Искрен Веселинов е роден на 14 март 1972 г. в град Русе.

Висшето си образование завършва през 1996 г. в УАСГ, София, специалност "Промишлено и гражданско строителство". Работи като организатор на ВМРО-БНД за Русе, Разград, Търговище и Силистра, както и като експерт по административни дейности и районно обслужване в частния сектор. Дългогодишен лидер на ВМРО в Русе, член на НИК на партията, а впоследствие и заместник-председател на ВМРО.

От октомври 1999 г. е директор на Областното пътно управление - Русе. От 1999 г. до 2014 г. е общински съветник в русенския Общински съвет, като е избиран от листите на ВМРО. Първоначално е председател на постоянната комисия по комунални дейности към съвета. Става председател на Общински съвет – Русе от 28 ноември 2003 до 8 октомври 2009 г.

Кандидат за кмет на Русе през 2011 г. от коалицията „Синята коалиция + ВМРО“, когато получава втори резултат и на балотажа с 45 % от гласовете отстъпва на кандидата на ГЕРБ Пламен Стоилов. На местните избори през 2015 г. отново е кандидат за кмет от местната коалиция „Патриотите - ВМРО“ и получава отново втори резултат след преизбрания кмет Пламен Стоилов. 

Вижте интервю на Симо Русев с Веселинов, публикувано в ПИК:

- Г-н Веселинов, вие сте от Русе, какво е за вас този град, тегли ли ви Дунав?

- Да, Русе е градът, с който винаги ще бъда свързан. Продължавам да живея там и всяка седмица пътувам, защото там са двете ми дъщери и съпругата ми. Не мога да си представя живота и без реката. Преди моето поколение през ден децата са преплували до Румъния. Нас ни завари режим на ред и охрана по границата. Къпали сме се в разрешена зона от централния плаж и на остров Люляка.

- Има ли нещо, с което всъщност да се отличава детството ви?

- Не смятам, че детството ми е било с нещо по-различно от това на останалите деца. Роден съм 1972 г. Това е, както се казва, зрелият соц. Живеехме три поколения с баба ми и дядо ми в къща на малка, тиха уличка в центъра. Играехме навън и в училищния двор, докато не ни свирнат за храна. Коли минаваха на час по една.

Бил съм и чавдарче, и пионерче, и през комсомола съм минал. Бях много четящо и безпроблемно дете. Винаги съм бил отличник. Майка ми Добринка почина много рано, а баща ми Васил е строителен техник. Никога не съм им създавал проблеми, а и те ми имаха доверие. Имах приятели пънкари. За тях беше по-трудно, защото трябваше да ходят късо подстригани. Тъкмо да започнем да учим идеологически дисциплини, дойдоха промените.

- Бригадирското движение купон ли беше, или единствено труд за Родината?

- Разбира се, че имаше купони. Основно се ходеше в „Копривец“ и в „Дунавия“ – това бяха две големи консервни предприятия. Бяхме 16-17-годишни и работата не ни притесняваше. Беше повод да излезем от къщи и да демонстрираме независимост.  

- Не научихте ли румънски, като ви дели една река със съседите?

- Не, комуникацията с Румъния е била винаги много слаба. Само в края на социализма взеха да нахлуват доста амбулантни търговци.

- Русе стана знаков град заради протестите против обгазяването от Гюргево и бездействието на Живковия режим. Преживявали ли сте тези химически атаки?

- Преживявал съм ги, разбира се. Русе беше непрекъснато обгазяван. Имам незабравим спомен как вървя по улиците и сълзите се стичат от очите ми, защото този газ поразяваше точно тях и белите дробове. Много мои приятели се изселиха от Русе с родителите си заради здравословни проблеми. Беше 1988 г. Навършват се 30 години от тези първи екопротести. Заедно с финансовото министерство и русенски общественици готвим изложба от онова време, която ще гостува в парламента. Уникалното е, че тогава хората се самоорганизират, без да имат политически и партийни аспирации. Просто защитават правото на града да живее.

- Защо решихте да учите строително инженерство, а и право?

- Тъй като баща ми е строителен техник, започнах да уча в математическата гимназия. Там изкарах 7. и 8. клас. Не се чувствах обаче най-добрия математик, а и от презумпцията, че трябва да имаш някаква професия, баща ми ме подтикна да отида в строителния техникум. Завърших го и беше логично да следвам строително инженерство. Правото дойде доста по-късно. Завърших го 2014 г., защото през целия си живот се сблъсквам със законодателството.

- Как влязохте в политиката, кой ви покани?

- Никой не ме е канил. Стана с първите дни на демокрацията. Винаги съм бил патриот. Националното винаги ми е било двигател. През 1990-а имаше бум на януарски протести, ръководени от Общонародния комитет за защита на националните интереси във връзка с концепцията за преименуването. Бяха върнати турско-арабските имена. Имаше заплаха за националната идентичност и стабилността на нацията. Бях един от участниците в тези протести. Във ВМРО влязох вече като студент – 1996 г.

- Пак заради общия ви роден град – Русе, ли се срещнахте с вашия лидер Красимир Каракачанов?

- Да, той също е от Русе. Естествено се получиха нещата. Познавам се с него от 1993 г. пак във връзка с общи действия.

- Какъв беше мотивът ви на два пъти да се кандидатирате за кмет на Русе, защо не ви припознаха съгражданите ви?

- Те трябва да кажат защо не са ме припознали. Когато аз се появих на политическия терен в Русе, ВМРО беше една скромна организация – десетина мои приятели. Тогава се създадохме като политическо движение. Преди това на базата на ОФ имаше едно македонско културно-просветно дружество – предимно изселници от Пиринския край. Естествено беше да се насочим към местната политика. Затова през 1999 г. станах общински съветник и такъв бях цели 15 години. Групата ми растеше. Два пъти ме избираха за председател на Общинския съвет. След едно от тези председателствания бях номиниран от група изявени в своите области граждани за кандидат за кмет. Така се оказах на тепиха. За разлика от другите кандидати, нямах голяма партия зад гърба си. Когато си от БСП или ГЕРБ, е ясно, че тръгваш с 15 или 20 процента актив. Формациите, които ме подкрепяха тогава, сумарно едва ли биха събрали и 5 на сто, а взехме 20. А на втори тур - над 45 процента, което си беше добър резултат. Но ГЕРБ тогава бяха на върха на силата си. Не е голямата драма в живота ми, че не седнах в кметския стол.     

- Догодина предстоят местни избори. Дали отново бихте се кандидатирали за кмет на Русе?

- Винаги съм готов да дам каквото мога от себе си за развитието на моя град. Дали точно аз ще бъда кандидатът на тези избори, е нещо, което предстои да се види, но със сигурност ще направим така, че Русе да може да избира измежду качествени хора от гладна точка на нас, Патриотите.

- ГЕРБ, с които управлявате на национално ниво, ще бъдат ли ваш опонент по места?

- Локалното и глобалното позициониране нямат нищо общо. Примерно причината аз да бъда с втори резултат в два поредни избора за кмет на Русе е това, че ГЕРБ и БСП са в една постоянна коалиция на местно ниво. Те управляват града заедно от 2009 г. Откакто овладяха националната власт. Затова беше нормално хората да търсят алтернатива на двете лица на едно и също нещо.

- А коалицията ви на национално ниво с ГЕРБ не ви ли трупа негативи и каква цена сте готови да платите за този компромис?

- На всички ни е най-добре да бъдем опозиция и да говорим само хубави неща, да обещаваме всичко на всички, защото не ние сме хората, които трябва да ги дадем. В случая избирателят реши така, че ако искаме да има стабилност в държавата, трябва да има конфигурация ГЕРБ и „Обединени патриоти”. Доколкото можем, отговорно се отнасяме към ситуацията, защото би било безумие всяка година или на всеки две години да се правят избори и да се възпроизвежда, общо взето, един и също модел на управление. Двете неща не са свързани. Патриотите в Общинския съвет на Русе са най-яростната, но аргументирана опозиция на настоящото управление. Това, че подкрепяме ГЕРБ, не означава, че трябва да подкрепяме всеки кмет на ГЕРБ.

- Какво е семейството ви, очевидно ви подкрепят и стоически понасят ангажиментите ви?

- И двамата със съпругата ми Христина сме строителни инженери. Запознахме се във ВИАС. Тя беше две години след мен. От Хасково е. Родителите ѝ я бяха нарочили да става софиянка. Майка ѝ и баща ѝ ѝ бяха купили жилище в София, та като завърши, да остане и да живее в столицата. Ама взе че ѝ хрумна да дойде в Русе на гости при мен. Така и остана – вече 17 години. Имаме две дъщери – Велислава и Дария. Голямата навърши 16 години. Много е активна в един театрален състав „Артистисимо“. На практика от четири или пет години това е смисълът на живота ѝ. Правят постановки, ходят по фестивали. От тази година даже се премести в училище по изкуствата с такъв профил, актьорски. Разбира се, освен НАТФИЗ друго не ѝ е в главата като вариант за кандидатстване. Малката си има друга страст. Тя пък от 9-годишна е маниакален привърженик на конния спорт. По-често е в конната база, отколкото вкъщи. Има своите успехи на състезания. Преди няколко седмици спечели второ място на републиканското първенство във Варна.

- Има ли собствен кон?

- Няма собствен кон. Язди кон на клуба. Конят ѝ се казва Сантяго. Голямата ѝ мечта е Сантяго да си стане неин. Дай боже, някой ден Дядо Коледа да ѝ го донесе. Покрай нейната езда майка ѝ също се запали от конния спорт. И даже ще учи за преподавател. Записала се е вече.

- Щом обичате конете, вероятно имате и домашни любимци?

- О, по домашните любимци сме много силни. В различни периоди на подем сме стигали до няколко кучета, чинчили, котки, хамстери… Разбира се, рибки, костенурки. Имахме и заек. Докарвали сме ги до 7 различни вида животни. Сега са останали хамстерът, кучетата и котките.

- Как се издържа на тази менажерия, кой се грижи всъщност?

- Обикновено децата казват: „Ние ще се грижим, няма да има никакви проблеми!“. Нали се сещате какво се получава след това.

- Остава ли ви време да слушате музика, да четете книги?

- Да, слушам музика, чета книги. Даже пиша книги. Имам издаден един роман. Вдъхновиха ме моите деца. Трябваше да бъде българският отговор на „Хари Потър“. Това беше любимата книга на Велислава. Беше на 8 години. Моята книга се казва „Черният гмурец“. Издадох я 2013 г. Идеята беше да представя българските митологични персонажи в един фентъзи сюжет. И според мен, а и според тия, които я прочетоха, се получи доста прилична книга. Стана малко голяма като обем и плаши децата, но пък като наберат инерция, не усещат как я прочитат. Не беше много лесно да я напиша, защото Велислава си поръча главният герой да е магьосник като Хари Потър, но да е момиче, а Дария искаше зайче магьосник.

- Кулинарствате ли?

- Да, готвя. Обичам. Правя традиционни неща. Естествено, един път седмично. Когато се прибера в Русе или в село Червена вода, където обикновено караме уикендите с децата. Имаме скромна вила там. 

- Нямате ли ваш запазен специалитет?

- Дивечов кебап – с два или три вида дивечово месо го правя.

- Значи сте и ловец?

- Да, ловец съм, но не много последователен. По-скоро съм планинар. Задължително всяко лято ходим по маршрути през хижите. Тази година бяхме в Пирин, на хижа „Безбог“. Обходихме този район с моите дъщери, със сестра ми и племенниците. Увличам се и по събирането на стари оръжия и носии. Заедно с моя колега и приятел Галин Григоров, който сега е областен управител на Русе, станахме инициатори на един ежегоден събор, посветен на Червеноводската чета.

По време на Старозагорското въстание тя се е опитала да повдигне народа и в нашия край. Събираме по над 4000 души. Хората идват с носии и старинни оръжия. Стреля се много, включително и с черешово топче. Част от нещата са реплики. Имам една автентична манлихера, другото са възстановки. Свързваме се с майстори оръжейници. Тази година се бях посветил да уча малки деца, 4-5-годишни, да стрелят с предно пълнещ се пищов. Обучих поне 50 деца.

Всяка година в навечерието на Априлското въстание правим и велопоход от Русе до Гюргево, до мястото, където е взето решението за избухване на революцията. Събират се стотици хора – 200-300 души.