Лятото на 2024 година е най-топлото, откакто съществуват метеорологични наблюдения у нас, каза климатологът

Климатичните промени оставиха своя отпечатък върху България през 2024 година, като страната преживя най-горещото лято в историята на метеорологичните наблюдения. Това разкри в ексклузивно интервю за БTA климатологът професор Георги Рачев от Геолого-географския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Професор Рачев подчерта, че според предварителните данни, с 99 процента сигурност, лятото на 2024 година е надминало всички досегашни рекорди за високи температури в страната. Той сравни настоящата година с 2012 година, която до момента се считаше за най-горещата в съвременната история на България.

"Важното е, че тук са най-топлите години и най-топлите лета след 2000 година. От 1999 година всичките години са с по-високи температури от средните, а последните няколко години са с още по-високи температури", обясни професор Рачев.

Експертът отбеляза значителна промяна в начина, по който се измерват и сравняват температурите. Докато в миналото сравненията са се правили с периода 1961-1990 година, сега за база се използва периодът 1990-2020 година, който сам по себе си е бил значително по-топъл. Това показва драстичното повишение на температурите през последните десетилетия.

Въпреки че лятото на 2024 година не е било най-сухото в историята, то разкри сериозни проблеми в различни сектори на икономиката и обществения живот. Професор Рачев подчерта взаимовръзката между климатичните условия и цените на електроенергията, селското стопанство и водоснабдяването.

"През деня, в продължение на половината лято, поради това, че в България има много фотоволтаици, беше слънчево и с много малка облачност, и електроенергията достигна някакви символични цени, но това беше между 9:00 и 18:00 часа. Но в 21:00 часа, когато бе към края на абсолютния връх на потреблението на електроенергия в България, защото по това време беше още топло и климатиците още работеха, включваше се вечерното осветление и към 21:00 часа цените на електроенергията достигнаха до 2000, а в някои дни - до 4000 лева за мегаватчаса", поясни климатологът.

Продължителните горещини оказаха сериозно влияние върху водните запаси на страната. Професор Рачев разкри тревожна статистика: "В момента около 600 000 българи са на временен или на постоянен воден режим - сред тях са Плевен, Етрополе, Ловеч и други градове, които са в полите на Балкана, са на режим."

Експертът подчерта необходимостта от спешни мерки за адаптация към климатичните промени, включително изграждането на нови язовири и по-ефективно управление на водните ресурси. Той изрази загриженост относно състоянието на язовирите в страната: "В момента поливните ни язовири са пълни едва на 25 процента общо. Това е много малко, но няма какво да се полива с изключение на някои късни зеленчуци, които са много малко по площ. Енергийните ни язовири са пълни на 50 процента."

Професор Рачев също така коментира прогнозите за предстоящите сезони. Според него, есента на 2024 година се очаква да бъде с температури над нормата, но с нормални или леко понижени валежи. Това може да създаде допълнителни предизвикателства за земеделието и водоснабдяването.

Що се отнася до зимата, климатологът прогнозира, че тя ще бъде в рамките на климатичната статистика, с температури около половин градус над нормата. Въпреки това, той предупреди, че трябва да се подходи с повишено внимание към управлението на водните ресурси, тъй като последните години са били с валежи под нормата.

В заключение, професор Георги Рачев призова за по-сериозно отношение към климатичните промени и тяхното влияние върху всички аспекти на живота в България. Рекордно горещото лято на 2024 година служи като ясно предупреждение за необходимостта от спешни и координирани действия за адаптация и смекчаване на последиците от глобалното затопляне.