На българските депутати хич не им е лесно.

Те работят под огромен натиск и каквото и да направят, все има недоволни. Еврокомисията ги натиска напрекъснато да приемат закони, отговарящи на европейското право. Бизнесът настоява за уредба, която да задава рамката на честната конкуренция и да намали бюрокрацията. Приятелските кръгове напират за закони, уреждащи частните им интереси. Премиерът спуска указания кое да се гласува и кое не.

Как да угодят клетите народни представители на всички? Пишат, поправят, приемат и пак поправят. И все има недоволни. И понеже най-силни са "нашите хора", а не общественият интерес, някак неусетно Народното събрание се превърна в манифактура за закони еднодневки, които непрекъснато се връщат за промени - според това откъде е най-силен натискът. 

Красноречив пример е Законът за горивата. Той бе вдъхновен от едрия петролен бизнес и за да не се "губи време" с обществения обсъждания, бе внесен в парламента по бързата писта - с подписите на неколцина депутати, поддържащи добри отношения с "ЛУКойл" и другите големи. Законът бе откровено лобистки и предизвика огромното недоволство на по-дребните играчи, но и на различни групи потребители на горива като строителните фирми и фермерите. Съпротивата притесни част от министрите и от депутатите. Опитвайки се да се придържат към принципа "И вълкът сит, и агнето цяло", народните представители приеха закона с отложено действие, като оставиха най-щекотливите въпроси да бъдат уредени с наредба, пише Мила Кисьова за вестник Сега.    

Ако някой има търпение да прегледа работата на манифактурата с надпис "Съединението прави силата" в последните пет години примерно, лесно ще се убеди, че законотворците са много трудолюбиви, но най-вече защото се стараят да угодят на "обръчите" от фирми или защото "Брюксел така иска". А за "експертизата" на тези, които пишат законите, и още повече на тези, които ги приемат, няма смисъл да се коментира.

Жертвите на некачественото и постоянно променящо се законодателство вече нямат нито нерви, нито търпение и все по-често и по-смело въстават срещу парламентарния брак, като използват и силата на социалните мрежи, и живия протест.

И понеже всичко се прави в 12 без 5, депутатите прилагат правилника за работата на Народното събрание както си искат. Така се роди практиката нормативна уредба да се приема на първо и второ четене в рамките на седмица. Или целенасочено да се отложи действието на спорен закон с удължаване на сроковете в наредбите към него, докато се вземат предвид всички становища на засегнатите лица. Нещо, което е трябвало задължително да се направи още преди законопроектът да започне да се гледа в пленарната зала. На няколко пъти станахме свидетели на поправки в закони, които още не са влезли в сила.

Любим похват на народните представители обаче стана вмъкването на важни законови промени в преходните и заключителни разпоредби на съвсем отвлечени други закони. При това на второто им четене, за да няма време за становища и обсъждания на засегнатите страни.

Точно заради това все повече бизнесмени сериозно се замислят дали да не назначат специален човек или цял отдел дори, който само да внимава какви проектозакони пишат министрите и депутатите, какво се качва на портала за обществени обсъждания, какво минава през Министерския съвет, в какъв вид влиза проектът в Народното събрание, какво дописват и пренаписват парламентарните комисии, какъв вариант на закона се приема на първо четене, какво става на второ и какво излиза в крайна сметка в "Държавен вестник". И дали само след месец няма да се появи нова корекция на закона, скрита в преходните и заключителните разпоредби на някой съвсем друг закон. Иначе току-виж са пропуснали някоя разпоредба, която освен санкции може да коства и съществуването на бизнеса.

Неприятно е и ако не разбереш навреме, че експресната поправка всъщност решава проблема ти. 

Последният пресен пример бе удължаването на срока за изготвянето на специалните правилници с мерки за предотвратяване на прането на пари, които хиляди фирми, неправителствени организации и свободни професии трябваше да предадат до 12 май в ДАНС. Кой разбра, че на практика се премахна изискването тези правилници въобще да се представят в агенцията? Това улеснение в закона за мерките срещу прането на пари се появи в нищо непредвещаващия подобна корекция закон за оръжията, гласуван преди Великден от Народното събрание.

Депутатите обаче нямаха избор - дни преди крайната дата самата ДАНС не бе готова с инструкциите към бизнеса как се пишат тези правилници, какви рискове да идентифицират и включат в тях. А защо не е готова ДАНС? Защото сигурно все още чете десетките хиляди планове за обучения как се разпознават мръсни пари, които фирми, общини, фондации, политически партии, спортни клубове и дори детски градини трябваше да предадат на звеното й за финансовото разузнаване през февруари. Ненужна бумащина, тъй като повече от ясно е, че тези обучения са чиста формалност. Всъщност и писането на правила за предотвратяване на мръсните пари е безсмислено упражнение, оправдано с евродирективи, зле преписани от парламента.

На принципа "проба-грешка" ремонтите на приетия преди година Закон за мерките срещу прането на пари следват един след друг. В началото на годината бе преправен срокът за деклариране на истинските собственици на фирмите - от 1 февруари на 31 май. И този път отсрочката бе дадена, защото държавата не бе готова да приеме и обработи прииждащите декларации. Само преди дни Народното събрание гласува силно орязване на обхвата на задължените да подават в Агенцията по вписванията декларации за реалните собственици. Това ще се иска само от фирмите и организациите, които са собственост на чуждестранни юридически лица. Първоначално се предвиждаше такива декларации да се подават от всяка фирма, която е притежавана от друга фирма. Управляващите все пак се усетиха, че до физическия собственик на регистрираните в България компании и организации може да се стигне и от данните в БУЛСТАТ, Търговския регистър или Регистъра на лицата с нестопанска цел и не е нужно това да се декларира - при това всяка година. Отделен въпрос е дали законът ще работи или просто имитира борба за прозрачност кой всъщност стои зад офшорките, които формално се водят притежатели на дружества и фондации в България. Защото не е ясно как и дали изобщо ще се проверяват фактите, посочени в декларациите - например ако посоченият за собственик е на остров Аруба, Кайманите или в някое емирство.

В средата на миналата година важна поправка в Закона за земеделските земи, прокарана незабелязано в преходните и заключителните разпоредби на друг закон - за рибарството и аквакултурите, подлуди земеделците. Уж за да пресекат измамите с площите, за които се дават евросубсидии, депутатите дадоха изключително кратък срок за презаверка на всички договори за аренда, и то по доста усложнена процедура. Земеделците заплашиха с протести, защото видяха реална опасност да не успеят в срок и договорите им да бъдат анулирани. В законовата корекция те видяха лобиране в полза на едрите фермери, които искат да си преразпределят "освободените" ниви. Депутатите се стреснаха и удължиха срока.

Още по-скандален е случаят, когато при второ четене на скучни поправки в Закона за посевния и посадъчния материал ГЕРБ, патриотите и "Воля" промушиха в преходните и заключителните му разпоредби промени в Закона за опазване на земеделската земя, улесняващи безконтролното застрояване на Черноморското крайбрежие. Измененията засягат начина, по който се променя предназначението на земеделски парцели. При първия опит да се прокарат тези промени след протести на природозащитници те бяха оттеглени. Но мнозинството направи нова маневра и успя да ги наложи.  

А колко по-добре щеше да е за всички, включително и за самите депутати, ако следваха само и единствено обществения интерес.