Компаниите преминават от „точно навреме“ към „за всеки случай“

Пандемията и руската инвазия в Украйна предизвикаха ударни вълни върху глобалните вериги за доставки, а водещи компании и политици да преосмислят своите приоритети от ефективност до устойчивост.

Доскоро „точно навреме“ беше основно правило в управлението на веригата за доставки. Натрупването на ресурси, междинни и готови продукти се считаше за скъпо и неефективно, пише EURACTIV.

Вместо това компаниите се опитваха да купуват само това, което знаеха, че ще им е необходимо за производство и произвеждаха само това, което знаеха, че ще продадат.

Добре интегрираните вериги за доставки, изобилната и евтина доставка, както и данните за поведението на клиентите позволиха това да работи в интерес на компаниите – поне за известно време.

След това пандемията и войната доведоха до силно променливи цени на ресурсите, нарастващи разходи за доставка, нарушени вериги за доставки и големи промени в поведението на клиентите. Изведнъж наличието на някои ресурси и продукти на склад вече не изглежда толкова лоша идея.

Обръщане към стабилност

„Дългогодишните производствени вериги за доставки бяха обърнати с главата надолу“, коментира Нанси Паларес, директор за международно развитие на бизнеса в компанията за отбранителна индустрия Teledyne FLIR, по време на дискусия.

„Компаниите преминават от „точно навреме“ към „за всеки случай“, каза Паларес, и добави, че устойчивостта и готовността за неочаквани събития стават от съществено значение.

Аргументът ѝ се подкрепя от проучване на бизнес консултантската компания Boston Consulting Group, което установи, че фирмите с устойчиви вериги за доставки превъзхождат своите конкуренти, особено по време на кризи.

Паларес твърди, че много компании се опитват да намерят доставчици по-близо до дома и да се запасят с продукти, за да намалят излагането си на смущения във веригата за доставки. Според нея този модел засега трябва да продължи.

„Нека си признаем, че ще се сблъскаме с повече такива рискове през следващите години“, каза Паларес.

Политиците в Европейския съюз също реагират на тази нова среда.

Например, те се опитват да гарантират, че стратегически важни части от веригата за доставки като полупроводниците в бъдеще ще се произвеждат в блока. Ето защо Европейската комисия предложи Закона за чипове на ЕС, който в момента се обсъжда от страните членки и от Европейския парламент.

Диверсификация на веригите за доставки

Друг начин веригите за доставки да станат по-стабилни е чрез намаляване на зависимостта им от един търговски партньор.

„Трябва да диверсифицираме нашите вериги за доставки“, каза Кристиан Каненбли, заместник-ръководител на кабинета на еврокомисаря Маргрете Вестагер, който разговаря с представители на европейската индустрия на същото събитие на 1 юни.

Тази година може да бъдат сключени нови търговски споразумения с Чили и Нова Зеландия, а ЕС също така е готов да започне преговори за амбициозно споразумение за свободна търговия с Индия още този месец.

Такива търговски споразумения биха били начин да се диверсифицират доставчиците, особено от един търговски партньор, от който ЕС е силно зависим – Китай.

Въпреки че много се говори за преместване на производство, особено на ключови компоненти, търговските модели все още не показват промяна към нов фокус, когато става въпрос за търговия с Китай.

Както показва фигурата по-долу, търговията със стоки се е увеличила силно през 2021 г., въпреки пандемията, но и въпреки разногласията между ЕС и Китай заради опасенията за правата на човека и нарастващото геополитическо напрежение.

Разбира се, общите търговски данни все още не показват дали търгуваните продукти са от стратегическо значение или не. Въпреки това остава да се види дали ЕС и неговата индустрия са сериозни по отношение на диверсификацията на доставките и намаляването на зависимостта от геополитически нестабилни търговски партньори.