Кашлицата може да се провокира от ниските температури, от мръсния въздух, от настинка, от възпаление на ларинкса или трахеята, от бронхит или пневмония, от астма и дори от рак на белия дроб.

Причините са многобройни, затова и лечението не може да бъде еднакво при различните случаи, подчертават специалисти. Вирусолози съветват най-вече да не се избързва с предписване или самолечение с антибиотици при най-малката кашлица, защото неправилното лечение допълнително утежнява състоянието.

По данни на Клиниката по инфекциозни болести към ВМА-София 5-6 хиляди души годишно умират от усложнения след грип в България, затова на заболяването не бива да се гледа като на невинно. 

Специалистите поясняват, че грипът засяга по-често децата и много бързо води до усложнения, главно пневмонии. Макар и по-рядко, има и случаи на увреждания на централната нервна система, мускулно-ставния апарат, сърцето, бъбреците, дори мозъка. Д-р Атанас Янев, пулмолог във ВМА, уточнява, че инфекциите на горните дихателни пътища са сред най-масовите проблеми през студените месеци.

Той съобщава, че честотата на дихателни инфекции при подрастващите и възрастните е 2-4 пъти годишно, а при децата дори до 8 пъти.

Специалисти подчертават, че при много студено време кашлицата е съвсем естествена проява на организма и тя дори има благоприятно действие, тъй като помага да се изхвърлят вредни агенти. Затова и не се препоръчва нейното потискане на всяка цена. 

Пулмолози изтъкват, че най-голямата грешка е да се прилага единно лечение за различен тип кашлица. Обясняват, че за суха обикновено се препоръчват потискащи агенти, а за влажна – отхрачващи. Но това отново зависи от общото състояние на конкретния пациент. В някои случаи кашлицата може да е предизвикана единствено от стичането на секрети от носа в гърлото.

Тогава не е опасна, но няма да мине, ако не се лекува първопричината – тоест хремата, категорични са специалисти. Лекари съветват при дразнеща кашлица, с придружаващи втрисане, мускулни болки, хрема, да се потърси бързо медицинска помощ. Ако става дума за вирусна инфекция, най-ефективно е приемането на противогрипни препарати в първите 24 часа след проявата на симптомите.

Сухата кашлица може да е симптом за бронхит, но в някои случаи той се проявява с постоянно отделяне на секрети. “Лаеща” е най-често, когато има възпаление на ларинкса или трахеята. Но понякога този тип кашлица може да говори и за наличие на астматичен пристъп. 

За пневмония може да има съмнение при продължителна, дълбока кашлица, с придружаващи симптоми като отпадналост, поддържане на температура – дори и не много висока – около 37,2 градуса. В такива случаи е задължително пациентът да бъде преслушан от специалист, да се направи рентгенова снимка и да се пусне изследване на кръвта. 

Учени обясняват, че кашлица може да се провокира и от алергични кризи, гастроезофагеален рефлукс, туберкулоза, дори рак на белия дроб, затова е добре тя да не бъде лекувана самоинициативно, а да се потърси специалист.

Рискова е и когато засяга най-малките пациенти. Затова е добре децата винаги да бъдат водени на лекар дори само при повърхностно кашляне. Тези под 2-годишна възраст могат да развият остър бронхиолит в рамките само на няколко часа, затова лекарите съветват родителите на кърмачета да са бдителни за всякаква проява на кашлица. 

За по-големите деца специалистите препоръчват отново да се избягва самолечение със сиропи или бабини рецепти, преди да се посети лекар. В много от случаите причината може да е съвсем безобидна – ниските температури навън или сухия въздух в стаята заради силно парно.

Но в други може да се окаже пневмония. Това обаче може да бъде преценено единствено от лекар. Специалисти уточняват, че често се допускат грешки, като прекалено прибързано се предписва антибиотик и поясняват, че той действа единствено при наличие на бактериална инфекция, но не и при грип.

Вирусолози насърчават да не се бърза с предписване, или самолечение с антибиотици при най-малката кашлица. Уточняват, че ако не се прецени правилно дали пациентът просто е настинал, дали има вирусно заболяване или става дума за развит бронхит или пневмония, може да се стигне до още по-сериозни проблеми. 

Специалистите изтъкват, че честата употреба на антибиотици излага организма на риск, защото може да се стигне до резистентност. А това води до създаване на бактериални щамове, които са нечувствителни и не се влияят от стандартните антибиотици и ако наистина се стигне до усложнение, лекарството вече няма да действа. 

Вирусолози напомнят, че е добре такива препарати да се предписват единствено след направена кръвна картина и отчитане на стойностите на CRP - С-реактивния протеин, чиито нива се увеличават при възпаление.