Историята на скопския език и защо той не трябва да се нарича македонски

В статия на гръцкия вестник "Прото Тема" се разглежда въпросът за историята на македонския език и защо той не трябва да се нарича "македонски". Публикацията, озаглавена „Историята на скопския език и защо той не трябва да се нарича македонски“, поставя под въпрос наименованието на езика, говорен в Северна Македония, и разглежда историческите и лингвистични аспекти на този въпрос.

Исторически контекст

След Балканските войни (1912-1913) територията на днешна Северна Македония попада под контрола на Сърбия. Първоначално тя е присъединена като провинция Вардарска бановина, а по-късно, през 1944 г., става Социалистическа република Македония в състава на Федеративна република Югославия. В този период сърбите започват да наричат местните българи "македонци", за да утвърдят своя контрол върху територията.

Лингвистични аспекти

Езикът, говорен от мнозинството население на Северна Македония, е тясно свързан с българския и сръбския език. Според лингвистичните принципи, този език не може да се нарече самостоятелен. Колкото по-близо сте до границата с България, толкова повече сръбските белези намаляват, а българските се увеличават и обратното. Сръбските лингвисти акцентират на общите черти на "македонския" със сръбския, докато българските подчертават общите черти с българския.

Историческа еволюция на езика

Македонският език произлиза пряко от старославянския (старобългарски), говорен през 9-ти и 10-ти век в днешна Северна Македония. Светите братя Кирил и Методий превеждат Светата Библия на този език. Общите думи със сръбския навлизат по-късно, особено след завоеванията на сръбския крал Стефан Душан.

Политически и културни аспекти

Славяните в днешна Северна Македония са се наричали българи. През 1861 г. братя Миладинови публикуват народни песни в сборник, озаглавен „Български народни песни“. Гърците също са смятали тамошното население за българско, както е видно от „Македонски речник“ от XVI в., речник от 301 славянски думи и изрази от района на Костур.

Сърбите, за да държат на своя територия един народ, наречен българи, измислят друго име - "македонци", което е използвано за първи път в началото на XX в. от руските панслависти. Говорът на славяноезичния народ в Северна Македония е нищо повече от диалект на българския език с някои гръцки думи и прилики със сръбския език. Ако новото ръководство на Скопие продължи с политиката на фанатизъм и нетолерантност, хибридната държава, която управлява, няма да има светло бъдеще.