На брифинг днес в прокуратурата беше предствено заключението на експертите, което даде отговор за причината, довела до наводнението в Мизия. Наблюдаващият прокурор от държавното обвинение в Оряхово Владимир Сираков, на когото е възложен случаят, представи данните от обемния доклад. Експертите са категорични, че ужасът в Мизия е заради невиждано природно бедствие. Едни от най-добрите специалисти у нас са категорични, че данни за друго наводнение от този мащаб не е записано в историята. Също според експерти, това би могло да се случи веднъж на 1000 години. Между 60 и 80 млн. куб. м. вода е преминала през Мизия. Язовирите обаче не са причина по никакъв начин за опостушителната стихия.

ПРОКУРАТУРАТА ПОГВА АДМИНИСТРАЦИЯТА
Окръжната прокуратура във Враца започва ново разследване по отношение на общинската и областната управа и действията им по време на бедствието, съобщи прокурор Сираков.
Задачата на държавните обвинители е да преценят имало ли е пропуски при организацията.
Прокурорът беше категоричен, че кметът на Мизия д-р Виолин Крушовенски е имал по закон правомощията да евакуира населението дни преди бедствието, тъй като е могло да се направи прогноза, че такова предстои, с оглед опостушителната стихия в селата от община Враца, а впоследствие Борован и Бяла Слатина.

ЯЗОВИРИТЕ ПРОВЕРЯВАНИ ИЗБИРАТЕЛНО
Смущаващи факти са констатирани по време на разследването относно проверките на язовирите от страна на областната управа, която е ангажирана с това.
Прокурор Владимир Сираков заяви, че водоемите са проверявани избирателно, но подчерта, че и той няма представа на какъв принцип е правено това. Подобно нарушение е констатирано и през 2014 г., а и за изминалите 2013 и 2012 г.

БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ НЕ ЗНАЕ КОЛКО СА ЯЗОВИРИТЕ
Когато от прокуратурата поискали информация за броя на язовирите от водосбора на река Скът, от Басейнова дирекция заявили, че те са 32. Оказало се обаче, че има още 8 водоема, за които дирекцията явно не знае. Този пропуск констатирали при проверките на място от прокуратурата и националната следствена служба.

И ДАНС СЕ АНГАЖИРАЛИ С МИЗИЯ
Всяка една институция, независимо общинска или държавна, е била ангажирана с разследването за бедствието в Мизия. Освен направените 41 огледа на язовири и 37 рибарника, в 40-те тома информация, експертите събирали данни и от различни служби и институции. Държавната агенция за национална ситугност /ДАНС/ се е включила също в разследването. Разпитаните свидетели са над 170.
Прокурорът Владимир Сираков заяви, че подобно разследване не е правено никога у нас. Използвани са едни от най-добрите експерти, които да дадат заключението си. Той заяви, че при досегашни такива ситуации в България, в повечето случаи е било ясно, че наводнението на дадено населено място е било причинено от конкретен язовир или друг водоем.
 

След извършване на хидравлични изчисления, теренни, хидрогеоложки, хидроложки и геоложки проучвания, илюстрирани с изготвяне на съответните цифрови модели и картни изображения, групата експерти установи основните параметри на проявилото се на 02 август 2014г. до 08.08.2014г. наводнение в урбанизираната част на гр. Мизия и прилежащи територии, както следва:

• в периода от 31.07.2014г. до 02.08.2014г. са паднали интензивни валежи с осреднени стойности в порядъка 107 до 114 литра на квадратен метър.
• установеният коефициент на отток варира от 0,60 до 0,75 при подчертано висок ниво на овлажняване на почвата в резултат падналите интензивни валежи през предходните месеци, което е довело и до повишаване нивата на водните стоежи в реките Скът и Огоста и невъзможността на почвите да поемат част от падналите водни количества - те са били наситени до 98 % от пределната полска влагоемност.
• площта на водосборния басейн на р. Скът е 1074 квадратни километра, като надморската височина в горната част на басейна при село Горно Пещене е 256 метра, а надморската височина на речното дъно на река Скът в урбанизираната част на гр. Мизия е 30 метра, при надморска височина на речното дъно на река Огоста при с. Гложене 20 метра.
• хидроложката инфраструктура в урбанизираната част на гр.Мизия е в състояние да пропуска водни количества от 60 до 90 кубически метра в секунда без наводняване на части от града. Установено е, че максималното водно количество, протекло през град Мизия от 3-ти до 5-ти август 2014 г. възлиза на 387.5 до 1000 кубически метра в секунда. Установените различни стойности се дължат на прилагането на различни изследователски подходи и изчислителни методики.
• изчислено е, че обемът на високата вълна е между 60 и 80 милиона кубически метра, при петно на залятата площ от 8.9 квадратни километра с дълбочина до 6 метра при коритото и до 4 метра в останалата част.
• Язовирите във водосбора на р.Скът не са причина за случилото се наводнение, а дори са спомогнали за неговото намаляване. Общият пълен обем на всички язовири във водосбора на р. Скът възлиза на 16 милиона кубически метра вода, тези язовири към момента на наводнението са били завирени на две трети и са поели 5 милиона кубически метра вода, което има незначителна роля за намаляване на формираната висока вълна и са оказали незначителен за параметрите на бедствието ретензионен ефект.
• бедствието в гр. Мизия е резултат от възникване на три типа наводнение - речно, скатово и евентуално наводнение от подземни води, проявили се едновременно. В резултат, на това се е формирала висока вълна с изключително голям обем и връх, която съответства на събитие, което се случва веднъж на хиляда години /съгласно експертно заключение на проф.Пламен Нинов – НИМХ – БАН – веднъж на един милион години/.
• настъпването на бедствието е било неизбежно, като в случая състоянието на речното легло и изградената хидротехническа инфраструктура не са били от съществено значение за намаляване мащаба на бедствието.