Председателят на апелативния спецсъд даде пример с бившия кмет на столичния р-н „Младост“ Десислава Иванчева

През десетте години от съществуването си в Специализирания наказателен съд са осъдени знакови фигури. Това заяви в „Лице в лице“ по bTV председателят на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев по повод на твърденията, че структурата няма ефективни присъди срещу хора по високите етажи на властта.

„Корупцията по високите етажи на властта беше прехвърлена като подсъдност на Специализирания наказателен съд в края на 2017 г. Разследванията реално започнаха през 2018 г., разследванията по тези дела са сложна дейност, трудно доказуема дейност и минаването от досъдебно производство през две инстанции отнема време. Въпреки това има и такива дела, които за толкова кратък период от време са минали на една или две инстанции. Такова е делото за кмета и зам.-кмета на р-н „Младост“, които бяха осъдени ефективно“, обясни Ушев.

Шефът на апелативния спецсъд даде пример и с ефективни присъди влезли в сила: началник група на Криминална полиция към РУП-Трън, директор на ИА „Рибарство и аквакултури“, прокурор на Районна прокуратура-Кнежа, съдия от Районен съд-Видин и др.

Той даде пример и с хора от ъндърграунда – част от групата на Таки, групата „Шейховете“ – служители на ОДМВР-Бургас, Вальо-Бореца, групата на Илиан Весанов, групата „Килърите“, част от групата на Тони-Мамата, Йоско-Костинбродския, групата на Златко-Баретата, Емил Милев-Крокодила, Янко Ваташки, Цар Киро и др.

Той посочи, че Специализираният наказателен съд е започнал да работи през 2012 г., като тогава основно се е занимавам с дела, извършени от организирани престъпни групи. Впоследствие са добавени дела по Глава I от Наказателния кодекс – срещу Република България (тероризъм), делата за корупция по високите етажи на властта и разследванията на европейската прокуратура.

„Междувременно ние сме подложени на непрекъснат мониторинг от Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, където докладите за дейността ни са предимно положителни. Следствие на което беше свален мониторингът над България за глава „Организирана престъпност“. Идеята за нашето създаване беше да се прекъснат зависимостите, които бяха създадени по места между местната организирана престъпност и местните власти“, каза Ушев.

На въпрос защо специализираната структура разследва зоокъта на Иван Тотев (б.р. кмет на Пловдив), той отговори, че първи път чува за подобно дело. По думите му основният проблем при делото „КТБ“ е „формализмът на българския Наказателен процес“.

„От тези 6 г., година и половина беше четен обвинителният акт на абсолютно грамотни хора, на които този акт беше разпечатан и даден, но се изискваше десетките хиляди страници да бъдат прочетени от съдията пред тях“, допълни той.

Ушев отхвърли твърденията, че специализираните съдебни структури са създадени за саморазправа с опоненти на властта. Допълни, че те работят по едни и същи критерии с останалите прокуратури и съдилища в страната.