С нови лидери и с нов начин на правене на политика – русенската демократична общност трябва да формулира решенията на проблемите в Община Русе и да предложи реална управленска алтернатива

Излизането от продължилата години наред анонимност и отварянето на „демократите“ към гражданството и към проблемите на общината вече намери израз в един безпрецедентен пост във Фейсбук на общинския съветник от „Демократична България“ Митко Кунчев. А това е просто едно добро начало.

„ФРОНТАЛНО“ се обърна към по-младите активисти и симпатизанти на „десницата“ в Русе и ги помоли за коментар по текущото състояние на общността. Също така ги попитахме и какви промени трябва да бъдат направени, за да може русенските демократи да заемат едно по-достойно място на местния политически терен.

Интересът ни към тяхното мнение бе основателен. Защото от някои от тези хора, които днес са на по 30-40 години, се очаква утре да заемат ръководни позиции, заменяйки старата политическа „гвардия“, и да поемат в свои ръце бъдещето на „демократичната общност“ в Русе.

Разбираемо, оценката за сегашното състояние не е никак розова. Отделно се откроиха и няколко разделителни линии, които си заслужава да бъдат изведени пред скоби.

Първо, в идеологически план, говорейки за „десница“, изпъква либералната и дори  ляво-либерална ориентация на партии като „Да, България“ и „Зелено движение“, които сега са в съюз с дясната ДСБ. Така че, засега не говорим за „десница“ в нейния класически вид, а по-скоро за „демократична общност“ – обединение на хора, поставили си за цел да направят промени чрез постигане на обществен консенсус за реформи.

Отношението към ГЕРБ е другата важна разделителна линия. Докато за „Демократична България“ хората на Бойко Борисов нямат нищо общо с „дясното“, а са по-скоро креатури на бившата БКП, то в СДС са по-благосклонни да търсят „десни съюзи“ с ГЕРБ.

Самото участие в бъдещо управление е друг интересен въпрос, доколкото то може да се осъществи на базата на принципни позиции, без повече „исторически компромиси“ и „трикове“. И тук се откроява по-скоро желание за отстояване на ролята на активна опозиция, както на национално ниво спрямо ГЕРБ и партньорите им, така и в Русе по отношение на комунистите и националистите. А активна опозиция означава формирането на реална управленска алтернатива.

Първият ни събеседник бе Деян Йорданов. Той е симпатизант на десницата и започна разговора с намигването, че го караме да коментира нещо, което, по негово мнение, не съществува.

„Десницата в Русе ми е много бледа и невзрачна. Дори вече не се стреми да дава битки на статуквото. Виждам хора, които са примирени с ролята си на аутсайдери и са доволни в рамките на 5-те си процента. „Демократична България“ се сети, че има избори и обществени каузи едва месец преди изборите“, сподели Йорданов. Според него, за формации, които искат да печелят подкрепа, кампанията трябва да започва с приключването на предните избори и да продължава до следващите.

„Програмата на „Демократична България“ беше много слаба и неамбициозна. В нея не се говореше за мащабните проблеми на Русе. Липсваше стратегия, но за сметка на това се говореше за пейки, плочки, кошчета за боклук, скейтборд площадки. В това няма лошо, но тези неща дори не могат да бъдат обект на програма за управление на град с тежки социални, екологични и икономически проблеми“, допълни още Йорданов. Той е на мнение, че от своя страна СДС са заложили на една разпознаваема, но амортизирана фигура като Елеонора Николова, която не е предложила нито реално съдържание, като програма, нито пък истинска критика на предишното управление.

„Бъдещето на дясното в Русе е свързано с лидери с повече енергия и с една мащабна и амбициозна местна платформа, която да стъпи на идеята за широка децентрализация и местно управление.“

Деян Йорданов

„Децентрализацията – както в икономиката, така и в администрацията – е ортодоксална дясна политика и никоя платформа не може да се нарече дясна без нея“, завърши Йорданов.

„Мнението ми за русенската „десница“ е, че такава НЯМА. Да, функционират някакви партийни структури – напълно обезкървени. „Активистите“ им са масово в предпенсионна или в пенсионна възраст, „лидерите“ им отдавна е трябвало да се оттеглят, а в момента не просто не са полезни, но в голямата си част са вредни за развитието и на партиите си, и на града ни – визирам всички общински съветници от „дясното пространство“, споделя друг симпатизант на русенската „демократична общност“ – Ирина Стоянова.

„За мен ГЕРБ никога не са принадлежали към „дясното“ – те са си креатура на БСП/БКП – все тая. Реално в Русе имаме няколко (пенсионерски) клубове по интереси, които имат претенциите да са местни партийни структури на т.нар. „демократична общност“. Особено в последната предизборна кампания видях много „десни“ хора, които показа тотална неадекватност за времето, в което живеем. За съжаление, не виждам достатъчно млади и мотивирани хора, които да ги заменят. Да, има единици, но се броят на пръстите на ръцете и, смятам, че сред младите има огромен страх от това да се занимават с политика“, посочи още Стоянова.

Да, реалната картина е такава, но какво е бъдещето на русенската „десница“ при тези обстоятелства тогава?

„Бъдеще десните в Русе могат да имат единствено, ако престанат да се държат като пенсионерски клубове или НПО-та. И започнат наистина да предлагат съвременни политически решения.

Ирина Стоянова

„Защото „политика“ означава умението да се управлява „полисът“ и действието по управлението, и взаимоотношенията на големи социални групи, изразяващи и отстояващи интересите си.  Тъй като не виждам в русенското дясно нито такива хора, нито такива процеси, с болка споделям очакванията ми за не особено смисленото му съществуване“, не скри песимистичния си поглед върху процесите Ирина Стоянова.

„Партиите в Русе, намиращи се в десния политически спектър, както и навсякъде другаде в България, не са заедно. СДС се опитват по-настоятелно да са във властта на цената на договорки и обединения с ГЕРБ, докато за ДСБ това не е дори и тема за размисъл. Текущото сдружаване на ДСБ с „Да, България“ и „Зелено движение“ под името „Демократична България“ засега поддържа ниво на екипност и има изгледи да просъществува през целия настоящ мандат на Общинския съвет в Русе, макар и само с трима съветника, за разлика от СДС, които имат четирима“, сподели Михаил Михов от „Зелено движение“. Той бе и кандидат за общински съветник от ДБ на последните местни избори.

Михов изрази съжаление, че на електорално ниво Русе е толкова далеч от столицата, където демократичната общност има в пъти по-голямо представителство. И веднага дава пример с местната структура на своето „Зелено движение“. „Вече няколко години не успяваме да привлечем нови хора за нашата кауза. Като че ли, хората предпочитат да подкрепят само големите политически сили. Много често се е случвало журналисти да говорят с пренебрежение за нас, малките партии, и да скриват от обществото информация за нашите дейности. Това допълнително ни затруднява и така попадаме в една информационна дупка.“

Но, как може да бъде променена тази ситуация? 

„Може, ако повече независими хора намерят в себе си време и желание да се занимават с политика, да участват и да търсят решения. За съжаление, много от тях намират решение, като просто отидат в друг град или друга държава. Моето наблюдение е, че гражданите израстват, стават по-информирани и участващи в политиката, но този процес върви с ултра бавни темпове.“

Михаил Михов

„ФРОНТАЛНО“ успя да се свърже и с двама от неуспелите кандидати за общински съветници от листата на СДС.

Според Магдалена Борисова, сегашното положение на десницата в Русе е задоволително. „Представени сме в Общинския съвет, но доста слабо. Нашата местна коалиция на СДС има едва четирима съветници. За мен беше грешка на „Демократична България“, че не подкрепиха нашия кандидат за кмет – г-жа Николова, която беше един успешен и доказал се кмет. Вместо всички десни в Русе да застанем зад Елеонора Николова, от ДБ, само и само да ни направят „напук“, си издигнаха една никому известна кандидатка за кмет. Предварително беше ясно, че тя ще „изгори“, сподели Борисова. Според нея, от ДБ продължават да се държат високомерно и, за добро или лошо, вероятно общо бъдеще между двете формации няма как да има.

„Резултатите ни са слаби, защото десните в Русе сме като в притчата за орела, рака и щуката“

Магдалена Борисова

Друг от кандидатите за общински съветници от листата на СДС, пожелал изрично „ФРОНТАЛНО“ да запази неговата анонимност, е на мнение, че в русенската десница, вместо реалното правене на политика, надделяват междуличностните отношения. „Тук веднага мога да дам пример с Елеонора Николова и Теодора Константинова. За мен изходът от сегашното положение е да се даде път на младите и активните хора като нас. Наричаха ни „децата на демокрацията“ – тези, които седяхме на раменете на родителите си по площадите. Но това ще се случи трудно, докато съществуват хора, като цитираните по-горе от мен имена“, казва нашият събеседник. И посочва, че младите в политиката днес предпочитат да са със силните и се ориентират към ГЕРБ, вместо към партиите от „демократичната общност“.

„За мен трябва да се тръгне в посока на създаване на изцяло ново дясно. СДС нека да си остане емблемата на промяната, но в музея, при историята. Нужно е ново дясно – един нов символ – всички под един десен съюз, в това число и ГЕРБ, нали са десни? Но абревиатурата трябва да е друга. Явно това вече се изтърка и дразни хора. Бих работил за нещо ново в тази насока, с нови хора, с нови виждания за политика“, смята още активистът на СДС-Русе. И допълва, че за него Реформаторският блок е бил стъпка в правилната посока, но хората начело тогава, като видели малко власт, са компрометирали идеята. „Може и да греша, но когато Радан Кънев оттегли подкрепата си за правителството, ако Лукарски го беше последвал, сега вероятно заедно щяхме да сме преди ГЕРБ.“

Гражданският активист Йоана Терзиева на последните местни избори бе кандидат за общински съветник от „Демократична България“, а от броени дни е определена за координатор на партия „Да, България“ в Русе. Тя не скри, че участието й в политика е голямо предизвикателство за нея.

„Политическият ми опит е минимален. Опитът в коалицията ДБ съвсем. Никога през живота си не се бях интересувала от вътрешния живот на партиите, независимо дали им симпатизирам или не. Смятам, че повечето хора също не се интересуват от това. Партиите се създават, за да реализират определени задачи, възникнали в обществото. Коалициите и обединенията – също. Така мисля аз“, споделя Терзиева

„Обединението „Демократична България“ в Русе наследи стари… да ги наречем – настроения. И това бе неизбежно, защото сме слабо познати като обединение, но това си е наша вина. През моята призма смятам, че ние работихме и работим по определени задачи. Първостепенна все още стои тази за структурирането ни. Работим върху нея. Но тя е вътрешнопартийна и вътрешнокоалиционна задача. Нормално е, докато не я решим, представянето ни в обществото да е слабо. Носим отговорност и аз съзнавам това. И нямаме време, и опит нямаме. Говоря за обединението. Всеки от нас, хората вътре, носи своя опит, всяка от трите партии – също. Но като обединение все още нямаме достатъчно опит. Сега го трупаме“, отчита новият координатор на партия „Да, България“ в Русе.

„Та какво мисля за бъдещето – имаме реален шанс да участваме в управлението на страната. Това го показват последните социологически данни. Но трябва да се организираме по-бързичко за това, и тук визирам нашата структура на местно ниво в Русе. Имаме нужда и симпатизантите ни да ни подкрепят. Защото сме малко, защото ресурсите ни са съвсем ограничени, защото трябва да поддържаме мотивация в условия, които никак не са изобилстващи“, добавя Терзиева.

„Трябва да приключим с носталгията, самообвиненията и прочее, и да свършим каквото можем. И да не забравяме, че не съществуваме самоцелно. Ако не сме полезни, да си ходим и да си гледаме семействата и професиите, които сега лишаваме за партийни дела.“

Йоана Терзиева

Промените в демократична общност в Русе са повече от наложителни. Положението с кадровата политка буди тревога. Както отчитат повечето от нашите събеседници, налице е липса на достатъчно млади хора, ангажирани с каузата на демократите. Кризата с лидерството и политическото представителство пък е пряко следствие от липсата на достатъчно легитимност. 

От русенската десница се очаква да формулира решенията на по-мащабните проблеми на града и да предложи пред обществото ясна програма за управление. Икономиката, екологията и социалната политика са трите сфери, в които стратегически трябва основно да се наблегне, за да бъде спечелено доверието на бизнеса и гражданите. Формирането на силна управленска алтернатива на сегашния кмет и мнозинство в Общинския съвет не бива да търпи отлагане. За да не се окаже русенската демократична общност след четири години пак на същия хал.