Македонският език е реалност, а не югозападна писмено-регионална форма на българския език.

Това се казва в официална позиция на Института за македонски език “Кръсте Мисирков”, предаде МИА, цитирана от БГНЕС.

Институтът „Кръсте Мисирков“ е научен институт към Скопския университет „Св. Кирил и Методий“, Република Северна Македония, който е основният регулаторен литературен език в македонския език. Институтът се занимава с историята, граматиката и развитието на македонската книжовна норма.

“Общото бъдеще трябва да се изгражда с взаимно доверие и приятелство. Това ще бъде постигнато само ако бъдем приети и истински уважавани, и всеки, който се стреми да бъде считан за учен, трябва да се съобразява с реалността. Основно човешко право е правото на употреба на майчиният език и правото на самоопределяне. Всеки опит за постигане на това чрез сила или изнудване ще бъде неуспешен”, сочи позицията на института в Скопие по повод най-новото издание на Българската академия на науките „За официалния език на Република Северна Македония“. Документът е подписан от 12 автори и шестима външни консултанти на проф. д-р Васил Николов, зам.-председател на БАН. Книжката за македонският език беше представена на 7 май тази година с допълнението, че възгледите на авторите не са научно обосновани.

“Това, което може да се заключи от първия поглед на тази брошура, е, че възгледите на авторите не са научно обосновани. Македонският език функционира като стандартен език в продължение на 75 години. Изкуствените езици, тези, които нямат жизнена основа, са се провалили на теста на времето. Такъв беше случаят с есперанто, например. Македонският език, който дори е посочен в Конституцията на страната, обаче, няма този проблем … Македонците не могат да се чувстват като българи, нито могат да смятат българския език за свой майчин език. Всъщност през последните 100 години, само по време на окупацията от 1941 до 1944 г., българският език беше официален в по-голямата част от Македония, така че двата езика се развиха отделно и в същото време се отдалечиха”, пише в становището на Института.

“Основните тези на тази брошура са ни добре известни, защото те представляват официалната позиция на българската лингвистична наука относно предполагаемото „несъществуване“ на македонския език, която многократно е опровергана с научни аргументи. След бързото четене (това е книжка от 68 страници с много снимки) може да се забележи, че информацията е предимно плоска и тенденциозна, без да се цитира подходяща литература, и е направен подбор от „отговарящи на изискванията“ хора от Македония, които обвиняват известни македонски езиковеди в плагиатство и цитират ненаучни интерпретации без подходяща допълнителна научна литература. Вместо това са цитирани и не особено известни македонски писатели, които се хвалят като известни такива, и че имали пробългарски възгледи. На всичкото отгоре се рекламира новото име на македонския език, описан като деверномакедонският български език. В общо 11 глави в книжката, озаглавени „Истината за…“ предлагат изкривени факти за историята на македонския език, за имената, за „българските“ писатели от Ренесанса, за създаването на литературната норма, за „българската“ природа на македонските диалекти и др. Книгата започва с тезата, че „официалният език на Република Северна Македония по произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална форма на българския език“ (стр. 7), – термин, който не съществува в лингвистиката като наука. Македония и нейният език е обект на интерес на няколко чуждестранни учени, като Хорас Лант, професор в Харвардския университет и студент на Роман Якобсън, който през 1952г. публикува „Граматика на македонския литературен език“ на английски език, след това Гард, Миниси, Пянка, Хил, Любаш, Фридман, Усикова, Крамер и др. Представя се в Общия славянски лингвистичен атлас (OLA), Европейския лингвистичен атлас (ELA) (Atlas Linuarum). Europae – ALE), Малкият балкански атлас. Изучава се македонският език. Македонският език се преподава и изучава на различни нива в повече от 30 университета в: Австралия (Мелбърн, Сидни), Австрия (Виена), Албания (Тирана), Италия (Неапол), Канада (Торонто), Полша (Варшава, Краков, Катовице, Сосновец), Румъния (Крайова, Букурещ), Русия (Москва, Перм), САЩ (Чикаго, Чапел Хил, Портланд), Словения (Любляна, Марибор), и др.”, пише още в позицията на института.

БГНЕС припомня, че през изминалата седмица учени от Българската академия на науката и университетски преподаватели, които са събрали своите изследвания в специализирано книжно издание, съобщиха, че официалният език на Република Северна Македония е вариант на българския. Според тях в своята същност македонският език остава югозападна писмено-регионална норма на българския, а не отделен език. В подкрепа на своето становище авторският колектив привежда редица аргументи от езиково, историческо и културно естество, които се основават на резултатите от многобройни научни изследвания. Така от БАН обозначиха официалния език на югозападната ни съседка като “северномакедонски български”.