Цените на хранителните стоки са нараснали с 40,9%

Поскъпването на храната значително изпреварва повишението на минималната заплата. За период от две години, откакто започна голямото поскъпване, цените на хранителните стоки са нараснали с 40,9%, показват изчисления на “Труд” на база данни на Националния статистически институт. За същия период от време минималната заплата е нараснала само с 20 на сто. През юли 2021 г. минималната заплата беше 650 лв., а в момента е 780 лв.

Годишната инфлация към края на месец юли намалява до 8,5%. Но това не значи, че стоките не поскъпват, а просто повишението на цените е по-бавно в сравнение с миналата година. По-важно за хората не е просто каква е текущата инфлация, а каква е натрупаната инфлация за последните две години, откакто започна голямото поскъпване. Така всеки човек на база ръста на своята заплата може да прецени дали е станал по-беден или пък реално има ръст на доходите.

Инфлацията за период от две години от юли 2021 г. до юли 2023 г. е 27,3%, показват данни на НСИ. Ако за този период човек има по-малко увеличение на заплатата, значи е обеднял. Със сигурност по-бедни са станали хората на минимална заплата, при която увеличението за периода е точно с 20%. Оказва се, че хората с най-ниски доходи стават още по-бедни.

Същевременно увеличението на средната заплата за период от две години е близко до ръста на цените на стоките и услугите. През месец юни 2021 г. средната заплата е 1505 лв., а през юни 2023 г. (за когато са последните налични данни) достига 1927 лв. Това представлява ръст с 28%. Но увеличението на минималната заплата е по-малко. Това означава, че по-високите заплати са били увеличени повече, така че да компенсират покачването на цените.

За период от две години най-голямо е поскъпването на храните - с над 40 на сто. Това означава, че хората с най-ниски доходи, които дават основната част от парите си за храна, са обеднели най-много. Докато влиянието на поскъпването върху останалите хора, които харчат парите си за много различни стоки и услуги, е по-малко.

Млякото, млечните продукти и яйцата са поскъпнали най-много за последните две години - с над 50 на сто. Повишението на цените на захарта, сладката, меда, шоколада и захарните изделия за периода е с 45,5%, а поскъпването на зеленчуците е с 43,3 на сто. Цените на месото и месните продукти са вдигнати с 41,8%, а на хляба и зърнените храни с 42,1%. Оказва се, че поскъпването на всички тези основни храни е много близко по размер.

Пакетните услуги за почивка и туристически пътувания са поскъпнати с малко над 40 на сто за период от две години, цените на самолетните билети са вдигнати с близо 50%, ресторантите и баровете са вдигнали цените с 36,5%, поскъпването на парното е с 43,8%. През следващата зима цената на парното ще бъде с около 10 на сто по-висока от миналата година.

Причината за това е връщането на стандартната ставка на ДДС на 20 на сто. Така въпреки че цената на парното без ДДС е без съществена промяна, реално абонатите на топлофикациите ще плащат доста повече.

Хотелите надуха цените с 24 на сто през юли

Само в рамките на миналия месец юли най-много са вдигнали цените на услугите, свързани с развлечения. Цените на хотелите през юли са повишени с 24,1%, пакетните услуги за почивка и туристически пътувания са поскъпнали със 17,2%, а международните полети - с 13,1%, обявиха от НСИ.

Връщането на ставката на ДДС за топлоснабдяването от средата на годината вече доведе до поскъпване на топлата вода през юли с 10,1%.

Освен това токът за бита е поскъпнал с 4,4%. През миналия месец са вдигнали и цените на куриерските услуги - с 3,6%, както и таксите за граждански и религиозни обичаи - с 2,9%. Поскъпнали са бензинът и дизелът, както и фризьорските услуги.

От храните през юли най-много са нараснали цените на цитрусовите и южните плодове - с 5,1%, на маргарина - с 4,8%, чушките - с 4,5%, зрелия чесън - с 3,8%, малотрайните колбаси - с 2,7%, трайните колбаси - с 2,1%, ябълките - с 2,1%, свинското месо - с 1,6%, пилешкото - с 1,2%, и доматите - с 1,4%. Продължило е поскъпването на кашкавала и сиренето.

Какво е поскъпнало за период от две години?

Хляб и зърнени храни - 42,1%

Месо и месни продукти - 41,8%

Риба и други морски храни - 27%

Мляко, млечни продукти и яйца - 50,4%

Масло и олио - 14,7%

Плодове - 28,5%

Зеленчуци - 43,3%

Захар, шоколад, сладка - 45,5%

Кафе, чай и какао - 31,7%

Спиртни напитки - 20,3%

Тютюневи изделия - 4,5%

Дрехи - 14,5%

Обувки - 9,4%

Материали за ремонт на дома - 31,3%

Услуги за ремонт на дома - 32,2%

Ток - 7,9%

Парно - 43,8%

Ремонт на домакински уреди - 22,1%

Стъклария - 19,5%

Лекарства - 18,7%

Горива за коли - 12,8%

Ремонт на коли - 38,6%

Самолетни полети - 49,9%

Развлечения и спорт - 34,1%

Почивки и пътувания - 40,4%

Ресторанти, заведения - 36,5%

Фризьорски салони - 35,7%

Изчисления на „Труд news” на база данни на НСИ

Има бум на бързите кредити

Високата инфлация доведе до бум при търсенето на бързи кредити. Заради поскъпването на стоките и услугите на все повече хора им се налага за взимат бързи заеми, за да закърпят семейния бюджет или за непредвидени разходи за жилището или колата.

Към края на юни общият размер на отпуснатите заеми от дружествата, специализирани в кредитиране (добили популярност като бързи кредити), е 4,926 млрд. лв., обявиха от БНБ. За година бързите заеми нарастват с 19,6% (807 млн. лв.), а само в рамките на второто тримесечие на годината се увеличават с 6,2% (286,1 млн. лв.).

Предоставените бързи заеми на домакинствата за година нарастват с 18,7% (541,9 млн. лв.) и в края на юни достигат 3,435 млрд. лв., показват данните на БНБ. Това представляват над 70 на сто от всички бързи заеми.

Бързи кредити взимат не само граждани, но и много фирми, които не могат да получат финансиране от банка.

Предоставените бързи заеми на нефинансови предприятия са в размер на 1,261 млрд. лв., като за година се увеличават с 16,9% (182,2 млн. лв.).

Преобладават бързите кредити със срок на връщане над 5 години. За година те нарастват с 24,5% (437,9 млн. лв.) и достигат 2,225 млрд. лв. Тези заеми представляват 45,2% от всички бързи кредити. Отпуснатите заеми със срок между 1 и 5 години нарастват с 24,8%. Предоставените бързи заеми със срок до 1 година са в размер на 1,297 млрд. лв. и за година нарастват с 15,1%. Оказва се, че ръстът при краткосрочните заеми е най-малък. Хората предпочитат да вземат бърз заем със срок над година, за да го връщат на по-малки месечни вноски.

Към края на юни размерът на необслужваните бързи кредити е 333,9 млн. лв., показват данните на БНБ.

Храните поскъпнаха най-много

Личната инфлация на всяко домакинство е различна и зависи от това за какво харчи парите си. За период от две години личната инфлация на семейство от двама родители с дете, които дават парите си само за най-необходимите стоки и услуги, е близо 33%, показва калкулаторът на Националния статистически институт. Това е доста повече от увеличението не само на минималната, но и на средната заплата в страната.

Да вземем например семейство, което всеки месец дава по 1000 лв. за храна, по 100 лв. за дрехи и обувки, 150 лв. за бензин, 50 лв. за сметки за телефони, 50 лв. за лекарства, за битови сметки дава 30 лв. за вода, 80 лв. за ток и 150 лв. средно всеки месец от годината за парно. Освен това семейството например харчи всеки месец по 50 лв. за битова химия и лична хигиена, по 100 лв. за хранене извън дома, 50 лв. за някакви развлечения, както и още 300 лв. за други разходи. А освен това в рамките на година семейството харчи по 500 лв. за ремонт на дома, за домакински електроуреди и за медицински услуги, още 1000 лв. за ремонт на кола и 3000 лв., за да отиде за две седмици през лятото на почивка.

Общите разходи на това семейство за година са в размер на 30 820 лв. А личната инфлация за семейството за последните две години е близо 33%, а не 27,3%, колкото е официалната инфлация за периода. Причината за това е, че най-много са поскъпнали храните, както и останалите стоки и услуги от първа необходимост. Затова усещането на хората е за много по-висока инфлация от официалната. А колкото повече хората ограничават разходите си само за храна и най-основните стоки и услуги, толкова инфлацията за тях е по-голяма.

За да похарчи семейството 30 820 лв. на година, брутните заплати на двамата родители трябва да са общо поне 3300 лв. на месец, или по 1650 лв. за всеки от тях. Оказва се, че дори за хора със заплати близки до средната за страната личната инфлация е по-висока от официалната. А през последните две години те реално са станали по-бедни.

Вдигнаха заплатите на държавни служители с 400 лв.

Увеличението на заплатите на част от държавните служители в Националния осигурителен институт (НОИ) ще бъде с около 400 лв. със задна дата от 1 август. Механизмът на увеличение на заплатите ще бъде комбиниран - процент и твърда сума, като по този начин най-ниските заплати в НОИ ще достигнат 1600 лв., каза Кремена Атанасова, председател на Синдиката на административните служите (САС) към Конфедерацията на труда (КТ) “Подкрепа”.

Досега около 46% от работещите в НОИ получаваха възнаграждение от 1100-1200 лв. на месец. Те ще получат увеличение на заплатите с около 400 лв., което в проценти е ръст с над 30%, а за някои дори с над 40%, обясни Атанасова. Увеличението на заплатите в НОИ става възможно след като при приемането на бюджета за 2023 г. парламентът гласува да бъдат предоставени 7,8 млн. лв. допълнително за изплащане на възнагражденията.

Заплатите на служителите в НОИ, които в момента отсъстват поради майчинство или поради други причини, също ще бъдат вдигнати след завръщането им на работа.