Борис Бегъмов е 48-годишен маркетинг предприемач от София. Той е създател на веломаршрута „Дунав Ултра“, който на два пъти (2015 г., 2016 г.) успява да измине с велосипед в пълната му дистанция от близо 700 км за време под 48 часа.

Интересното е, че веднъж това се случва с велосипед без скорости и веднъж в дуатлон с редуване 40 км бягане и 642 км колоездене. Друг любопитен факт е, че само няколко години преди това той е бил заклет пушач, водещ изключително нездравословен начин на живот.

През последните години Бегъмов е и неизменен лидер на екипа на Дунав Ултра, който през 2017-та година организира първата по рода си надпревара по поречието на река Дунав у нас – 550-километровото велосъстезание за аматьори „Гладиатори на колела“.

Според официалния анонс на 8 юли т.г. 15 специално избрани атлети-аматьори ще стартират от видинското село Куделин, за да преминат в два последователни дни през всички крайдунавски градове, финиширайки съответно в гр. Свищов и гр. Силистра. След сумиране на времената от двата етапа ще бъде излъчен и победителят в първото издание на надпреварата „Гладиатори на колела“.

Целта на събитието е популяризиране на поречието на река Дунав в България като атрактивна туристическа дестинация и веломаршрута „Дунав Ултра“ като продукт – насочен към най-широка аудитория.

За подробности преди и около събитието разговаряме с Борис Бегъмов.

Директно на въпроса! Защо Гладиатори на колела?

Форматът на „Гладиатори на колела“ не е обикновено състезание, а рядко и уникално по рода си спортно събитие не само за България, а и извън нашите предели. То е едновременно както сериозно предизвикателство, така и кауза за всеки един от участниците и за организационния екип. От личен опит ще ви кажа, че що се отнася до участващите – въпрос на призвание и чест за всеки от колоездачите е да премерят сили помежду си, но най-вече със себе си.

От друга страна, приключенският и свободолюбив дух, който присъства все по-отчетливо в урбанизиращата се градска среда, не е нещо ново. Той е витаел по тези земи още преди 2000 години, когато горе по местата на днешните български градове и села – от Видин до Силистра – е имало истински гладиаторски боеве, а тогавашните атлети са мерили сили, за да дадат така очакваното зрелище, предизвиквайки самите себе си.

Само преди около 100 години пък във Франция няколко атлета се впускат в щура екстремна надпревара с велосипеди, за да дадат началото на най-престижното колоездачно състезание за професионалисти днес – Тур дьо Франс.

Искам да кажа – „Гладиатори на колела“ е пионерско начинание за нас – организатори, участници и публика, но в тази посока и от позицията на историята нищо генерално не се е променило, а само се видоизменя. Ако трябва да обобщя – появата на „Гладиатори на колела“ по поречието на Дунав е модерно забавление, истинско шоу и пищно зрелище, но е естествено продължение на традициите по тези земи в исторически аспект.

Неминуемо изникват и препратките към „римската“ тематика. Как точно се вписва тя в едно колоездачно състезание?

Малцина българи знаят, че границите на римската Империя в централната и източни части на континента са следвали коритото на река Дунав за дълъг период от римската епоха. За римските военни стратези великата река е играла ролята на естествена водна преграда, т.е. по южното поречие на Дунав, вкл. на територията на днешна България, казано на жаргон, са трамбовали елитните римски военни части. Сцените от филма „Гладиатор“ може и да са художествена измислица, но дислоцирането на V Македонски легион в Ескус още в края на първото десетилетие на I-ви век, както и на I Италийски легион през 68 г. сл.н.е. на територията на днешен Свищов никак не е такава.

Нещо повече – там, около днешните градове и села по поречието на реката, в продължение на няколкостотин години римляните са строили много активно кастели, мостове, крепости, пътища и градове, които са представяли разцвета на техните военни и културни достижения.

В съвремието темата за безценното културно-историческо наследство, изнесено от археологическите обекти на страната, е болна тема, но ще ви кажа, че това, което не може да се изнесе от никого, и слава Богу, е фактът, че след създаването им от Рим, античните градове по Дунав – прародителите на днешните съвременни български дунавски градове, са толкова ясно дефинирани на картата на Европа лично от римските императори, че ще останат на тази карта завинаги или поне докато земята се обитава от хора.

Бонония, Рациария, Алмус, Августе, Ескус, Димум, Нове, Сексагинта Приста, Трансмариска, Дуросторум, или другояче казано местата, покрай които ще преминат участниците в тазгодишната надпревара, не са измислени имена от “Властелинът на пръстените”, а реално съществували крепости, пристанища и градове на територията на българското поречие на Дунав. Това е огромен исторически капитал за региона, който го прави изключително специален и го определя като привлекателна атракция в световен план.

Дунав Ултра целенасочено се стреми да популяризира древноримския град Улпия Ескус. С какво той е по-различен от останалите?

Улпия Ескус е несъмнено най-значимият древен римски град от II-IV в. сл.н.е. по поречието на долен Дунав, ще рече по времето на най-голямото териториално величие на Рим, визирайки имп. Траян. В този смисъл градът е бил въплъщение на всичко най-модерно от онова време по отношение на военно дело, архитектура, култура и социално-икономически взаимоотношения.

Днес, почти 15 века след като мястото е окончателно разрушено, не познавам човек, който да е отишъл до малкото село Гиген (на територията на което се намира Ескус, бел.ред.) и при допира си с мястото да не е запленен от това, което може да види с очите си и да пипне с ръцете си. Аз лично съм си щракал снимки пред и в колизеума в Рим, но усещането да докосваш с длани топлите камъни – руините на Ескус, за мен е далеч по-голяма атракция.

За участниците в “Гладиатори на колела” е истински късмет, че по време на надпреварата ще могат буквално да влязат в Ескус и да се потопят в атмосферата на това място по един уникален за тях начин. За което сме благодарни на доц. доктор Гергана Кабакчиева от Национален археологически институт с музей при БАН, както и на кметството на с. Гиген, които повярваха на „Дунав Ултра“ и които ще бъдат любезни домакини на „Гладиатори на колела“.

Да се върнем към „Гладиатори на колела“. Кажете нещо повече за 15-те участници в проявата.

Преди всичко това е интересен букет от различни по възраст безкрайно мотивирани дисциплинирани и отговорни хора, защото за да участва в подобен род събитие, човек преди всичко трябва да бъде добре подготвен физически, да е смел – защото трябва да има куража да понесе трудностите и физическото предизвикателство, да е упорит – защото дистанцията от 550 км е сериозно изпитание на духа и тялото, и в известна степен трябва да е луд в онзи позитивен смисъл на думата, който движи човечеството напред и ражда героите на времето.

Наистина ли ще стартират и три жени?

Не само ще стартират, но ще мерят сили наравно с мъжете! Когато започнахме да събираме кандидати за събитието, лично аз много исках и разчитах да се запише за участие поне една дама. Сега вече е ясно, че на 8-ми юли ще стартират три момичета, което е повече от уникален елемент на шоуто. Искам да кажа, само си представете – без да пускаме реклама по телевизора или радиото, нашето послание е достигнало по неведоми пътища до три дами в България, които не са се поколебали и са намерили някак своята лична мотивация да премерят сили с мъжете в колоездачна надпревара на 550-километрова дистанция, в адската жега на Русе през месец юли. И ако това не са истински амазонки-гладиатори, аз не знам кое е!

Гордея се с трите момичета, които не се поколебаха да се включат в „Гладиатори на колела“,  както и с всички останали участници, които се записаха за участие. Със сигурност те ще предложат на себе си и аудиторията едно незабравимо шоу и най-важно – ще знаят, че са допринесли за каузата за популяризиране на северна България и Дунавския регион. За нас – екипът, който ще е около тях, остава предизвикателството  да им помогнем максимално да финишират без сериозни проблеми.

Как се стигна до рекордната общинска подкрепа на събитието?

„Гладиатори на колела“ е състезание, което се провежда в този формат за първа година, но ние вече имаме опит зад гърба си с преминаването на веломаршрута „Дунав Ултра“ от минали издания. Общините по поречието на Дунав виждат, че ние се завръщаме и реално работим за тяхното популяризиране, не сме някакви „столичани в повече“, които минават и си заминават, каквато често е процедурата.

От друга страна, Министерство на туризма също ни даде своята институционална подкрепа за втора поредна година, което лично мен ме кара да се чувствам горд. Често ме питат – ама, дадоха ли ви пари? Отговарям, че според това, което са ме учили, пари не се “дават”, а се изкарват! И в този смисъл, например Министерство на туризма ни “дава” нещо много повече от пари – уверението от най-висока инстанция, че това, което правим, е действие в правилната стратегическа посока и че води до реални резултати за популяризиране на региона. Сиреч, ще спомогне и за създаването на по-висок интерес, повече бизнес възможности, и  ще освободи потенциал за създаване на нови туристически и не само продукти и услуги.

Събитията, които правим по веломаршрута „Дунав Ултра“, биха били безсмислени, ако чрез тях не носим добавена стойност за региона. И това се осъзнава от администрация, институции, спонсори, участници и фенове на нашата фейсбук страница, което е едно от най-големите ни постижения до момента.

С какво река Дунав е по-различна от другите части на страната?

Река Дунав е изключителен природен обект – скъпоценност, която не може да се купи с пари, защото няма цена. Извор на живот, култура, традиции и препитание. Дунав преминава през рекордните 8 държави, за да достигне при нас преди да се влее в Черно море чрез делтата в Румъния само на 300 км от Силистра.

През последните години по известни причини у нас реката запустя, регионът се обезлюди, но искам да ви обърна внимание, че там няма местен човек – без значение беден или богат, който да не таи една вродена дълбока почит и уважение към Дунав.

Мнозина припознават Дунав като един интересен природен обект, но за хората, родени около нея, тази река е нещо много повече – за тях река Дунав е Бог. Това е уникално усещане, което отличава региона от всяка друга част на страната и това, заедно с икономическото му значение, прави Дунав истински феномен не само на национално и европейско, а и на световно ниво.

От друга страна, регионът около реката е истински и реален природен рай. Както се изразяват моите приятели от с. Вадин: при нас, на Дунава, навсякъде, ако забодеш вилица в земята, ще поникне дърво! Трябва още малко време хората да поемат въздух и осмислят какъв потенциал за развитие разкрива този регион и по един нов и модерен начин, естествено и с помощта на държавата, да започнат да променят статуквото.

Според мен няма да е далеч това време, защото, ще ме извините за израза, но младите българи не са тъпи, в момента те обикалят континента и света и търсят препитание и възможности трупайки ноу-хау, и в един момент ще направят връзката и ще си спомнят за бащината къща, която пустее в някое приказно дунавско, дори не само дунавско, а изобщо българско село. Ето тогава ще протече химическа реакция и ще се случат нещата!

Защо според теб веломаршрутът „Дунав Ултра“ се радва на такава популярност?

Защото той е създаден с любов, мисъл и с реално желание за промяна. Защото е проект, който е роден извън офиса и се надгражда органично, а това се усеща и цени от хората и поражда доверие. Защото, създаден по този начин, веломаршрутът е преди всичко кауза, която българите разбират бързо, лесно, желаят и припознават като своя. Защото веломаршрутът „Дунав Ултра“ излиза от велотематиката и не се бори за някакво самоцелно правене на велоалеи – той е платформа за запазване и развитие на българската традиция, за популяризиране на българското село, история, природа, кухня, ако щете. И съвсем не на последно място, веломаршрутът „Дунав Ултра“ е повод за възраждане на предприемчивия дух у българина на село и в града.

И мога да кажа, че това, което правим, се чува и се разбира много добре от българите – аз го виждам по интереса в нашия сайт, във Фейсбук и най-вече на място – в разговорите очи в очи с хората по цялото поречие на река Дунав.