Първият изкуствен бъбрек, който ще замести животоподдържащата диализа за пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, вероятно ще започне да се присажда на хора през 2020 г.

Изобретението дава надежда за милиони хора.

Напредъка обяви проф. Шуво Рой, ръководител на екипа от специалисти в Калифорнийския университет в Сан Франциско, който работи по създаването на този изкуствен бъбрек от години, предава 24 часа. През 2015 г. проектът спечели 6 млн. долара финансиране от Националния институт по здравеопазване на САЩ. Очакванията на учените бяха първите изпитвания върху хора да стартират през 2017 г., но това не се случи.

“Надяваме се, че първото клинично изпитване ще започне тази година. Ако всичко върви добре и има налични средства, можем да бъдем на пазара още през 2020 г.”, казва проф. Рой.

За хората с тежка бъбречна недостатъчност трансплантацията на бъбрек е единствената възможност за живот, като дори при тази интервенция има риск организмът да отхвърли органа. Листата на нуждаещите се обаче винаги е много по-голяма от донорите. Чакайки нов бъбрек, пациентът не може да оцелее без диализно лечение.

Проблемът при диализата е, че наред с почистването на кръв от отпадъчни продукти филтрира и “добрите” вещества като соли, захари, аминокиселини.

Пред това предизвикателство се изправят и учените от Калифорнийския университет, които трябва да съчетаят нано-конструиран силициев филтър, който да отстранява разтворените токсини, захари и соли, и биореактор, съдържащ живи бъбречни клетки, които позволяват на тялото да абсорбира захарта, солта и водата, отстранени от филтъра.

Бионичният орган се състои от 15 микрочипа, задвижвани от сърцето, които служат като филтри и поддържат система, в която се поставят живите клетки. Той филтрира токсините от кръвта по същия начин като естествения. Изобретението се присажда с обикновена хирургическа процедура.

Изкуственият бъбрек функционира с кръвния поток на пациента. Това изправя изследователите пред предизвикателството да насочат кръвта през кръвоносен съд към биохибридното устройство, без това да доведе до повреда или запушване. Инженерът по биомедицина Аманда Бък сътрудничи на екипа, като анализира къде в устройството може да се образува запушване.

Тя създава компютърни модели и променя формата на канала, за да оптимизира движението на кръвния поток. Използвайки триизмерни принтери, учените тестват различни форми, за да постигнат най-добрия резултат.