На 24 ноември православната църква почита Света великомъченица Екатерина.

Според преданието тя била една от най-образованите жени на своето време. Била дъщеря на Конт, управител на Александрия в Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава отлично образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.

Тогава заявява на родителите си, че ще се омъжи за онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства искали ръката й, но никой не бил одобрен.

По-късно майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Преданието разказва как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций) и опитала да го убеди, че греши като преследва християните.

Екатерина успява да привлече към вярата жената на императора и много мъдреци, изпратени от него с цел да я върнат към езичеството. Всички те впоследствие са убити и обявени за мъченици.

Императорът заповядва да вкарат Екатерина в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. То обаче се разпада, когато мъченицата го докосва. Тогава палачите я обезглавяват.

Преданието разказва как ангели отнасят тялото й в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на ранното християнско изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.

Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина".

У нас 24 ноември се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че светицата предпазва децата от болести, най-вече - от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област хората вярват, че Света Екатерина пази от тежки болести и висока температура. Жените в този край не работят и не пипат остри предмети, защото се смята, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието денят на светицата се отбелязвал, за да се прогонят мишките (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна, за да "замажат очите" на мишките.

Имен ден празнуват дамите с имена: Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин.