Обединеното кралство се впусна безразсъдно в Брекзит през 2016 г.

Днешният ден показва, че все още няма мажоритарна стратегия. Щетите са огромни. Това пише германският седмичник Die Zeit.

Коментар на Марк Гатцке

Великобритания към настоящия момент се провали поради сложността на Брекзит. Няма друг начин да се оцени решението на министър-председателя Тереза Май да отложи гласуването на компромиса с ЕС. До днес британците нямат последователна и преди всичко мажоритарна стратегия по отношение на бъдещите отношения с ЕС, въпреки че ЕС е доближил Великобритания до нейния абсолютен потенциал. Спорът за ирландската граница е само един от многото примери. Планираното оттегляне от ЕС е фрагментирано и разделя правителството и парламента в Лондон през всички партийни линии. В най-лошия случай две и половина години преговори бяха напразни.

Референдумът за Брекзит беше лоша идея сам по себе си. Един такъв широкообхватен въпрос, който има мащабни икономически и правни последици за бъдещите поколения, едва ли може да бъде сведен до еднозначния стереотип "да / не". Става дума за нещо повече от това да бъдеш вътре или навън - без значение дали отхвърляш ЕС като наднационална структура или не. През последните десетилетия ЕС създаде тясна мрежа от междудържавно сътрудничество. Да се​​ сбогува с нея и само отчасти е изключително сложно начинание.

Популизмът управлява Великобритания

Ако въпреки това резултатът от частичен и нехомогенен референдум се приема още като непоклатима воля на народа, британската политика би имала достатъчно време да помисли как може да приложи тази воля, колко вътрешно и колко външно. Дали това трябва да прилича повече на случая с Норвегия или по-скоро с Канада? Как да се справим с ирландската граница или колко икономическа вреда в замяна на по-възприеман национален суверенитет изглежда приемлива?

Въпреки това задълбочения дебат за последиците от Брекзит и бъдещата роля на Великобритания в Европа се състоя твърде късно и бе разгледан само като подходи. Дебатът беше идеологически и националистично охарактеризиран от самото начало. Той беше подкрепен от предполагаемо либерални икономически или евентуални социалистически фантазии, които са допринесли много за това в дългосрочен план, за да се решат причинените от самата Великобритания проблеми, за които обаче много британци обвиняват Брюксел.

Британските граждани получиха пълни, но нереалистични обещания: Беше възможно да се напусне ЕС и да се изпитва удоволствие от всички предимства (Джеръми Корбин). Последствията от напускането на ЕС без споразумение са незначителни (Борис Джонсън). Великобритания трябва да действа само по-категорично, след това ЕС ще отстъпи (Джейкъб Рийс-Мог). Този нереалистичен популизъм беше подкрепен от британска таблоидна преса, която до миналото обичаше да се бори срещу Брюксел.

В целия този разрушителен шум министър-председателят Тереза ​​Мей се справи добре. Тя договори компромис с ЕС, който носи поне няколко точки: споразумението сигнализира за край на свободното движение на работници. То разкрива, че Великобритания вече няма да бъде член на единния пазар и на митническия съюз на ЕС в дългосрочен план; че директното влияние на Европейския съд приключва и че Лондон може да преговаря дългосрочни собствени споразумения за свободна търговия.

Отделно, фактът, че Брюксел беше останал твърдо в предпазния механизъм - аварийното решение за границата между Северна Ирландия и Ирландия - трябваше да бъде ясен за всички заинтересовани страни. По-безразсъдното е, че тази точка е така трудна за спазване. В края на краищата, ако предпазният механизъм за обратна връзка изобщо стане реалност до няколко години, ще бъде заменен от цялостно търговско споразумение.

Щетите са огромни и не само икономически

Все още има оптимистична нагласа, че най-голямата катастрофа на изход от ЕС без сделка може да бъде предотвратена. Рядко преди това в Лондон се е дискутирало толкова много за последиците от Брекзит, компромиса на Май и възможните алтернативи, както през последните няколко дни. Великобритания има само няколко седмици, за да възстанови равновесието си.

Все пак едно нещо е вече известно, без значение колко приемливо или твърдо ще се развие Брекзит - доверието в британската политика значително спадна, политиците на двете основни партии са поставили своите политически интереси над благоденствието на страната. Много британци са огорчени от този спектакъл, независимо дали са гласували за или против напускането на ЕС. Британската администрация също е почти напълно парализирана от Брекзит повече от две години. Великобритания вече трудно може да проведе политика за бъдещето на собствената си страна.

Ще отнеме повече от две години и половина, за да поправят тези вреди.