История за един отнет и за един спасен човешки живот разтърси света и предизвика нечувани дискусии за смъртното наказание в азиатската държава Иран.

Какво е прошката и има ли място тя в сърцето на една опечалена майка, загубила сина си?

Когато е почувствал примката около врата си, Балал сигурно си е мислел, че му предстои да поеме последния си дъх живот. Минути по-рано тълпата наблюдава как охраната го води към бесилото в поредната публична екзекуция в Ислямска република Иран.

Преди седем години Балал, тогава към 20-годишен, намушква смъртоносно 18-годишния Абдула Хюсеинзаде по време на уличен скандал в малкото градче Роян в северната провинция Мазандаран. По ислямските традиции е предвидено семейството на жертвата да участва в наказанието на Балал, като някой от тях сам бутне стола, върху който той е качен. Така се прилага директно шериатският закон на възмездието “кисас”.

Но това, което следва, е истинска рядкост в публичните екзекуции в Иран - страна, която убива повече хора от всяка друга, с изключение на Китай.

Всички очакват най-накрая майката на убитото момче да намери покой, като бутне столчето под убиеца. Тя се приближава, удря осъдения по лицето и му прощава. Бащата на жертвата сваля въжето от врата му и пощадява живота на Балал.

Снимките на Араш Камуши от полуофициалната новинарска агенция Исна показват какво е станало след това. Майката на Балал прегръща майката на човека, убит от сина ѝ. Двете жени ридаят, прегръщайки се - едната, защото е загубила сина си, а другата - защото животът на детето ѝ е спасен.

Майката на убиеца целува краката на майката на жертвата.

Постъпката на майката на Хюсеинзаде става още по-необичайна, след като се разбира, че това не е първият син, когото тя губи. Нейното по-малко дете Амирхюсеин загива при катастрофа с мотоциклет на 11 години.

“18-годишният ми син Абдула се разхождал с приятелите си край пазара, когато Балал го сръчкал”, разказва бащата на жертвата Абдолгани Хюсеинзаде пред агенция Исна. “Абдула се обидил и го изритал. Убиецът този път измъкнал от чорапите си кухненски нож.” По-нататък бащата достигнал до заключение, че Балал не е убил сина му съзнателно. “Балал е бил неопитен и не е знаел как да използва ножа. Бил е наивен".

Според бащата Балал е избягал от местопрестъплението, но по-късно бил арестуван от полицията. Произнасянето на смъртната присъда отнело шест години, а семейството на жертвата отлагало екзекуцията няколко пъти. Тя била насрочена малко преди персийската нова година Невруз, но те не одобрили датата.

Хюсеинзадех казва, че решението им било продиктувано от сън. “Преди три дни жена ми видяла по-големия ни син, който ѝ казал, че те са на добро място и че не трябва да си отмъщаваме. Това я успокои и решихме да помислим повече до екзекуцията.”

Мнозина публични личности от Иран, сред които и популярният спортен водещ Адел Фердосипур, призовали двойката, която има и дъщеря, да прости на убиеца. И макар те да са го сторили, Балал няма задължително да бъде освободен. Според иранските закони семейството на жертвата може да повлияе единствено върху изпълнението на екзекуцията, не и върху присъдата на съда.

В последните години Иран е силно критикуван от защитници на правата на човека заради многото екзекуции, които се изпълняват. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обвини иранския президент Хасан Рохани, че не прави достатъчно, за да подобри ситуацията с човешките права и специално за потресаващо честото прилагане на смъртното наказание. Според “Амнести интернешънъл” до миналата седмица в страната са били изпълнени 199 екзекуции само от началото на годината, което прави по близо две на ден.

Миналата година Иран и Ирак са били отговорни за две трети от екзекуциите в света, като от тази статистика е изключен Китай. Поне 369 са официално признатите случаи от иранските власти през 2013 година, но според “Амнести интернешънъл” стотици други са били убити тайно, а реалният им брой е близо 700.

Критиките към Иран са особено големи заради публичните екзекуции, които в миналото са привличали като зрители и деца. Често на ирански фотографи се позволява да документират случващото се. Бахарех Дейвис от “Амнести интернешънъл” приветства новината, че Балал е избегнал смъртта. “Разбира се, че е добре, че семейството на жертвата е пощадило живота на този млад човек”, казва тя. “Независимо от това, правилата на кисас в Иран водят дотам, че хората, осъдени на смърт по тази наказателна система, са на практика възпрепятствани да потърсят помилване или замяна на присъдата си от властите. А това противоречи на международните задължения, които Иран е поел".

И допълва: “Дълбоко смущаващо е, че на смъртната присъда продължава да се гледа като на решение на проблемите с престъпността в Иран. Не само че тя е изключително жестоко, нехуманно и унизително наказание без особен превантивен ефект, ами и публичните убийства също така утвърждават култура, толерираща насилието. Публичните екзекуции са унизителни и несъвместими с човешкото достойнство на онези, които се убиват. Освен това всички, които ги наблюдават, а това за съжаление често включва и деца, са потресени от видяното.”

През октомври миналата година ирански затворник, който оживя след неуспешна екзекуция и дойде в съзнание в моргата, беше пощаден от повторен опит. Семейството му твърди, че той е загубил психическата си стабилност и че остава в затвора.