На продължаващата вече повече от десетилетие криза в русенската демократична общност трябва да бъде сложен край – с нови личности начело и с нови идеи в правенето на местна политика

На 6 декември в Русе бе отбелязана 30-ата годишнина от създаването на Съюза на демократичните сили в България. Докато едни правиха молебени, държаха речи и рязаха торти за празника, при други симпатизанти на демократичната общност отдавна настроението е като за панахида, пише сайтът Фронтално.

По-късно през този месец (на 21 декември) ще се навършат 30 години от учредяването на русенската структура на Съюза на демократичните сили. След цели три декади собствен живот обаче, днес няма поводи за радост сред демократичната общност в Русе. 

Някога, през 90-те години, всички ние бяхме членове и симпатизанти на СДС. Днес сме разделени на три основни групи – най-голямата от тях е тази на политически непредставените, които не виждат в останалите две – около сегашното СДС или около „Демократична България“ – своето представителство.

Впрочем, към днешна дата „общността на демократите“ в крайдунавския град е толкова силно маргинализирана и фрагментирана, че е сведена до две групички от по 50-ина активисти, самокапсулирали се в двете крила – едното около СДС, а другото – в обединението „Демократична България“. На последните общински избори първите вкараха четирима общински съветници, а вторите – спечелиха едва три от общо 51 мандата в местния парламент. За толкова им стигнаха силите и възможностите. И всичко това – на фона на очевидното сгромолясване на русенския ГЕРБ и на отварянето на по-голяма ниша в дясната част на политическия терен.

За последен път русенската десница спечели местните избори през далечната 2003 г. После, след появата на представения за „десен“ ГЕРБ, резултатите на демократите мъждукаха в рамките на 3 до 7 мандата в Общинския съвет. Това са вече 12 години на тежки изборни поражения без каквито и да е последствия и без промяна в политиката.

Решаването на вътрешните проблеми

Днешният хал на демократичната общност в Русе се дължи на примиренческото поведение на хората, които имат претенциите да й бъдат политическо представителство. Повече от десетилетие те живеят в пълна политическа анонимност, позволяваща им необезпокоявани да материализират присъствието си в Общинския съвет.

Острите междуличностни конфликти, породени от хора като Елеонора Николова /СДС/ и Теодора Константинова /ДСБ/ не само не спомагат за подобряване на положението – те са вредни и обричат русенската „десница“ на жалко съществуване. Източници на „ФРОНТАЛНО“ от средите на местната организация на „Демократична България“ посочват, че подобни напрежения на личностна основа тлеят и вътре в самото обединение между отделните партии, представени в него. Подобно е и положението в местната коалиция на СДС.

Без решаването на вътрешните проблеми на първо място, русенските демократи няма как да променят ситуацията, в която са изпаднали, и да получат по-голяма обществена подкрепа в бъдеще.

Оставките са задължителни

Доскорошният общински съветик от „Демократична България“ Иван Станев демонстрира своето лично достойнство и обяви оттеглянето си от политиката веднага след изборите.

С изключение на бившия общински съветник от ДСБ Иван Станев, не чухме и не видяхме публично „късане на ризи“ след фиаското на местния вот. Думата „оставка“ не се чу от т.нар. „лидери“. А честното и отговорно отношение изисква оставки да се подават без подкана след всеки изборен провал. И така да се дава шанс на други хора с нови идеи да застанат начело.

Шикалкавенето от типа „ще анализираме резултатите вътре в партиите си и, ако трябва, ще понесем своята отговорност“, както заяви Теодора Константинова, е недостойна позиция. Коя партия? ДСБ в Русе от години е сведена до един обикновен „пенсионерски клуб“, в който няколко „сини бабички“ благоговеят пред образа на един лидер, нетърпящ конкуренция за поста му. Не, така няма да стане. Русенската „десница“ не може повече да остане заложник на болните политически амбиции на подобни хора, сякаш венчали се до живот за постовете си.

Криза на легитимността

Подаването на оставки, обаче, няма да доведе само по себе си до разрешаване на проблемите. Налице е голям разрив между партийните клики и техните потенциални избиратели. Отворилата се пропаст между сегашните „лидери“ и малобройните членове на партийките им, от една страна, и от друга – симпатизантите на демократичната общност, породи остра криза на легитимност.

Стигна се дотам, че партийните активи вече не са в състояние да излъчат лигитимно политическо представителство на цялата демократична общност. Примерът с унизително слабия резултат на кандидат-кмета на „Демократична България“ Деана Тонева е красноречив в това отношение.

Предварителното допитване до симпатизантите, останали извън членската маса на партийките – дали през отворени вътрешни избори или чрез друг механизъм – е единствената рецепта за справяне с острата криза на легитимност и за отварянето и приобщаването на по-широк кръг от потенциални избиратели към каузата на демократичната общност.

Излизане от анонимността в политиката

Години наред демократите в Русе „положиха“ усилия да се самоизолират от обществения живот. Те се събират за по един месец преди избори на няколко години, а през останалото време продуцират тишина. Така сериозна политика с амбиции за по-голямо влияние не се прави.

Липсата на организационна дейност (освен едномесечните предизборни кампании), както и пълното отсъствие от обществения живот на Русе поради липса на политическа активност и на публично оповестяване на позиции по значимите теми за града и общината, не са от днес. Например, абсолютно необяснима за един страничен наблюдател е пасивната роля на „Зелено движение“ /бивша партия „Зелените“/, а и на „Демократична България“ като цяло, по отношение на екологичната криза в Русе и липсата на водене на активна политика в тази област. Същото важи в пълна степен и за групировката около СДС.

В предишния мандат, след разпадането на „Реформаторския блок“, се формира група на „Демократична България“ с трима общински съветници – Теодора Константинова, Велизар Павлов и Иван Станев /всички от ДСБ/. Те може и да са се отчитали в партийния си клуб пред камерна публика, но отсъстваха напълно от публичния живот. 

А живеем във време на информационна революция, в което един пост или видео в социалните мрежи вече достига до значително по-голяма аудитория в сравнение с една дописка в местен вестник или пък репортаж по русенска кабеларка. В това отношение, оправданията, които чуваме отдясно, че русенски медии или отделни журналисти имали негативно отношение към демократите и ги изолирали от информационния поток, изглеждат несериозни.

Липса на ясно отношение към властта

ПЪЛНА НЕАДЕКВАТНОСТ: Повече от месец след изборите единствената новина, продуцирана от „Демократична България“ в Русе е за някакво кулинарно шоу с участието на техен съветник… Всичко това на фона на нестихващите екологични проблеми в града и на обявената дупка от 4,4 милиона лв. в бюджета на Общината… При СДС положението не е по-различно.

Практически, връзката с избирателите бе скъсана. Нито една медийна публикация, нито дори елементарен статус във фейсбук, за който, ще се съгласите, не се изискват свръхусилия, за цял мандат дадоха ясно да се разбере какво точно правят в Съвета представителите на „Демократична България“. Нямаше обявени позиции по важните теми, не стана ясно какво е позиционирането на демократите по отношение на управлението на тогавашния кмет Пламен Стоилов и ГЕРБ – подкрепят ли го или са в опозиция.

Сега, след последните избори, положението изобщо не се е променило. Тримата новоизбрани съветници от „Демократична България“, както и четиримата от СДС, още не са заявили ясно дали подкрепят или са в опозиция на мнозинството на комунистите и националистите. Клишето „ще подкрепяме само полезните за русенци решения“ е несериозно. Честното и отговорно отношение към онези, които са гласували за теб, изисква да кажеш ясно и недвусмислено какво е позиционирането ти спрямо властта. Така се прави в политиката.

А, както преди – при ГЕРБ, така и сега при формиралото се национал-социалистическо обединение в Общинския съвет, друга печеливша политическа позиция, освен силната опозиционност, няма. На практика, обаче, се получава точно обратното, а това обрича русенските демократи на продължаващо безпредметно живуркане. И единствената полза е в очевидното капитализиране на присъствието им в местния парламент от страна на групите около Елеонора Николова и Теодора Константинова. Тях това, изглежда, напълно ги устройва.

Повече експертиза, по-малко празнословие

Някога русенската десница получаваше доверието на избирателите с най-силното си оръжие – издигайки добре познати в обществото личности, притежаващи неоспорима експертиза в своята област. Днешното мълчание на демократите и липсата на позиции по местните теми поставят под съмнение наличието на експертен потенциал в техните редици. И това донякъде е вярно, но не съвсем.  

Привличането на повече експерти и формирането на експертни групи, определящи политическите позиции в съответната област на обществения живот, е най-краткият път към увеличаване на масата от привърженици, и, съответно, към възвръщане на доверието на избирателите. И тези политически усилия следва да се правят постоянно, а не само кампанийно преди изборите, както става досега.

Изграждането и налагането на публичния образ на „десницата“, чистотата в посланията и медийната политика като цяло не са без значение за успеха на каузата. Особено, когато са подплатени със сериозно съдържание и свежи идеи, а не с до болка втръснали клишета.

Смяната на поколенията чука на вратата

Представянето на Борис Бонев (31-годишен) в София, избирането на Пенчо Милков (41-годишен) за кмет на Русе, пък и изборът на Иво Пазарджиев (32-годишен) за председател на Общинския съвет, би следвало ясно да покажат, че „подмладяването“ на играчите на политическия терен е в ход и носи успех. 

Русенската „десница“ трябва час по-скоро да скъса с миналото си на дребни ежби и тънки сметки и да погледне смело напред. Всички „изхабени“ водачи от последното десетилетие-две, между повечето от които продължават да тлеят непреодолими личностни конфликти, трябва да направят задължителните крачка-две назад и отворят път за раждането на нови лидери. 

В редиците на русенската демократична общност все още има по-млади хора, които заслужават да им бъде даден шанс да работят по-активно. “ФРОНТАЛНО” ги потърси и ги попита за тяхната оценка за сегашното положение на общността и какви са вижданията им за промяна към по-добро. Предстои в отделна публикация да ви запознаем с това какво мислят те. 

Време е за промени

На продължаващата вече повече от десетилетие криза в русенската “десница” е крайно време да бъде сложен край. Не, няма да правим панахида на “демократичната общност” в Русе. Създаденият вакуум в дясната част на местния политическия терен, обаче, така или иначе ще бъде запълнен – със СДС и “Демократична България” или въпреки тях.