Да не би ГЕРБ да си търси партньор с фашизоиден уклон? Този въпрос измъчва Татяна Ваксберг откакто се разбра, че победителят иска да си партнира именно с „Патриотичния фронт“.

ГЕРБ най-вероятно ще се договори с националистите. Или поне водещи фигури сред победителите биха искали нещата да станат точно така. Разбираме го по изказването на Румяна Бъчварова, която в неделя беше избрана за депутат от ГЕРБ, а преди това беше началник на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов. По Нова телевизия тя съобщи, че нейната партия ще търси подкрепа за съставяне на правителство от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт, защото тези две формации, според нея, са „по-дясностоящи“. От думите на Бъчварова се разбра и друго: че по-проблематичната измежду двете коалиции са Реформаторите, тъй като при тях е партията на Касим Дал.

Отличителен белег: национализъм

Ето какво означава това: търсене на партньор с фашизоиден уклон. „Патриотичният фронт“ е коалиция от цели две партии, достойни само за прокурорско внимание. Тя се състои от ВМРО и НФСБ, които заедно или поотделно заявяват, че „не си поплюват с циганите“ и възнамеряват да ги изпратят в гета в изолирани райони на страната, които после да превърнат в туристически атракции (последното е предложение на НФСБ още от 2013 година).

Независимо, че двете партии имат и други идеи, не непременно свързани с някое малцинство, основният им идентифициращ белег е именно национализмът. Да си победил в изборите и на сутринта да си пожелаеш за партньор точно „Патриотичния фронт“ е равнозначно на следното съобщение: „Харесвам ви по убеждение“.

Посланието е достатъчно подсилено и от ниската оценка за Касим Дал, който оглавява алтернативна на ДПС партия, свързана с мюсюлманското малцинство. От интервюто стана ясно, че именно тази партия е възможна пречка за партньорството на ГЕРБ с Реформаторския блок.

В ГЕРБ, очевидно, са се намерили хора, които са оценили това изказване като грешка, защото няколко часа по-късно партията обяви съвсем други намерения. Ръководството съобщи, че ще проведе преговори с всички парламентарно представени партии, започвайки от най-голямата сред тях (БСП), за да разбере дали може да разчита на подкрепа и от страна на кого. Абсолютният минимум, който можеше да бъде изискван като реакция на сутрешното изказване.

Съмненията остават

Макар че позицията беше незримо коригирана, съмнението си остава. Най-вече поради факта, че ГЕРБ от самото си създаване залага на популизма и не е чужд на национализма – колкото и да е трудно да се обобщи тази непредсказуема, нехомогенна и подчертано лидерска партия, в която позициите се менят толкова често, колкото и настроенията на председателя ѝ.

Докато Румяна Бъчварова ръководеше кабинета на министър-председателя тя беше известна сред медиите с въздействието на националистическите си схващания върху Борисов. Измерването на силата на това въздействие обаче си остана проблематично. В ГЕРБ никога не е имало значение кой какви тези отстоява, защото единственият, който е могъл да ги валидира, е самият Борисов. А доколкото лидерът на ГЕРБ постоянно противоречи сам на себе си и се самоопровергава, няма значение дори и това какво говори той самият – дали е участвал в изселването на българските мюсюлмани през 1989 (той отрича), дали защитава българските роми, изгонени от Франция (бе казал, че няма да ги защитава) и какво изобщо мисли да прави с огромна част от хората, които не са интегрирани в обществото (когато е могъл, нищо не е правил). Ако програмата на НФСБ и ВМРО отговаря и на неговия поглед върху нещата, би могъл да го каже лично – на закуска. До обяд ще има време да размисли.