Животните не се ваксинират, България граничи с Турция, избиването е всепризнат метод… Какво ли е бъдещето на фермерството в Странджа?

Скандалът с избиването на животни в Странджа получи наситен интензитет. Море от информации и дезинформации удавиха искреното съчувствие към потърпевшите. Потъват истината и полезните практически решения. А всъщност темата е силно експертна, научна. Големият проблем не е, че истината е неизвестна. А че е грозна, неудобна за съобщаване, пише Диян Божидаров във Вестник СЕГА.

Да започнем с отговорите на най-съществените въпроси. Подредени те сглобяват пъзел, който всеки би искал да скрие дълбоко в мазето.

Защо животните не се ваксинират?  

Вече е известно, че имунизация срещу чума при дребни преживни животни у нас и в целия Европейски съюз (ЕС) не се прилага. Но защо е така, нали има ваксина? Отговорът е, че това е т.нар. жива ваксина, която оставя антитела. Принципно ваксината не вреди на човешкото здраве при консумация, но ЕС иска да консумира най-чистото месо. Но има и още един проблем. Антителата се появяват при последващи изследвания, трудно е да се разбере болно ли е животното и от какво. Същата е ситуацията с другите тежки болести като нодуларен дерматит, шап и т.н. – ваксина не се позволява като превенция.

Може ли все пак да се ваксинира?

Да, в определени екстремни ситуации – неовладени огнища, опасност за цялото животновъдство и т.н. Но следват ограничения за продажби в други държави от ЕС. Рестрикциите са “по договаряне” с Брюксел (срок и относно зони на произход), съпътстват се от сложни преговори. Ако България извърши имунизация, както стана при нодуларния дерматит (след възникване на огнища), следва търговски ограничения – за много повече фермери, отколкото пряко засегнатите. Битуват мнения, че България не изнася продукция в ЕС, следователно – нека си ваксинираме. Не са верни, изнасят и едри фермери, и не толкова такива.

ЕС ли е проблемът в цялата тази работа?

На вид е така. В епохата на социализма България разполагаше с развит научен потенциал в тази област, ваксинираха се животни. Пак се стигаше до масово избиване, но определено превенцията бе по-добра. На практика обаче ЕС спаси фермерите. Без европейските плащания те са живи-умрели и това се признава от всички тях. Кой, как и защо съсипа българското селско стопанство - темата е колкото съществена, толкова и необятна. Де факто обаче влизането в ЕС спаси разрушеното преди това българско животновъдство. Членството дава мед, носи и жило. Регламентите с ваксините са жило. Ситуацията “мед и жило” не дава особено много аргументи на България, ако все някак пожелае да “либерализира” имунизацията. Иска да кривне от общите условия, ама от плащанията към себе си ще кривне ли?

Каква е тази наша клета орисия?

Не е само наша, разбира се. “Лудата крава” доведе до масово избиване на животни във Великобритания, в момента в Румъния се унищожават свине (африканска чума до северната ни граница). Преди двадесетина години Холандия изтребваше добитък. Тъй като е под морското равнище и не бива да загробва, а екарисажите й не смогваха да поемат количествата, се наложи да ваксинира животните, за да… им удължи живота и ги избива бавно. Ужасът не е само наш, но дойде ли тук - боли. България обаче е с нещо уникална, което е предпоставка за вредите – на югоизток граничи с Турция. В съседката ни се извършва ваксинация. ЕС не я вълнува, продава на огромния си вътрешен пазар. Но ваксинирането е нецентрализирано, по сложен регламент, в резултат на което има и болни животни. Огнищата са най-вече в Азия, а европейската част е атрактивна с високите си продажни цени. Животни и продукти проникват в нея, от там – нелегално у нас.

Има ли алтернатива избиването?

Когато заразата е проникнала, няма друг метод, особено за свирепата чума. Колкото по навреме се хване, толкова по-добре, тогава унищожаването е в малки мащаби. Може да се слагат ваксини, но ще доведат до гореспоменатите търговски негативи. Избиването на болни и околните живи животни е единственият метод за справяне с проблема – грозен, ужасен, но безалтернативен. Признат! Той е и стопански най-целесъобразен. Да не забравяме – животновъдството не е доброта, икономика е. Приказките за карантина, изолиране, отделяне на животните и т.н. нямат връзка с реалността – един фермер да ги наруши, пламва държавата.

Сбъркаха ли нейде българските власти?

Със сигурност – да, но не там, където ги обвиняват най-много. “Вероломността” на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) си има обяснение. Служителите й отиват без предупреждение, не се церемонят, но представяте ли си следния диалог: “Добър ден, утре идваме да ви избием стоте овце! – О, заповядайте след 16 часа!”. Много стопани ще предпочитат да скрият животните, после да ги продадат, отговорността чия ще е? На БАБХ, естествено. Именно тази тежка отговорност вероятно е причина избиването да започне преди излизането на резултатите от Франция (разминаване по дати в заповедите, което шефът на БАБХ Дамян Илиев отрича). Но има и друго. Българската експертиза е със самочувствие, то идва и от постигнатото през далечните десетилетия. В случая бързото действие бе важно, а френската лаборатория потвърди нуждата от него.

Властовите грешки бяха други. Първо, допуснат е внос на заразени животни. Второ, недостатъчна превенция. Без ваксини тя няма да е пълна, но все пак имаше мерки, които можеха да се предприемат. Трето, при този щам симптомите са слаби, смъртта идва късно - което не значи, че го няма; това трябваше да бъде обяснено добре на фермерите. Четвъртата грешка са несъответствия в инструкции, заповеди, разпореждания – разминавания не бива да се допускат, макар да нямат пряка връзка с голямата беда.

Има обаче и пети проблем, много интересен. Макар да се смята, че чумата се пренася най-вече при животински контакт, експертен доклад описва как фермер намерил следи от бежанци край стопанството си малко преди появата на болестни признаци (преразказ на самия фермер). Докладът е изготвен от дирекцията по оценка на риска към земеделското министерство. Дни по-късно министър Порожанов заяви, че не го е одобрявал. Българите имат право да знаят – могат ли бежанци да пренасят зарази по животните или не.

Имаме ли “системен проблем”?

Да, чутовен – проблем с доверието. Дори след френските резултати има хора, високо образовани, които твърдят, че чума в Странджа няма! Появяват се версии: “Всичко това се прави с цел да бъде погубена България”, “Да се убие дребния стопанин”… Следва ли да бъдат винени хората? Та нали само преди пет дни видяха нещо титанично - председателят на ЕК едва стоеше на краката си, смеейки се и хвърляйки шегички, което най-официално бе обяснено с болезнен ишиас?

Има ли шансове занапред баба Дора?

Тя живее на границата, ваксини не се слагат, избиването е най-ефикасният метод... Как мислите, има ли шансове? Няма, и това е най-тъжната истина, която никой не ще да произнесе – нито политик, нито общественик. Десетки стопани ще бъдат като нея в бъдеще – мине - не мине година, ще влезе зараза, хиляди животни ще бъдат избити. Тези животни ще умрат, за да оцелеят много други. Както беше през 2011 г., когато заради шапа се случи същата трагедия в Странджа – избиване, протести,  мъка… Евтаназираните сега овце и кози са към 0.4% от всичките в България. Такова е положението – остро, болезнено, неприятно, но районът е на кръстопът, личната трагедия е в графата “и други” за науката и икономиката.

Може ли да има смислен дебат? 

Да, и той може да бъде в три посоки. Едната е превенция – при ясното съзнание, че най-добрият метод – ваксините – не се прилага. Но все пак може да се осигурява санитарна зона при нужда. В момента точно това се обсъжда – при проблем в Турция нашите животни да се изтеглят на север. Странно е, че сега не се направи. Втората посока са компенсациите. При очертаващите се неизменни проблеми натам следва да се натисне. Ако на баба Дора й избият 60-те животни, ще вземе 18 000 лв. Не са много за труда, мръсотията и пропуснатите ползи. Допреди двадесетина години България е имала фонд за покриване на подобни щети, умува се възстановяването му. Странно е, че и това досега не е сторено. Третата посока е да се изгради административен потенциал у нас – бързи проби, бързи резултати, спешни мерки. В това направление са и евентуалните опити на България да издейства режими на ваксиниране като държава с лошо географско положение, което обаче е утопия.

Всички тези факти, оценки и препоръки бяха събрани от специалисти и стопани през последните няколко дни. За да говорят всички откровено, анонимността им бе предварително гарантирана. Тези дни неанонимни политици толкова много спекулират, че да се чуди човек имат ли сърце.