Изисква се огромен личен авторитет, за да може един политик да запази личния си живот далеч от любопитството на избирателите

Политиците са обект на атаки по целия свят, със или без основание. Публичното любопитство към личния живот на политиците започва във втората половина на миналия век. Първата жертва на медиите е бившият американски президент Джон Кенеди. Аферата му с актрисата Мерилин Монро и трагичните събития, съпътстващи неговия живот до самия му край, стават обект на невиждан до този момент обществен и медиен интерес.

"Историята на Кенеди е много драматична, той е звезда, той е красавец. И, разбира се, е хиперактивен сексуално, което впрочем помага", твърди доц. Харалан Александров, цитиран от Bulgaria ON AIR

Бил Клинтън и Доналд Тръмп са други американски лидери, при които границата между личния и служебния живот изтънява.

"Това примитивно мачистко излъчване е невероятно мощно, то е съвсем сигурно част от начина, по който могъщите мъже упражняват своята власт. И до ден днешен ги виждаме тези неща. Изключително странно изглеждащият човек Доналд Тръмп е свързван с красивите жени. Покоряването на красавицата, особено ако е по-млада, е много силна заявка за това, че си алфамъжкарят в групата. Да не забравяме сексуалните подвизи на Бойко Борисов. Той започна, като просто покори сърцата на една сюрия журналистки, които трепетно отиваха да го пипат за мускула и гледаха с влажен поглед", каза още доц. Александров.

По думите му политиката отдавна се е превърнала в риалити шоу.

"Все по-комедийни, все по-нелепи и все по-смешни, и все по-жалки, съжалявам, че използвам толкова силна дума, започват да стават лидерите и хората, които упражняват власт. Виждаме Борис Джонсън, който е клоун, нали", смята той.

Изисква се огромен личен авторитет, за да може един политик да запази личния си живот далеч от любопитството на избирателите.

"Когато едно общество се занимава главно със сексуалните скандали и този тип простотии, с които ние се занимаваме тук напоследък, това е много ясен белег за дълбок регрес", заяви доцентът.

Колкото по-цивилизовано е едно общество, толкова по-скучни са неговите лидери.