14-годишната Трини Мидълтън се прибира към дома си в компанията на двама връстници.

Хлапетата са щастливо превъзбудени, тъй като току-що са викали за любимия футболен отбор. Тримата оживено обсъждат развоя на спортната среща и не забелязват, че зад тях върви огромен здравеняк.

Децата са напуснали оживения булевард и преследвачът им решава да действа. Той безцеремонно сграбчва за косата малката Трини и я повлича към храстите. Приятелите й хукват да бягат и не успяват да реагират адекватно. Твърде късно се сещат, че трябва да потърсят помощ. Изгубени са ценни минути, през които 28-годишният Ромел Брум изнасилва момичето и след това го убива.

Полицаите за рекордно кратко време успяват да хванат изверга. Той дори не е опитал да скрие лицето си по време на похищението и приятелите на Трини го разпознават без никакво колебание. Събрани са и достатъчно други доказателства, включително биологичен материал. За прокурора по делото е фасулски лесно да издейства смъртна присъда на човека, който унищожава по толкова отвратителен начин един тепърва стартиращ човешки живот.

Самият Ромел Брум се опитва да излъже в съда, че съжалява и би искал да върне времето назад, за да поправи фаталната си грешка. Съдебните заседатели не му вярват, съдията също, хората в залата са готови да го линчуват на момента. Но Америка е страна на закона и изнасилвачът убиец трябва да мине по каналния ред, за да получи възмездие.

И точно така започва един от най-странните случаи в историята на смъртните наказания в Америка. Брум веднъж влиза в онази стаичка, от която никой осъден на смърт затворник не се е измъквал жив. Само че той го прави. Назначените от държавата екзекутори не успяват да се справят със задачата си през 2009 г. и оставят изверга жив. Сега, седем години по-късно, съдът нареди да бъде направен повторен опит за законното убийство на Ромел Брум, а вече 60-годишният смъртник се оплаква, че е изтърпял достатъчно ужаси, за да се смята за реабилитиран пред закона и обществото.

Но да караме поред. През онази далечна вече 1984 г. никой не се съмнява, че Ромел Брум трябва по най-бързия начин да бъде пратен в ада за своето деяние. Само че американската правораздавателна система му дава шанс да поживее доста след като съдията го е осъдил на смърт. Охайо е сред щатите, които ревниво защитават смъртната присъда, но адвокатите на изнасилвача обжалват пред всички възможни инстанции. Накрая стигат и до губернатора на щата, но и той е абсолютно убеден, че Брум трябва да умре.

Най-сетне през 2009 г. в строго охранявания затвор, който е дом на Ромер Брум от десетилетия, пристига заповед за изпълнение на смъртната му присъда. На затворника е сервирана луксозна вечеря с телешки стек и вкусен десерт. На сутринта свещеник влиза да го попита дали желае да се изповяда за старите си грехове и след това надзирателите го оковават и го повеждат към стаята за изпълнение на смъртни присъди.

Зад огледална стена са се събрали представител на правосъдното министерство, трима журналисти и родителите на убитата Трини. Пред техните очи избраният да извърши екзекуцията лекар връзва каиш в горната част на ръката на Брум, за да му хване вена и да вкара в нея смъртоносния коктейл от натриев тиопентал (действа като упойка), панкурониум бромид (за отпускане на мускулите) и калиев хлорид, който ще спре сърцето на убиеца.

Простичката на пръв поглед задача да бъде поставена венозна инжекция се оказва невъзможна за избраните да извършат екзекуцията. В продължение на почти два часа те опитват да “хванат” вена на обречения на смърт. Дупчат двете му ръце, краката и други части по тялото. По-късно един от присъстващите журналисти ще разкаже: “Прободоха го десетки пъти. Накрая затворникът сам започна да им помага. Бясно свиваше и отпускаше юмрука си, за да се покаже подходяща вена. И въпреки това не се получаваше. Болката му беше ужасна и той се разрева, молейки всичко това да приключи. Гледката бе потресаваща дори за роднините на неговата жертва и те напуснаха помещението”.

Инжекцията така и не е поставена, а Ромел Брум е върнат в килията си, въпреки че уж преди това е изял последната си вечеря в живота. През следващите години за него ще има още много вечери, обеди и закуски. Уж присъдата му през онази 2009 г. е отложена едва за 9 дни, но дните минават в месеци, а след това и в години. Някак си Брум успява да се размине със смъртта, която само го е погалила по главата. Адвокатите му отново са се задействали и твърдят, че повторният опит за поставяне на смъртоносната инжекция е противоконституционен. Започва поредната съдебна битка.