти и неуспехите. В българското общество, а и в европейските ни партньори се насажда мисълта колко страшна, криминална и корумпирана държава сме. Целта е политическа. Не казвам, че нямаме проблеми, но ситуацията не е толкова тъжна.

Наскоро бях в Европейския парламент. Говори заместник-ръководителят на Европол. Той описа над 200 случая на престрелки между съпернически банди за разпространение на наркотици в една скандинавска страна през последните 2 г.

Представяте ли си какво ще стане, ако има престрелка на наракобанда в София? Ще падне правителството. Но за тях това не е проблем. Ние наблягаме върху негативния си образ, а не върху положителния.

София е една изключително безопасна столица, в която можеш да се разхождаш по всяко време на нощта почти с минимален риск. Подобно ниво на безопасност няма почти в никоя европейска столица. Лично аз обясних пред Европейския парламент, че имаме искове за замразяване на активи, придобити от престъпна дейност за над 2 млрд. лв., което е резултат от работата на прокуратурата и антикорупционната комисия. С подобен резултат може да се гордее всяка държава от ЕС.

Не твърдя, че сме безгрешни. Но трябва да работим по конкретните проблеми, а не да представяме превратна картинка с политическа цел. Това правят част от тези хора, които мобилизираха т.нар. протести срещу избора ми.

Но и няма как човекът, който е засегнат от прилагането на закона, да не предприеме действия в своя защита. Разликата между него и прокуратурата е, че ние спазваме правила, а той не спазва никакви. Не обвинявам когото и да било, но тези хора използват политическото, икономическото и медийното влияние, за да се защитават. Атаката срещу процедурата за избор на главен прокурор беше защита.

Отделно съществува политически сегмент в българската действителност, който крепи идеологическата си основа на твърдението, че прокуратурата е всемирното зло, което е причина за всички неблагополучия в България.

Това е нелепо. Не ми е известно да има партия в ЕС, чиято идеология да се гради върху борба с една институция в държавата.

- Протестите не бяха правилно фокусирани. Опитаха се да повторят схемата с Делян Пеевски, когато го назначиха за шеф на ДАНС.

- Използването на еднакви методи в различни случаи говори за липса на потенциал. Но не може да им се отрече, че дадоха всичко от себе си. На първото изслушване във ВСС имаше заплаха за една бомба, на второто - за две коли бомби. Пак ще цитирам един приятел: “Пари да им беше дал, нямаше да направят толкова глупости”. Постараха се. Имаше пълен набор от хибридни мероприятия - опити за провокации, политически въпроси, пускане на компромати в медии. Но нямаше за какво да се захванат. Ако двайсет и няколко години си бил редови магистрат, няма какво да ти намерят. Най-много, че живея без граждански брак, но това не е престъпление.

- Какви ще са първите ви действия като главен прокурор? Очертайте посоката.

- Посоката е напред и нагоре. Казвам го с усмивка, но всъщност е така. Първата ми краткосрочна цел е формирането на екип от заместници и началници на отдели във ВКП. Противно на твърденията, че едва ли не главният прокурор ръководи цялата прокуратура, истината е, че всяка структура, дори и много по-малка, се движи от екипи. Само хора, които имат общи идеи и цели, могат да доведат до резултати. Старая се да има приемственост. Една от лошите черти на нас, българите, е, че винаги започваме от нулата. Бутаме къщата, а после питаме защо ни вали.

Не съм привърженик на този подход и държа на приемствеността между предишното ръководство и сегашното, да бъдат запазени добрите практики и резултати. И заедно с екипа около мен да решаваме проблемите.

- Зам. главният прокурор Мария Шишкова подаде оставка.

- Г-жа Шишкова е изключителен професионалист и невероятно свестен човек, който даде много на прокуратурата. Гордея се, че я познавам и че работихме заедно. Водили сме много разговори. Преди година тя реши да напусне съдебната система. Но не е напуснала, както твърдите. Във вторник депозира молба оттеглянето ѝ да стане в началото на март. Тя взе решението, за да има приемственост, за което искрено ѝ благодаря.

Водя разговори с колеги. Истината е, че макар отстрани да звучи добре длъжността заместник главен прокурор, всички в системата знаят, че предстои много тежък мандат, че ще има много работа. Видяха какво се случи около мен по време на избора и не мога да обвиня никого, ако откаже.

- Има ли отказали?

- Да. Един мой приятел и колега, с когото сме работили дълги години, отказа. Той предпочете спокойствието, за което не мога да го виня. Просто не намира защо да си причинява това, което предстои.

- Ще търсите ли заместници извън прокуратурата? Борис Велчев и Сотир Цацаров поканиха в екипите си съдии.

- Мисля и такива варианти. Засега частично знам кои ще са ми заместници, но има още незаети места.

- Значи търсят се зам. главни прокурори?

- Не се търсят. За мен най-важното е да се формира качествен екип, а не на всяка цена. Наясно съм какво предстои, но не мога да мина през всички трудности сам.

- Постоянно се говори за прословутото единоначалие в прокуратурата. Вече Иван Гешев ли се казва най-овластеният човек в България?

- Това е много удобен мит, включително и за определени политически решения. Най-лесно е да обясниш, че причината за неблагополучията на българските граждани не си ти, а някой друг, например главният прокурор. През годините се правят опити тази теза да се наложи, но тя е политическа и дълбоко невярна. Това никога не е било и няма как да се случи. До момента никой главен прокурор не е бил всевластен, безотчетен и безотговорен.

През годините след 1989 г. настъпиха много промени в законодателството, които още повече дадоха възможност за контрол, включително увеличиха отчетността. Главният прокурор се отчита пред Народното събрание и пред Висшия съдебен съвет. Той може да бъде отстранен по процедура и причини, посочени в конституцията - например за уронване на престижа на съдебната власт. По същество това е нарушение на морала, което е много по-лесно осъществимо, отколкото едно потенциално престъпление, защото, който и да е главният прокурор, той не е престъпник. Да се предполага, че е престъпник, е политическа теза.

- Обидно ли ви е?

- Обидно е. Но обидно е и ако се предполага, че президентът, министър-председателят, депутатите, конституционните съдии може да са престъпници. Обидно е не за мен, а за българската държава и гражданите. Тази теза се лансира с цел политическа употреба.

- Работещ ли е моделът шефът на Инспектората към ВКП да разследва главния прокурор, който председателства прокурорската колегия на ВСС, която пък избира шефа на инспектората?

- Дали някой модел е работещ, се вижда, след като се въведе и мине известен период. Дори на една кола ѝ трябва време, за да се установи дали няма дефект. Аз не се притеснявам от механизмите за контрол, защото не съм престъпник. Не смятам да извършвам престъпление, а и не съм извършвал в дългата си кариера като магистрат и служител на МВР.

Тази конструкция е безсмислена от гледна точка на това, че един главен прокурор може и никога през живота си, а и най-вероятно е точно така да извърши престъпление. Подобна хипотеза е много по-малко възможна, отколкото да се осъществи нарушение на морала и да се урони престижът на съдебната власт.

Според мен в перспектива механизмът е безсмислен, защото няма кога да влезе в употреба. А и решението за него е изцяло в ръцете на законодателната власт. Аз и колегите ми просто изпълняваме законите.

- Но ако ви хванат с алкохол зад волана, както Ангел Джамбазки, ще си понесете отговорността?

- Естествено. Но трябва да бъде ясно, че темата за безотговорния и безочетен главен прокурор е политическа. В нея има минимално или почти никакво количество право. Това ще ви каже всеки специалист по наказателно и конституционно право, с изключение на тези, които имат политически пристрастия.

За съжаление, след 2009 г. позволихме тезата да се наложи сред европейските ни партньори, а и сред българските граждани на базата на едно изолирано решение на съда в Страсбург. То е по делото “Колеви срещу България”. Причината до голяма степен е в недостатъчната активност на прокуратурата да разяснява и на недостатъчната активност на българската държава. Така или иначе сме в хипотезата да обясняваме, че нямаме сестра.

Държавата пое ангажимент пред европейските структури да спази препоръките на Венецианската комисия в рамките на българския конституционен модел. В тази ситуация промяна трябва да се извърши, въпросът е каква е разграничителната линия. Дали е в интерес на българското общество, или не. Защото политическият сегмент, който описах, никога няма да е доволен от каквато и да е промяна. Причината е, че те се хранят от тази измислена дискусия. Хранят се буквално чрез грантове и косвено като идеология.

Просто нямат интерес темата да бъде затворена, защото ще загубят идеологическата си база и финансовото си обезпечение.

Ще се съгласят само на едно - механизъм, който ще им позволи да отстранят главния прокурор Иван Гешев или друг, който не е от тяхния кръг.

И второто, на което биха се съгласили - под знамето за поредната реформа и правата на гражданите да унищожат прокуратурата. По модела, по който по времето на министър-председателя Иван Костов унищожиха следствието. Тогава, за да не е начело Бойко Рашков, който беше в конфликт с Костов, със законодателни промени под знамето на политическата пропаганда и твърдения за реформи го направиха шеф на следствие без следствие. Това е все едно главнокомандващият да ръководи само щаба си, без да спуска разпореждания за подразделенията.

Може би е в интерес на някого, който не иска да има армия или не иска да има прокуратура, но не е в интерес на обществото. Но пътят към ада е послан с добри намерения.

Целта е с хубавата дума децентрализация да унищожат прокуратурата, както почти се случи със следствието. Тогава беше нанесен първият, почти смъртоносен удар. След една-две години тихомълком всичко се върна, само че системата беше разбита. Никой не пое политическата отговорност. И сега, ако това се случи, пак никой няма да я поеме. И цената за бума на престъпността пак ще платят българските граждани. Но никой няма да се извини.

- Атаките само с акциите срещу олигарсите ли си обяснявате?

- 2 млрд. лв. са много пари, които генерират сериозен натиск. Бяха задържани емблематични лица, наречени по време на прехода мутри. Задържахме телефонни измамници, фалшификатори на пари, за злоупотреби с ТЕЛК.

През последните две години с разбиването на нелегалните фабрики за цигари е предотвратена щета за фиска общо за 700 млн. лв., за което получихме поздравления от международни корпорации като “Филип Морис”.

Това са много засегнати интереси. Те са разнопосочни, различни, но се фокусират върху едно - прокуратурата да не е ефикасна и ефективна, за да не продължи работата както през последните 3 години.

Това е ядрото, около което са различните политически конфигурации. Ще цитирам г-н Георги Марков:

Не ми е известно някъде в ЕС да има антипрокурорска партия

Това говори за идеологическа немощ и е логично, че няма как на тази база да привлечеш симпатизанти, защото 90% от българските граждани не ги интересуват проблемите на прокуратурата, тъй като не са се сбъсквали с нея.

Вероятно някои хора по чисто идеологически причини искрено вярват, че нещата, които пишат за мен, са верни, но всеки има право да изразява личното си мнение. Разделителната линия е законът. Не можеш да твърдиш, че си демократ, а да блокираш централно кръстовище в София. Така може да постъпи анархолиберал.

- Всъщност вие спечелихте голяма популярност още докато бяхте в специализираната прокуратура, защото посегнахте на приватизаторите. Част от тях никой досега не беше пипал.

- Най-грозната част от тях.

- Предполагам, че не всички са вършили престъпления, но тези, за които имаше основателни подозрения, спряха да се чувстват безнаказани. Това ваша лична заслуга ли е, или прокурорите се почувстваха свободни и си свършиха работата?

- Работата ми като административен ръководител няма как да е моя заслуга по конкретни досъдебни производства. Те са в резултат от труда на всеки един прокурор, следовател и съдебен служител. Ако въобще мога да говоря за заслуга, е, че промених организацията и до някаква степен повиших ефективността на структурата.

Аз съм човек, който мисли за себе си като за отборен играч, част от нещо. Винаги съм смятал, че с другите институции трябва да бъдеш партньор, а не враг и не да прехвърляш отговорността върху тях.

В резултат на житейския ми път, преминал през различни институции, не страдам от предразсъдъци. Затова и подобрих взаимодействието с други служби от изпълнителната власт. Прокуратурата няма как да постигне сериозни резултати без МВР, ДАНС, антикорупционната комисия, НАП, АДФИ и много други структури.

Държавата и правоохранителната система е организъм. Не може една част да е болна, а целият организъм да е ефективен.

- Но как ще дисциплинирате стотиците контролни органи у нас?

- Пак по политически причини е изградена представата, че прокуратурата ще реши всички проблеми. Възникне ли проблем, най-лесният начин е да се изпратят материалите при нас. Така махат от себе си отговорността. Затова прокуратурата трябва много внимателно да прецизира работата си и да не се ангажира с проблеми, които не са от нейната компетентност, а ясно да казва, че това е задължение на други контролни органи.

Второто, което много пъти е казвано и от г-н Борис Велчев, и от г-н Сотир Цацаров, е, че имаме огромна система от контролни органи, които почти не функционират. Това, което аз възнамерявам да направя, и смятам, че е правилното, е контролът да стане чрез Върховната административна прокуратура. Ако не си вършат работата, влизат в хипотеза за извършено престъпление, например безстопанственост. Това е начинът за решаване на драмата с контролните органи, защото това си е същинска драма.

- Споменахте безстопанственост. Но прокуратурата бележи крах по делата за безстопанственост и престъпления по служба. Въпреки че нямате законодателна инициатива, не планирате ли да инициирате разговори в парламента за промяна на двата текста от Наказателния кодекс?

- Ще цитирам Лаура Кьовеши при първата ни среща, когато беше на официално посещение при г-н Цацаров. Говорихме за проблеми в законодателството и тя каза: “Не можеш да уловиш слон с въдица”.

За съжаление, в България е така, защото част от наказателните закони са морално остарели. Те са от времената на Тодор Живков и уреждат отношения, които вече не съществуват, или не уреждат други, които са нововъзникнали.

Интересното е, че понякога с тези въдици хващаме и слонове. Но това е един от проблемите, поради които хората не усещат достатъчно справедливост, защото трябва да има реален инструмент, с който тя да им бъде дадена. Решението е на Народното събрание. Защо тези проблеми не се решават или се решават частично, е политически въпрос.

Но наистина смятам да инициирам разговори, на които прокуратурата ще постави конкретни проблеми, които според нас са съществени за противодействието на престъпността. Дали българските депутати ще ги възприемат, е изцяло тяхна суверенна преценка.

- Защо се забави толкова проверката по “Апартаментгейт”?

- Дали има престъпление по всеки един отделен случай, не решава главният прокурор. Става въпрос за над 15 случая. По всеки един от тях има наблюдаващ прокурор, който преценява дали има, или не извършено престъпление. На българските граждани трябва да е ясно, че не всяко деяние е престъпление. То може да е конфликт на интереси, административно нарушение или нарушение на морала. А и не всяко престъпление може да бъде доказано.

Ако пък говорим за т.нар къщи за гости, случаите са над 100 и има образувани над 21 досъдебни производства. Това означава, че има над 100 наблюдаващи прокурори, 21 от тях са преценили, че има данни за престъпление.

Като административен ръководител имам поглед, но не главният прокурор взема решенията.

Това е част от проблема. През годините не е обяснявано достатъчно. Административният ръководител ръководи, помага, но не взема конкретните решения.

В момента главният прокурор е в голяма степен администратор. Между другото знаете ли какво препоръча т.нар одит на прокуратурата - главният прокурор активно да се намесва в разследването, активно да ръководи, да поема отговорност. Обратното на това, което се говори в момента, и което е европейски модел.

- Преди дни стана известно, че сте един от 840 магистрати, полицаи и журналисти, които съди Емил Милев-Крокодила. Как минават делата ви?

- Имам упълномощен адвокат, подписал съм договор за правна помощ, платил съм адвокатско възнаграждение. Гордея се, че съм един от 800-те магистрати, служители на МВР и журналисти, срещу които има образувани подобни производства от частен характер.

Друг въпрос е дали е възможно да се случи в друга европейска държава. Аз твърдя, че не. Разказах го в Брюксел. Те първо не повярваха, после им стана смешно. Но това не е първото дело. Имам две, а отделно със започване на процедурата за избор на главен прокурор рязко се увеличи количеството на всякакви сигнали, аз ги наричам доноси, срещу мен до всякакви институции.

- Кой друг ви съди?

- Гражданин, който носеше транспарант на една от организациите, които протестираха срещу мен. Видях го по телевизията.

- Повече от странно е, защото като прокурор имате функционален имунитет.

- Така е, но не мога да се намесвам в съдийската независимост и да коментирам решения на съда. Това е уредена възможност за оказване на натиск, житейската дума е тормоз, върху журналисти, полицаи, служители на МВР, ДАНС, магистрати. Българска действителност и проблем, върху който да се концентрираме.

- На прочутото изслушване на ул. “Екзарх Йосиф" (сградата на ВСС- б. р. ) имаше ли въпрос, който не ви зададоха, а на който искахте да отговорите?

- Може би не отговорих напълно на въпроса какви са причината за т.нар. протести. Част от тях ви ги казах, но изпуснах една, която също е основна. Не съм част от това, което някои наричат статукво, други - бивша номенклатура, а пък трети - елити. Четвърти използват модерната дума истаблишмънт. Веднъж казах, че съм несистемен играч и точно това имах предвид. Не съм част от общността, която излъчва ръководителите в държавата. Много хора се притесниха. Но вместо да се уморя аз, се умориха те.