Единият бил джендър, другият - русофил: пак истерична караница между т.нар. "Патриоти". Проблем? Едва ли. Подобни циркове гледаме периодично. Голямата беда е друга: че изобщо допуснахме такива хора до управлението.

Коментар от Полина Паунова:

Волен Сидеров спря телевизия “Алфа”, за което обвини кабинета. После през черния екран на канала съобщи, че Валери Симеонов бил джендър и соросоид. Симеонов на свой ред сне политическото си доверие от Сидеров и го обяви за русофил, а лидерът на “Атака” намеси православието.

Никой не може да обясни конкретно какво точно се случва в т.нар. патриотична коалиция. Ясно е едно - те отново се карат, а скандалът прилича по-скоро на цирк, отколкото на политически състоятелна драма.

Ясно е, впрочем, и това: избирателят вече не се смущава от подобни хаотични, на моменти дори истерични ситуации. Поради простата причина, че те се превърнаха в норма. Така си съществуваме от доста време насам. А за това патологично състояние са виновни всички мандатоносители.

Как се стигна дотук

Че ще се стигне дотук, беше ясно още през 2009 година, когато Волен Сидеров подкрепи първото правителство на Бойко Борисов, а кабинетът на ГЕРБ на практика съществуваше именно заради благоволението на националиста. В края на предсрочно прекратения мандат той ловко и съвсем очаквано премина в опозиция. За да се върне няколко месеца по-късно като златния пръст на управлението между БСП и ДПС, издигнало Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Цирковете, които тогава организира на маса, под маса и в пленарна зала успешно отклоняваха вниманието от същинската му функция - да крепи кабинета “Орешарски” точно толкова дълго, колкото беше необходимо.

Така и ГЕРБ, и БСП в коалиция с ДПС превърнаха националистите в значим и незаобиколим фактор в България. Впоследствие към тази група се включиха и т.нар. Реформатори, които също нямаха нищо против да управляват с т.нар. “патриоти” от ВМРО и НФСБ. Така се стигна до същностния момент - европейска България получи управление, което формално, с подписан документ, зависеше от националисти. За да се стигне после до сегашното правителство, в което същите тези националисти, заедно с Волен Сидеров, имат квоти и участват пълноправно.

Това, че единият лидер блъска пенсионерки по границата, за да им попречи да гласуват, това, че другият лидер се обявява против политиката на ЕС с изявление от Крим, а третият се позовава на фалшиви новини, за да оправдае позиция на партията си срещу някаква измислена “легализация на педофилията”, изглежда няма никакво значение за традиционното функциониране на държавата. Проявите им изнасилват нормалността, но с времето се превърнаха в досадна норма. Първоначално т.нар. “системни политици” си правеха труда да ги коментират, за да не изглежда чак толкова срамно. Но с течение на времето, в последната една година, патриотичните изстъпления станаха твърде чести, а критичното им коментиране мигом водеше до заплахата, че някой от тях напуска коалицията, което на свой ред причиняваше още по-голям скандал. Ето защо нито партньорите им от ГЕРБ, нито опозицията (която пък се надява на гласове именно от тази електорална ниша) се занимаваха с изстъпленията на националистите.

Винаги, когато партиите от т.нар. патриотична коалиция се караха помежду си, министър-председателят Бойко Борисов се опитваше да ги сдобри, за да демонстрира стабилност. Така се стигна до настоящия момент, в който обидите между тях ескалират, „Атака" обвинява НФСБ в антибългарска политика, НФСБ обвинява „Атака" в проруски курс, а ВМРО мълчи.

Междувременно картината бе обогатена от пътна катастрофа с жената на Сидеров - инцидент, който се оказа “фатален” само за огледалото на джипа ѝ и за суданския гражданин, шофирал другата кола. Тази случка стана повод за искане на министерски оставки, а очевидец се оказа бившият журналист, а скоро може би и бивш политик Николай Бареков. Няколко дни по-късно въпросният очевидец прогласи Сидеров за най-естествения консервативен лидер на България и му предложи общо явяване на европейските избори.

Вариантите оттук насетне

Въпреки всичко това няма нужда да се притесняваме за стабилността на управлението. Защото ситуацията е всъщност съвсем прозаична: Сидеров иска да бъде водач на европатриотичната листа. НФСБ и ВМРО няма да го позволят, като Симеонов избърза да съобщи, че коалиция с Бареков и начело с „Атака" е невъзможна. Което пък мигом доведе до спирането на “Алфа”, до приказките за джендъри и соросоиди и до поредния скандал, в който всеки патриот обвинява другия. А в същото време министрите от всички партийни квоти са спокойни, правителството си работи.

Вариантите оттук насетне са два: или Сидеров ще излезе от коалицията (формално), за да вдига рейтинга на бъдещото си обединение с Бареков, а мястото му ще бъде заето от „Воля"; или след няколко дни всички ще са забравили за този скандал. И така до следващия път.

Проблемът обаче не е в настоящата комично-истерична ситуация. Генералният проблем е, че изобщо стигнахме дотук - политически невменяеми и човешки невъзпитани хора да бъдат фактори в България, а истерията и откровената простащина да се оказват гарант за стабилно управление.