Гренландската ледена покривка е масивен, замръзнал резервоар, който прилича на обърната купа за пудинг

"Стоя на ръба на ледената покривка на Гренландия, хипнотизиран от умопомрачителната картина на разрушението. Предната част на ледника, широка около миля, се е отчупила и се свлича в океана, отделяйки огромен айсберг", пише  Алън Хъбард, професор по глациология, цитиран от МениджърНюз.

Гигантски сераци (блокове или колони от лед, образувани в точката на пресичане на цепнатини – бел.р.) високи колкото триетажни къщи, се подхвърлят като зарове. Предишната потопена част от този огромен леден блок току-що проби океана - разпенен водовъртеж, който хвърля ледени кубчета от няколко тона високо във въздуха. Предизвиканото от тях цунами наводнява всичко по пътя си.

За щастие, съм свидетел на всичко това от върха на скала на няколко мили, но дори и от тук усещам сеизмичните удари по земята. Въпреки впечатляващия спектакъл, аз съм наясно какво означава това за ниско разположените брегове на света.

Като полеви глациолог съм наблюдавал ледени покривки повече от 30 години. През този период бях свидетел на някои поразителни промени. По-специално последните няколко години са изнервящи поради скоростта и мащаба на настъпилата промяна. В моите учебници пишеше, че ледените покривки реагират през хилядолетни времеви мащаби, но това, което се случва днес, съвсем не е така.

Проучване, публикувано на 29 август 2022 г., за пръв път показва, че ледената покривка на Гренландия е до такава степен в дисбаланс, че вече не е в състояние да поддържа сегашния си размер. Тя необратимо се оттегля с най-малко 59 000 кв. км – площ, значително по-голяма от Дания, държавата-протекторат на Гренландия.

Дори ако всички емисии на парникови газове, водещи до глобалното затопляне, спрат днес, откриваме, че загубата на лед в Гренландия при настоящите температури ще повиши нивото на световния океан поне с 27,4 сантиметра. Тази оценка, макар и консервативна, е много повече от прогнозата на настоящите модели. Ако всяка година е като 2012 г., когато Гренландия преживя гореща вълна, този необратим процес на покачване на морското равнище би се утроил. Зловеща перспектива като се има предвид, че вече сме били свидетели на тези климатични условия, а не хипотетичен бъдещ сценарий.

Как се стигна до тук

Гренландската ледена покривка е масивен, замръзнал резервоар, който прилича на обърната купа за пудинг. Ледът е в постоянен поток, тече от вътрешността – където е дебел над 3 км, студен и снежен – към краищата му, където ледът се топи или се извива. Като цяло ледената покривка заключва достатъчно прясна вода, за да повиши глобалното морско ниво с 7,4 метра.

Земният лед на Гренландия съществува от около 2,6 милиона години и се е разширявал и свивал в продължение на около две дузини ледникови периоди, продължаващи 70 000 или 100 000 години, прекъсвани от около 10 000-годишни топли междуледникови периоди.

Всеки ледник се задвижва от промени в орбитата на Земята, които модулират колко слънчева радиация достига повърхността ѝ. След това тези вариации се подсилват от отразяващата способност на снега или албедото, парникови газове в атмосферата, океанската циркулация, която преразпределя тази топлина около планетата.

Сега се наслаждаваме на междуледников период – холоцен. През последните 6000 години Гренландия, както и останалата част от планетата, се е възползвала от мек и стабилен климат с доскоро ледена покривка в равновесие. От 1990 г. досега, тъй като атмосферата и океанът се затоплиха при бързо нарастващите емисии на парникови газове, масовият баланс на Гренландия премина в червено. Загубите на лед, дължащи се на засилено топене и дъжд, сега далеч надхвърлят нетната печалба от натрупване на сняг.

Какво крие бъдещето

Критичните въпроси са колко бързо Гренландия губи леда си и какво означава това за бъдещото повишаване на морското равнище?

Загубата на лед в Гренландия допринася с около 1 милиметър годишно за глобалното покачване на морското равнище през последното десетилетие. Тази нетна загуба се разделя между топенето на повърхността и динамичните процеси , които ускоряват потока на изходящия ледник, и са силно влошени съответно от атмосферното и океанското затопляне. Макар и сложна в своето проявление, концепцията е проста: ледените покривки не обичат топлото време или баните, а реотаните са включени.

По-трудно е да се каже какво ще донесе бъдещето.

Моделите, използвани от Междуправителствения панел по изменение на климата, предвиждат приносът на Гренландия за повишаване на морското равнище да е около 10-15 см до 2100 г.

Тази прогноза обаче, противоречи на това, на което учените на терен са свидетели. Според нашите проучвания Гренландия ще загуби най-малко 3,3% от своя лед или над 100 трилиона метрични тона. Тази загуба вече е в ход. Освен това наблюдаваме много нововъзникващи процеси, които моделите не отчитат и които увеличават уязвимостта на ледената покривка. Например:

• увеличеният дъжд ускорява топенето на повърхността и ледения поток;
• големи участъци от ледената повърхност са подложени на био-албедо потъмняване , което ускорява топенето на повърхността , както и въздействието на топенето на снега и повторното замръзване на повърхността. Тези по-тъмни повърхности абсорбират повече слънчева радиация, предизвиквайки още повече топене;
• топлите океански течения със субтропичен произход навлизат във фиордите на Гренландия и бързо ерозират изходящите ледници, подкопавайки и дестабилизирайки техните фронтове;
• супраглациалните езера и речните мрежи се оттичат в пукнатини и мулени , носейки със себе си огромни количества латентна топлина. Това „ криохидравлично затопляне “ вътре и в основата на ледената покривка омекотява и размразява леглото, като по този начин ускорява вътрешния леден поток надолу към краищата.

Проблемът с моделите

Част от проблема е, че моделите, използвани за прогнозиране, са математически абстракции, които включват само процеси, които са напълно разбрани, количествено измерими и считани за важни.

Моделите редуцират реалността до набор от уравнения, които се решават многократно от много бързи компютри. Всеки, който се занимава с авангардно инженерство, включително и аз, знае присъщата стойност на моделите за експериментиране и тестване на идеи. Но те не са заместител на реалността и наблюдението. Очевидно е, че настоящите прогнози за глобалното покачване на морското равнище подценяват действителната му заплаха през 21 век. Разработчиците правят постоянни подобрения, но това е трудно. Налице е световното осъзнаване, че сложните модели, използвани за дългосрочно прогнозиране на морското равнище, не са подходящи за целта .

Има и много неизвестни – онези процеси и обратна връзка, които все още не осъзнаваме и които моделите не са в състояние да предвидят. Те могат да бъдат разбрани само чрез преки наблюдения и буквално с пробиване в леда.

Ето защо, вместо да използваме модели, ние базираме нашето изследване на доказана глациологична теория, ограничена от две десетилетия действителни измервания от метеорологични станции, сателити и геофизика на леда.

Не е твърде късно

Обществените залози са високи и рискът е реален. Последствията от катастрофалните крайбрежни наводнения, вследствие на покачването на морското равнище, все още са подценени от милиардите хора, които населяват крайбрежни зони на планетата.

Лично аз оставам с надеждата, че можем да поемем по друг път. Не вярвам, че сме преминали повратната точка, която обрича на гибел планетата. Но изкопаемите горива и емисиите трябва да бъдат ограничени сега, защото времето е кратко и водата се покачва – по-бързо от прогнозираното.