Празник на храбростта! Тази година не върви. Сърцето ти се свива. Как да честваш храбростта останала в миналото на милото Отечество?!

Цари малодушието. В продажните медии шетат малодушни генерали. Генералът опакова малодушието си с репчене пред европейските и евроатлантическите ни съюзници. Сервилничат на путинизма с фалшива грижа за България. Малодушие на държавен глава. Малодушие на правителство. Малодушие в парламента. Малодушие на улицата. Доминантно в публичния форум на обществото малодушие.

Малодушието е полярна противоположност на храбростта. Съжалявам че в „Българската меланхолия“, ръководейки се от тънкости на интерпретацията, не осветих МАЛОДУШИЕТО като смислов аспект на българската меланхолията.

Картината в обществото ни днес става брутална. Подлата ПОЛИТИЧЕСКА РУСОФИЛИЯ се изразява в безпардонен путинизъм. Шайка от путинисти в парламента. Путинисти на улицата. Държавата е в путинистка мрежа. Как се докара българското национално общество до днешния ден на малодушие? Ние интелектуалците и след нас политиците сме виновни. Българската интелигенция е малодушна. Националните социални и хуманитарни учени са малодушни.

Малодушието ни затрива. Оптимистичната теория за българската народ не е на автора, на когото се приписва. Измислица. Провинциалисти в Европа.

Вместо пожелание за празнуване отправям зов. Зов срещу малодушието. Не ми е безразлично бъдещето на идните поколения. Безразличието сее безсмислие.

Истината и смисълът на нашия живот са в очите и сърцата на идните поколения.

Проф. Георги Фотев