Ще си кажа, защото ще експлодирам

Когато един човек не е спазил правилата на една държава, то държавата има право да не го приеме. Толкова по вече намазалия се по екраните ни, разтичащ се отвсякъде случай с Джокович, фалшивите му документи, семейната радост, протестите и обвиненията.

Данчо Ментата да говори за свобода на словото е цинично точно толкова, колкото педофил да говори за правата на децата. Още повече, когато няма и един пострадал от репресии журналист в студиото.

Тонът на напрежението между спортния министър и Илияна Раева е зададен от министъра. Този тон е мъничко над махленския. Само ще уточня, че първо изобщо в разпределянето на парите не е важно дали г-жа Раева е била с шапка или не, но след като пък е била и тази шапка така е обидила г-н Василев, ще припомня, че жените могат да останат с шапки на главите си, дори и когато са на работна среща. Етикетно правило е, защото етикетът е сформиран на базата на човешкия опит и нуждите в процеса на комуникация и точно там е отчел, че една жена може пък да не си харесва косата в този точно ден (на английски дори си има израз за това - bad hair day) и да иска да я скрие с шапка. Това не е като да не ти подадат ръка или пък при здрависване да не те гледат в очите. По повод този "конфликт", ще кажа също, че да даваш съвети относно психическото здраве на някого, е грозно, защото насаждаш в публичното пространство тезата, че този някой не е съвсем нормален. Когато това е жена, в пространството коментарът даже се чете сексистки. Това е непочтено, невъзпитано и ненужно.

Ще кажа и за ПР-а и журналистиката... Аз пробвах някога да съм ПР, но не ми се получи. Това не го мога никак - има си хора, които имат нужната обща визия, менажират контакти и медии, премислят влияния и стратегии за влияние на влиянието, отчитат публични нагласи и страхове и режисират и водят клиентите си според тях. Адски сложна работа е и аз в България познавам малко хора, които наистина знаят как да я вършат. Вече връзката между пр и журналист изобщо не е пряка и за двете си трябват отделни обучения и напълно различни работни постановки. Познавам чудесни журналисти, които станаха слаби ПР-и. И добри ПР-и, които се взеха за големи журналисти, а не трябваше. Разбира се, познавам хора, които са добри и в двете, ама са критично много малко. В ПР-а, когато нещо се получи добре, никога не е твоя заслугата, но когато нещо се провали, винаги вината е лично твоя. Това беше нещото, което аз не успях да приема, за да се занимавам с ПР. Егото ми е по-силно, какво да направя! За да си ПР като хората, трябва да контролираш първо него и да го поставяш зад работата, зад емоциите, зад клиентите си. Като режисьор зад актьорите в спектакъла си. И не можеш да се караш на публиката или на критиката защо пита това или онова. Въпросите нека са всякакви, но отговорите - на място. Знам също, че ПР-ът на ПП си научи урока. Затова се и извини.

Ицо Хазарта направи показно за това как се взима думата и как се казват нещата публично, когато си депутатът Ицо Хазарта. Като избирател му благодаря, че каза в лицето на едни недоразумения, че са такива. И го каза с истинските думи. Онзи клет протест с обесената маска и други вуду символи на оскъдния интелект се самопоказа точно като зле организирана читалищна драматизация. Хорицата от партията, дето се изповаксинирала, ама е срещу ваксините и мие мозъци по тоя повод, са едни най-обикновени фашисти, които си присвоиха хубавата българска дума "Възраждане". С нея напред нагло правят всичко онова, срещу което е Ренесансът като философия на Запад и Възраждането като национално-освободителна борба у нас.

И накрая.

Толкова нещо се изписа по тези случаи тук, че по едно време си мислех, че никой нищо друго не прави, освен да чака в нисък старт развитието и да се изкаже. Междувеменно с още няколко човека се опитваме да придвижваме някакви призиви и каузи и в пространството тук. В тях става дума за човешки животи - не на джоковичовци, пиари, менти, спортноминистърови, копейкини, а на обикновени хора. На пребивани и убивани например. Става дума и за спасяването на една жена на 38 години, която се е посветила на това да се грижи за лечението на болни с редки диагнози. Ама тя не е известна, не е влязла в скандал, с никого не се е скарала и... не е интересна за коментар, статус или остроумие тук. Пък то по 5 лв да бяхме пуснали всички тук, дето философстваме, щяхме да сме събрали парите за лечението й вчера. И днес тя щеше вече да пътува за Истанбул, вместо да е на морфин и да продава дрешките на децата си, за да събира лев по лев някакви си 43 000 долара. Пари за една нелуксозна кола...

Ей за това нещо ми е мъчно. Не, че това да коментираме тук не е важно или пък е лошо. Ама защо предимно това, а не предимно другото...

Затова и принципно не ми се говори вече. Просто сега наистина щях да експлодирам. А и всички тия коментирани от нас чудеса ще са за три дни. Животът на Марина обаче няма. И от нас зависи да е по-дълъг, да е по-хубав и да е по-справедлив. По 5 лв само - колкото кутия цигари...

Мария Касимова - Моасе