Министерството на здравеопазването публикува данните за раждаемостта през първите пет месеца на тази година. Те, меко казано, са обезсърчаващи. В сравнение със същия период за миналата година, у нас сега са се родили 1776 бебета по-малко, т.е. раждаемостта е спаднала с цели 7,4% (или 74 промила). Ако тази тенденция се запази и по отношение на останалите месеци на 2015 год., а няма никакви причини това да не стане, то спадът на коефициентът на раждаемостта за 25-тата година на безкрайния мъчителен Преход към демокрация ще е световен рекорд: новородените ще са с 4260 по-малко, и общо за настоящата година ще бъдат около 58600, в сравнение с 62 900-те новородени през 2014 год.

Тези данни, повтарям, са на Здравното министерство; казионният Национален статистически институт предлага други числа, в неговия сайт се твърди, че ражданията през миналата година били 68083, за тази година няма никакви данни. Ако приемем, че и двете държавни институции – МЗ и НСИ – сочат верни данни, излиза, че около 5000 раждания у нас не са в родилните домове и не са обект на медицинска помощ, МЗ не знае нищо за тях. Това очевидно не може да е така и в такъв случай остават съмнения за фризиране и манипулиране от някого на демографски данни. Нищо ново за нашето отечество, неудобните за властта  истини често съзнателно (и професионално) се деформират в нейна угода, това е атавизъм от комунистическото ни минало.

Данните на МЗ показват интересни демографски факти, които никой не анализира и не коментира. Първо, тези данни са свързани с вътрешната миграция на циганското население, което, както знаем всички в България, освен НСИ (НСИ счита, че циганите у нас намаляват с 14% за 10 години и раждаемостта при тях е изключително ниска), се отличава с изключително висока плодовитост. Според публикуваната статистическа информация, най-голям е спадът на раждаемостта в Стара Загора –15,6%. На второ място е Варна (10,6%), следват Плевен, Сливен, Пловдив и др. В София спадът на раждаемостта е значително по-малък – 4,0%.

В етнодемографски план това означава само едно: големи общности от цигани са сменили местоположението си и от, например, Сливен, Стара Загора, Плевен и др., са се преместили в София, където има няколко десетки цигански гета, включително и в кв. Орландовци. Това обяснява защо в Сливен при толкова много цигани там раждаемостта рязко пада, а през последните години в София раждаемостта се увеличава. Второ, според едни други официални данни на здравната ни система, които остават извън вниманието на властта, налице са следните факти: 2 000 от новородените през миналата година са изоставени; 6-7 000 (11%) са недоносени; около 4 000 са с вродени аномалии (това число е занижено); около 1% ще развият впоследствие аутизъм; над 8 000 ще страдат от астма (150 000 са у нас децата с астма по официални данни), много ще страдат от диабет, повече от една трета ще са с наднормено тегло и затлъстяване и т.н.

Всеки здравомислещ български гражданин може да съобрази, че тези факти няма как да не са свързани с особеностите на циганския етнос: раждания на малолетни родилки, увреден генофонд, липса на условия за отглеждане на прекомерно високия брой деца на една майка и т.н. Излиза, че едва около 60% от новородените през миналата година бебета са с нормално здраве, другите 40% новородени в някаква степен, сега или впоследствие, се нуждаят от държавна подкрепа – медицинска и/или социална, която впрочем произхожда от джобовете на българските данъкоплатци, сред които циганите обикновено не фигурират.  

Данните от НСИ за раждаемостта показват други интересни работи, пак свързани с етническите особености на циганите. Първо, през последните пет години коефициентът на раждаемост у нас се срина в международните класации от 10,9 промила през 2009 г. до сегашните 8,7 промила. Това означава, че средно за периода намаляваме годишно с по 0,4 промила. Ако погледнем по-назад, ще видим, че раждаемостта, например, пред 50-те години на миналия век у нас е била близо три пъти по-висока – 180000 новородени. Второ, НСИ обявява, че през 2014 год. мъртвородените бебета у нас са точно 498 на брой. Детската смъртност у нас е най-високата в Европа – 7,3 промила (според ЦРУ тя е даже 15,7 промила, данните са от сайта на ЦРУ). От тях 372 (това е 74,7%) са извънбрачни. Известно е, че за да получават съответната социална помощ, почти всички родилки от цигански етнически произход се водят самотни майки. Налице е тенденция този процент на мъртвородените извънбрачни бебета да се увеличава.  Трето, игнорира се етническата асиметрия на раждаемостта у нас, не знаем каква е етическата принадлежност на новородените български граждани, какви са те: българи, цигани, турци и др. Игнорира се в този контекст и въпросът, какъв е майчиният език на родилките в България.

Демографският институт има данни, че в момента за около 53-55% от тях не е българският език. Косвено потвърждение на този факт са публикувани преди време данни на Министерството на образованието за майчиния език на първолаците. Какво точно ще стане след две-три десетилетия? Ясно е едно: етническите българи някъде около 2050 година ще са екзотично малцинство в една държава с население от цигани, турци и емигранти от Изтока.

За пръв път от четвърт век насам правителството беше принудено да свърши нещо в областта на демографската политика, и това нещо беше създаването на приоритет 9.15 с наименование „Приемане на Национална програма за противодействие на демографската катастрофа”. Този Приоритет 9.15, който е едва 1/315 структурна част от Програмата, има 4 цели, от Цел 29 до Цел 32 и съдържа 16 Мерки. Не е известно въз основа на какви критерии и основания е извършен подборът на точно тези цели и тяхното съчетание. По мое мнение само първата поред Цел 29 има някакво пряко отношение към демографиьта, но тази цел, по начина, по който е представена – с общи пожелателни фрази от типа „Забавяне на негативните демографски процеси...”, „Ограничаване на диспропорциите...”, – е неработеща и на практика е непостижима, т.е. тя е тъпа и безсмислена. Не става ясно какви са тези негативни процеси, какви са тези диспропорции и т.н. Втората поред Цел 30 е „Създаване на условия за раждане, отглеждане, възпитание и социална реализация на деца в предвидима и сигурна семейна и обществена среда”. Тази цел не е конкретна, мерките са твърде малко и не са ефективни. Мерките за Цел 30 са повечко, но са също толкова неуместни и неизпълними. Третата и четвъртата поред цели в приоритет 9.15 се отнасят до съвсем различни от демографския проблем области: Цел 31 е „Насърчаване на активния живот на възрастните хора”, а Цел 32 е формулирана така: „Насърчаване на равенството между жените и мъжете и недискриминацията”. Въобще, начинът по който се работи и по който се представя най-екзистенциалният проблем на българската нация, е непрофесионален и глуповат.

Нужна е Национална програма за противодействие на демографската катастрофа със сериозни и задълбочени проучвания на факторите и обстоятелствата, които през годините са я предизвикали у нас, тези фактори и обстоятелства, включително и за раждаемостта, са твърде много, взаимосвързани са и не са за банката с кадри на управляващите. Самата Програма трябва да бъде конкретна и насочена към причините, които карат хората да бягат от България или да не искат да имат и да отглеждат деца.

Проф. Петър Иванов, Демографски институт